Книжарницата

Едно от предпочитаните занимания на Рок в свободното му време беше да чете. И сред първите неща, които направи, когато пристигна в училището бе да провери къде са библиотеката и книжарницата. Точно там, в книжарницата, влезе преди малко. За начало просто разглеждаше. Той нямаше най - любим литературен жанр или автор, въпреки че някои ги предпочиташе пред други. Книгите бяха много и разнообразни.Може би щеше да си купи нещо. Всъщност със сигурност щеше, въпросът е дали сега или по-късно. Докато разглеждаше видя до себе си едно момиче. Или по-скоро млада жена. Предположи, че ще му е състудентка или пък учителка. Защо да не я заговори?
- Здравей - заговори я момчето

Учебната година все още не бе започнала . А аз както винаги трябваше да мина на контрол по библиотеките и в книжарницата . Вече някой от учениците се бяха нанесли в стаите си въпреки , че имаха време за спокойствие . Вероятно се надяваха на това , че после пак ще имат но няма как да ги зарадвам с такова . Бях на входа на книжарницата и реших да обиколя за да огледам как стоят нещата . Видях едно момче да разглежда някаква книга . Това беше добре поне един да има желание за четене и учене . Не знайно защо бах настроена , че учебната година ще е тежка и няма да им се учи . Дано не е така . В този момент чух гласа на момчето и се обърнах .
- Здравей - поздравих го и аз . Тъй като нямаше как да съм от мълчаливите .
- Ще купуваме книга за убиване на скукта ? - погледнах го любопитно и с усмивка . Странно можеше да вземе книга от библиотеката а той е решил да си купува . Но може би има любима книга която смята да чете не веднъж и предпочита да му е под рака винаги .

Рок също се усмихна.
- Най-вероятно - потвърди момчето. - Само, че още не съм си избрал.
Книгите все пак бяха много и разнообразни. Той взе една и я разлисти. Стори му се интересна. Обърна я и погледна цената. А не! Беше извън джоба му. Особено в настоящия момент. Но, може би щеше да я има в библиотеката. Рок върна книгата на мястото й и посегна за друга. "Емил от Льонеберя" на Астрид Линдгрен. Нея я нямаше.
- Ученичка или учителка? - любопитно попита той. - Впрочем аз съм Рок Хауърд

Погледнах книгата в ръцете му и осъзнах , че бе направил добър избор но когато видях как я остави все едно беше ужилен от пчела . Не се учудих защото това бе наистина скъпа книга дори в библиотеката я имаше само три пъти . След въпроса му дали съм ученичка или учителка малко се зачудих и го погледнах странно . Нима не помнеше , че при мен се записа ? Но както и да е може би не всички помнят като мен .
- Аз съм учителка и директорката на академията . - казах доста доволно и погледнах рафта пред мен .
- Алисън Ивъл , приятно ми е да се запозная с теб Рок . - радвах се да познавам учениците си преди започването на учебната година . И се надявах да не ми излезе прякор “злобната директорка” . Но най-вероятно след около десетина дни по коридорите ще кънти този прякор . Не , че ми пука де . Аз можех да съм приятелка с тях и силно се надявам да стане а Рок ми изглежда добро момче .

Оказа се учителка, а не ученичка. Но освен това се оказа и директорката на академията. "Къде ми е ума" - помисли момчето. "Да забравя при кого се записах" В негово оправдание, трябва да кажем, че тогава бързаше да излезе от кабинета и не обърна голямо внимание на това как изглежда директорката. Голям пропуск от негова страна.
- На мен също - отговори Рок на думите й, че й е приятно да се запознаят. - По какво ли преподаваше? Скоро щеше да разбере. И каква ли щеше да е като учител и директор? Дали щеше да си разбира от работата и дали щеше да се държи приятелски с учениците? На Рок тя му изглеждаше свястна и се надяваше да е така.

Очевидно изглеждаше учуден и не очакваше да ме забележи тук . Но аз винаги съм там където не трябва да бъда , е добре де по някога трябва .Може би се чудеше по какво ще им преподавам но по спомени мисля , че се записа във всички мои часове . Така , че ще го виждам често и се надявам да не ми създава проблеми . Всъщност наистина изглеждаше добро и възпитано момче но дали беше такова ще се разбере като започне учебната година .
- По спомените ми мисля , че се записа по всички мои предмети така , че ще се виждаме често освен ако не си от малкото бягащи . - засмях се тихо след последните си думи защото ако се наложеше да е от тях щях да го вкарам много бързо в правия път .
- Е ти в какво се записа . И какви са целите ти за напред в живота ? - попитах заинтересовано аз и го погледнах любопитно .

По нейните спомени думи се бе записал за всичките й предмети, което значеше, че често ще се виждат. Добре. На този етап Рок нямаше нищичко против това.
- Не бягам от час - поклати отрицателно глава момчето. - Е може би някой път от биология или математика - призна си. - При всички случаи по тях няма да съм от най-активните в час - каза си от сега
- Етика, Информационни Технологии и Физическо Възпитание и Спорт - изброи свободно- избираемите предмети, за които се беше записал.
- Родителите ми искат да се занимавам с право, или икономика и финанси или медицина като татко, обаче аз нямам подобни намерения. - засмя се тинейджърът. - Мисля да стана или археолог или актьор.

Погледнах го учуено но и доволно като каза , че не бяха от час . Но когато допълни за биологията направих строга и не доволна физиономия .
- Нима няма да посещаваш часа ми по биология ? - попитах не много доволна аз . Тъкмо се бях зарадвала , че поне един сериозен ученик ще има и сега останах не толкова убедена в това .
- Може и да станеш ако се стараеш нищо не се научава в кафенето или по дискотеките а чрез присъствие в час . - допълних аз и кимнах глава за да затвърдя думите си .
- Ами да значи помня правилна , че си записан във всички мои предмети . - казах може би доволно и погледнах отново рафта пред себе си . Изслушах думите му и наистина не разбирах как родителите ще налагат на децата си какво да уча .
- Виж Рок учи това , което ти харесва не това , което родителите ти искат . Защото те са учили каквото са искали а сега живееш ти живота си и е твой ред да избереш към какво да се насочиш . Наистина професиите , които те ти казаха са достатъчно добре платени но ако не вършиш работата си с желание по-добре изобщо да не я правиш .- не исках да го настройвам срещу родителите му или нещо такова . Просто това , което казах е така . Не може да прави нещо без желание и то да се получи перфектно .

Според вас дали на учител, който е и директор би му , в случая би й допаднало да чуе от ученик, така де бъдещ такъв, че е възможно някои път да избяга от час? Естествено, че беше риторичен въпрос. Няма такъв/а. Освен ако не се интересува от работата си, а я върши само колкото да отбие номера. Имаше такива. Само, че Алисън надали беше от тях, а явно бе от съвестните преподаватели. И не остана много доволна.
- По дискотеки не ходя - заяви Рок. - Само понякога, веднъж - дваж месечно или по-рядко. Освен това не пия и не пуша - похвали се. Е за хвалба си беше. Много от връстниците му редовно се напиваха. - Предпочитам да отида на кино, да се разходя сред природата или - погледна книгите, което значеше "да чета"
- Съгласен съм - кимна момчето - на следващите и' думи, че трябва да учи и работи каквото му допада. - И тъкмо това възнамерявам. Просто не съм решил актьор или археолог. А родителите ми - продължи - ще мърморят, но ще се примирят. Случвало се е - не бяха останали доволни, когато започна да тренира хапкидо. - а и биха искали да съм добре.

Може би бях показала колко сериозно се отнасях към всичко свързано с работата ми и , че си има време за всичко дори и забавление може да се позволе в часа ми само ако преди това сме си свършили както трябва работата . По интересното беше как ще се справят колегите . Когато каза , че не ходи по дискотеки се учудих и направих доста странна физиономия .
- Хайде , хайде няма нужда да ме лъжеш знам , че ходите всички до един . Или поне тези , които са записани . - казах съвсем сериозно тъй като ако сега не се забавляваше кога би го направил ? Ученическите му години са най-хубавия период . Трябва да се забавлява иначе като стане на моята възраст ще му се иска а няма да може .
- Повярвай ми забавлявай се докато можеш . Не казвам да зарежеш ученето напротив направи си график в , който да има време за забавление , учене и почивка сред природата . - усмихнах се и осъзнавам , че това момче има намерения да стъпи здраво на земята . Без да си губи времето с простотии и глупости . Наистина много малко имаше такива в света . И много се радвам , че ще уча такъв човек .
- Иначе за цигарите и алкохола си напълно прав . Надявам се поне с теб да нямам проблеми за подпалени неща и напиване преди час . - усмихнах се а след това се замислих . Нима това беше възможно , което ми го казваше ? Не знам защо но не смятам , че би могло да има такова момче . Късметлийки са ученичките ми .
- Радвам се ,че си упорит и решителен . Така ще успееш в живота .Е освен ако не ти хрумне да станеш като повечето . И така и не ми отговори нима няма да посещаваш часовете ми по биология ? - погледнах доволно и любопитно като зачаках отговор .

- Не казах, че изобщо не ходя по дискотеки, а че го правя рядко - отбеляза Рок. - Все пак и там се срещат хубави момичета - уточни.
Опа! Изпусна се, че има слабост към нежният пол. Обаче за момче на неговата възраст подобно нещо беше естествено. Ами така де. Все пак живота, особено на годините му не може да е само четене и учене, кино, тренировки и разходки сред природата.
- Ще идвам - отвърна на въпроса на учителката си дали ще влиза в часовете й по биология. Все пак този предмет макар да не му беше от любимите даваше, както и другите учебни предмети важни знания, които не се знаеше кога може да потрябват. - И обещавам да внимавам - А той рядко се разсейваше с други неща в час, но понякога и това се случваше. Естествено не го каза.

/Сори, че е малко, само това измислих/

Както повечето момчета имаше слабост към момичетата но това си бе напълно разбираемо . Все пак е момче и това потвърждава всичко казано от него . Напълно го разбирах при положение , че и аз бях така на малките си години . Но все пак по-добре така от колкото да прескочат на другия бряг .
- Това поне е добре . Дори и рядко купона си е купон . - казах с усмивка и се сетих за миналото си . Как давах всичко за купони а на тях само аз не пиех ужас колко ужасно се чувствах . Но какво да се прави има ги и такива моменти . Всичко заминава с времето . Миналото не мога да го върна и променя , сегашното ще си отиде и ще стане спомен запълнил съзнанието ми дали с добро или лошо не се знае но едно е ясно бъдещето зави изцяло от мен . Няма как да не променя бъдещето си и да го направя колкото се може по-добро .
- Надявам се да е така . - казах след думите му като потвърждение ,че ще идва в часовете ми . Наистина биологията не беше кой знае колко лесна но има нещо , които трябва да ги знаят поне от обща култура .
- Да се надяваме , че ще е така . Защото наистина държа на дисциплината и спокойствието в час . - може би звучеше наистина налудничаво но какво пък толкова обичам работата си и всичко свързано с нея . За това му казах всичко за да си знае как стоят нещата . Всички ги имах за приятели и можех да си държа съвсем нормално с тях но очаквам същото от противната страна иначе и аз ще обърна страницата .

Тя каза, че държи на дисциплината в час. Което според Рок беше правилно
- Уроците и учебните часове са за преподаване и учене - съгласи се момчето. - Не за странични дейности. За тях си има време.
Под "странични дейности" имаше предвид обсъждането на най-новите клюки или модни тенденции или пък последния баскетболен мач.
- Стига да не се стига и до крайност - допълни.
Не винаги е възможно ученикът да е максимално съсредоточен в преподавания урок или в упражнението. А имаше учители, които наказваха и най-дребната проява на разсеяност с изпитване или по друг начин и някои не се интересуваха от причината за невниманието.

Логиката му ми подхождаше . Рядко можеше въобще да се намери ученик , който да не мрази училището и всичко свързано с него .
- Радвам се , че има поне един ученик като теб в училището . Много рядко се срещат ученолюбиви а дори и такива , които понасят училището . - казах или по-точно споделих мнението си . Изглежда ми интересен . И бих се радвала да науча нещо повече за него освен информацията която получих при записването му .
- Рок ще ми разкажеш ли нещо повече за себе си ? - попитах аз и се усмихнах а след това добавих - Ако не искаш не те карам на сила . - може да е от момчетата , които не обичат да разказват за живота си и щях да го разбера ако е така . Дори аз самата не разказвах много за себе си . Дори ако трябва да съм честна не казвам нищо освен най-общото . В този момент пред очите ми се появи една книга която не бях чела . Обиколих от другата страна и я взех за да прочета сюжета написан на корицата . Взех я и го погледнах
- Избра ли се нещо или ще купувам само аз ? - попитах с усмивка и изчаках да видя реакцията му . По тона ми се четеше , че това е само шега .

Рок повдигна рамене
- По принцип не съм много приказлив - рече той. - Но защо не. Любимите ми филми са "Индиана Джоунс" и "Междузвездни Воини". Харесвам също екшъните от 80-те и 90-те. - сподели момчето. - Обаче Хари Потър - поклати отрицателно глава. - Също харесвам баскетбола, волейбола, шаха, макар, че не съм добър шахматист - уточни -и бойните изкуства. Но не и футбола независимо какъв.
- Освен това понякога гушкам плюшеното си агънце и така заспивам. Но това нека - сложи пръст на устните си - да си е между нас.
Взе нова книга от лавицата.
- Избрах си - потвърди момчето. Показа й "Емил от Льонеберя", която държеше от одеве и взетата преди секунди книга за древно българската руническа писменост