Реката на сънищата

За това място съществуваше суеверие, което казваше, че ако си пожелаете нещо тук, то ще се сбъдне. Дали беше вярно или не - кой знае...

Свободно РП

Слънчевите лъчи стигаха чак до водата, като се отразяваха в нея и успяваха да озарят и най-недостъпните места. И тялото, което се носеше по водата, също бе окъпано в светлина, но не бе така красиво и привлекателно като останалите детайли от пейзажа. Кървавите петна се отличаваха ясно по бялата й рокля, като водата не успяваше да ги отмие, а само се плискаше покрай нея, бледо порозовяла от кръвта на момичето.
Тялото най-накрая се спря, сблъсквайки се с една скала, към което остана прилепено доста дълго време. Не помръдваше, не издаваше никакви признаци на живот и успяваше да помрачи красотата на цялата гледка. Косата на момичето се бе насъбрала върху лицето й, но въпреки това се виждаше нежността и красотата, които се разпростираха от безжизненото тяло, точно както лъчите на изгарящото слънце.
Водата се спускаше шумно, така че бе изключително трудно да се долови нечие присъствие, но обратно на естествения ред, първия който усети неочаквания гост, бе Агнес. Тя отвори немощно очите си, като не успяваше да вдигне ръката си, за да отметне косата от лицето, като ли да се скрие. Водата я беше носила с часове, блъскайки я в различни скали и камъни, но това беше нищо в сравнение със случилото се през нощта.
И все така уплашена, тя просто въздъхна и затвори очите си. Не се чуваше нищо друго, освен звуците на природата и въпреки това, тя бе наясно, че не е сама. Още от малка усещаше такива неща, без всъщност да знае защо и как. Обясняваше си всичко със силно развито предчувствие, но всеки, който знаеше какво става в главата й, го обясняваше с лудост и случайни съвпадения. Е … тя не бе готова да отиде в лудница, колкото и да се опитваха да я накарат, затова и сега бе тук, съвсем сама и безпомощна. Сега идеята не й звучеше никак зле.

Дрешки:
Spoiler:

Бях тръгнал към тъмното местенце нагората . Но за да стигна до там трябваше да мина през моста надвесил се над реката на Сънищата . Това място винаги ми се е струвало странно . Аз Луцифер , който мрази светлина тук стоях доста време . Подпрях се на парапета и се замислих как скоро не съм виждал хора , които да тормозя и използвам за забавление . Погледнах надоло към реката и в този момент какво да видя женско тяло носещо се по водата . Дали това беше възможно или просто ми се провиждаше ?
Объколих от другата страна и присвих очи за да видя дали наистина е това , което си мислех . И да беше така но тъй като не можех просто да продължа и да се направя на не видял помислих какво да направя . Тогава тя се спря или по-точно реката я избута в близката скала . Изтичах възможно най-бързо и издърпах бизпомощното но красиво тяло . Колкото и коварен да бях тя можеше да ми е полезна а и защо да не ѝ помогна . Все пак мога да я убия когато пожелая .
Първата инстинктивна реакция която направих беше да хвана китката ѝ за да усетя дали има пулс и дали изобщо е жива . Надявам се да не съм я забелязал твърде късно . Кожата ѝ беше бледа може би от студената вода . Никой не знае колко време я е носило течението . Може би дори самата тя няма да знае . Бялата ѝ рокля имаше кървави петна а това веднага събуди въпросите в мен . Какво ли е станало , как се е озовала в реката и най-вече защо ? Свалих якето си и я завих за да може поне малко да се стопли . Та тя беше премръзнала . Дишането ѝ беше бавно и тежко но силно се надявах да се оправи и съм сигурен , че ще е така .
Преместих мократа ѝ коса . Беше наистина красива но какво се е случило за да е в кръв и така безпомощна ? Леле нещо май бях полудял да се тревожа за непознато момиче . Но аз съм си луд от както се помня . Или по-точно моя грешка луд съм от както срещнах една жена . Както и да е тя е минало за мен и ще си отмъстя за всичко , което ми причини . Сега не беше важна тя а момичето пред мен да се оправи . Та тя дори не отваряше очи .
- Добре ли си ? - попитах я въпреки , че знаех отговора . Може би брагодарение на нея ще открия още един човек , който да мразя и то е този , който и е причинил това . Никой няма правя да наранява без да е заслужено а тя не ми изглежда от тези , които заслужават бавна и мъчителна смърт .

Не бе ясно дали болката или умората надделяваше, но в комбинация просто й забраняваха да се движи. Агнес нямаше право на избор, затова и остана в ръцете на мъжа, без да може дори да изкаже нежеланието си. Усещаше го студен, неприветлив и дори плашещ, въпреки че по никакъв начин до сега не й бе показал, че тя трябва да се страхува от него. Просто го усещаше някъде много на дълбоко и знаеше, че е права.
Опита се да си поеме по-дълбоко въздух, тъй като продължаваше да не й стига, но това доведе до друг проблем. Момичето се изкашля, като изплю водата, която се бе насъбрала в нея, но с нея усети и силния аромат на прясната кръв, която се стече по брадичката й. Очевидно нараняванията й не бяха само външни, но тя нямаше какво друго да направи, освен да се отпусне в ръцете му и да се надява, че той щеше да постъпи както трябва. Е … поне надежда не й липсваше.
Отпусна главата си върху гърдите му, като ритъма на сърцето му сякаш я успокои и отпусна. Все още я болеше всичко, но вече нямаше сили да плаче и да се жалва, затова реши да се наслади на краткия и приятен момент, в който бе в нечия прегръдка, независимо че бе чужд човек, който не й вдъхваше доверие. Не знаеше дали това щеше да е по-следната й прегръдка, така че се отдаде на момента. И все пак … мислеше, че ще умре още преди часове, но ето че и с последни сили продължаваше да диша и да се бори.
Това обаче не трая достатъчно дълго. Нямаше и минута откакто мъжа я беше взел в ръцете си, когато Агнес отново загуби съзнание, като продължи да изглежда все така бледа, дори мъртва. Въпроса беше, защо все още дишаше? Какво толкова имаше в нея, че продължаваше да се мъчи и не бе издъхнала. И беше ли добре това или точно обратното. Ако все пак оживееше, сигурно щеше да си заслужава, но предпочиташе да умре на момента, ако щеше да се мъчи така още няколко дена, без добър резултат.

Тя стаеше все така безжизнена в ръцете ми , което до някаква степен ме плашеше . Но въпреки това , че е цялата в кръв и на косъм от смъртта тя не се отказваше . Ако беше някоя друга щеше да моли за смъртта си но тя не мълчи и чака да и се случи каквото и да било . Но не моли за нищо и може би не се надява на нищо . Но аз не можех да я убия или по-точно можех и това е най-лесното . Но не искам да го направя . Защо ли ? Защото в нея се вижда борбеност и сила която не трябва да се губи . Не зависимо дали е съкрушена или не тя трябва да се оправи и аз щях да и помогна с каквото мога .
Носеха се някакви тъпи легенди за това място но те предричаха сбъдване на желание ако не се лъжа и се използваха веднъж . Ако наистина е така това ще е добре но ако не е само ще загубя ценно време . В този момент тя се изкашля и резултата появил се след това не ми даде големи надежди . Но въпреки аз винаги получавам това , което искам . Докато се бях замислил за какво ли не тя припадна . Но този припадък ме си стори нормален като се има в предвид състоянието ѝ по-добре в безсъзнание и да не усеща неща от колкото болката да я съсипе още повече . Затворих очи и за момент наистина поисках тя да се оправи а след това я взех на ръце и тръгнах на вътре към гората . Нещо ме спря тя не трябваше да отива там . Трябваше да намеря помощ или да …. я убия .
Да звучеше доста нередно но това бяха двата варианта . В този момент се появи един от убитите от мен мъже тук . Понякога това ми идваше в повече да си говоря с мъртвите колко интересно направо да си умреш от забава . Но той можеше да знае нещо и да ми помогне . Чух гласа му но не знаех къде е не , че много ме интересуваше де . “Тя е ангел може да се справи сама !” Нима смяташе , че ще стоя да чакам сама да се справи ? Явно не ме беше опознал за малкото време в , което прекара с мен преди да умре . Не след дълго гласа отново се появи в ушите ми “Отиди в края на реката там има отвара която ще ѝ помогне ” ужас той знае ли къде е края на тази тъпа река ? Ако бях вампир нямаше да ми пречи но сега смятам , че ще ми е доста трудно .
Но това вероятно беше единствената възможност да ѝ помогна . Не вярвах в сбъдваня на желания камо ли в отвари . Но трябва да пробвам дори и да не успея . Не това беше грешка аз винаги успявам така , че и сега ще успея ! Без да се замисля тръгнах към края на реката но той беше толкова далече а тя може би нямаше толкова време . Имах чувството , че тялото ѝ изстива с всяка изминала секунда . Колко бях глупав да се доверя на мъртъв , който вероятно иска да ми отмъсти ами ако тази тъпа отвара и навреди още повече ? Не след дълго бях на края на реката където цялата вода се вливаше в някаква пещера или нещо такова . В един от камъните имаше прозрачно шишенце с зелена течност в него . Направих не доволна физиономия и въпреки това руших да ѝ го дам . Може би тази течност ще ѝ помогне . Онзи глас отново се появи “Не се бави а действай няма да ѝ навреди !” все едно четеше мислите ми но дори и да е така тази зелена течност навреди ли ѝ ще му отмъстя дори и след смъртта му . Капнах няколко капки от течността в посинялите и устни като клекнах на земята и зачаках да видя дали ще подейства . Може би наистина трябваше да я убия след като не мога да я спася така тя страда много повече .

Пътят не бе никак кратък, но пък и Агнес не се събуди през цялото време. Бе все така отпусната и безжизнена в ръцете му, но това сякаш не го плашеше толкова много, колкото последствията от това, което се канеше да стори. Нима наистина можеше да стане по-зле от това? Та тя бе и с двата крака в гроба, държейки се за сламена клечка, която всеки момент щеше да се прекърши. Каквото и да направеше, дори и един час да й спечелеше, щеше да е по-добре от случващото се с нея в момента.
Всичко бе като сън и момичето отвори очите си бавно, сякаш току що се събуждаше. Видя над себе си красивото лице на мъжа, което преди малко не бе могла да огледа и въпреки, че все още не се чувстваше конфортно покрай него, се усмихна леко. Беше красив и точно поради тази причина се засрами още повече, от последвалото действие. Усещаше как нещо се надигна в нея, но преди да успее да се спре, изпръска цялото му лице в кръв.
Агнес се обърна бързо, като започна да кашля, обагряйки всичко в червени пръски и дори не можа да види реакцията на мъжа. Е … едва ли наистина искаше да знае какво си мисли точно в момента, но и едва ли чувствата му бяха най-мили и топли. Цялото му лице бе червено и дори след като се избърса, пак се виждаха някои розови петна. За капак на всичко, веднага щом кашлянето намаля, тя не пропусна момента да го скастри.
- Ти да не искаш да ме убиеш? – извика дрезгаво, като го погледна с онзи любопитен поглед, по който си личеше, че е наистина сериозна.
И все пак й трябваше малко време, за да осъзнае, че вече имаше сили да говори, да се движи и какво ли още не. И след като кашлянето наистина спря, имаше чувството, че може да се изправи и дори да тича, но все пак се чувстваше изморена. Затова и се обърна отново, като се излегна по гръб на меката трева, вглеждайки се в красивото небе. Силното слънце я докосна по лицето, карайки я да се успокои, а тя затвори за момент очи.
Неприятните сцени се появиха веднага в главата й, което успя да я уплаши, затова ги отвори отново, светнали като фарове. Започна да търси с поглед спасителя си, като се надяваше да не го е обидила с думите си, а може би и това бе причината да изглеждаше така виновна и все пак сладка, сякаш беше някое момиченце, което му бе откраднала бонбоните.