World of various

World of various

Форума е създаден с цел забавление. Тук е мястото, в което ще живеят много различни типове същества. Забавлявайте се!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Търся си някой за РП!
Пон Авг 12, 2013 3:16 pm by Рок Хауърд

» Малкият водопад
Съб Авг 10, 2013 3:06 pm by Алдур

» Търся си гадже
Нед Авг 04, 2013 8:09 pm by Рок Хауърд

»  Отсъствия и напускания
Нед Юли 21, 2013 6:55 pm by Мелинда

» Познай любимия герой на следващия от TVD
Вто Юли 16, 2013 11:30 am by Катрин Чандлър

» Поляната в Парка
Нед Юли 14, 2013 11:10 pm by Рок Хауърд

» Алеите и пътеките в Парка
Съб Юли 13, 2013 8:32 pm by Alice.

» Запазване на лик
Вто Юли 02, 2013 6:23 pm by Casidy

» Kiss, hug or kill?
Нед Юни 02, 2013 6:07 pm by Катрин Чандлър

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 15, на Чет Мар 14, 2013 2:10 pm
Top posters
Алисън Ивъл
 
Лекси
 
Katherine Pierce
 
Thia Stevens
 
Marc de Valder
 
Елодия
 
Chaz.
 
Lucifer Hell
 
Рок Хауърд
 
Алдур
 
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   
CalendarCalendar
Affiliates
free forum

Гласувайте за нас :

BGtop

Екип
Администратори :

Алисън Ивъл


Chaz.


Caroline Forbes


Модератори:

Деймън Салваторе


Дизайнер

Rebekah.


Share | 
 

 Домът на Тейт

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Tate.
Хора
Хора
avatar

Male Aries Rat
Брой мнения : 135
Рожден ден : 13.04.1996
Дата на активност : 14.02.2013
Години : 21

ПисанеЗаглавие: Домът на Тейт   Нед Фев 24, 2013 3:53 pm

Къщата:



Хол:


Кухня:



Баня:


Стаята на Тейт:

*после ще правя описанията ^^
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle.
Демон
Демон
avatar

Female Брой мнения : 101
Дата на активност : 17.02.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Нед Фев 24, 2013 4:23 pm

Нощта беше кристално ясна. Луната, скрила се зад гъстите облаци, сякаш се опитваше да избяга от ярките светлини и безмълвната тишина на града. Тук-там се чуваха звънките, тихи гласчета на черните щурци. Светлината на лампите разсейваше черната тъмнина, която обвиваше целия град, като тъмен воал. Нощта беше ясна като ден за тези малки същества. Очите им светеха на фона на тъмнината. Покоят на тихата нощ беше осуетен от кола, която сякаш търсеше път далеч от тишината и тъмнината на града. Светъл лъч светлина разреждаше гъстите, черни облаци, сякаш търсеше ярката луна. Светлия лъч идваше от голям прожектор, недалеч от терасата на къщата ми, който показваше съществуванието на нещо, жадуващо за внимание. Тук-там се чуваха жалките лайове на кучета, звучащи като зов за помощ. Колите трепетно бързаха, страхувайки се от края на нощта. Лекият студен ветрец подухваше, режейки лицето ми. Взирах се в тъмнината и се питах какво ли ще ми донесе светлото утро? За някои нощта е убийствена вдовица, търсеща поредната си жертва, за други тя е миг спокойствие от тежкото бреме, което носим на плещите си, наречено "живот".
-Миличка ела насам ..-отново илюзията всяка нощ се появяваше и мигновено изчезваше .Облика на малко ,но вече пораснало момиченце ,което с нетърпение пърха с очички за да прегърне майка си ,а когато се запъти изведнъж изчезва .Взех якето си от дрешника,наметнах го и излязох навън .Какво щях да правя ?Не можех да отида при никого ,нямах си никого родителите ми ,те не искаха и да чуят за мен ,а сестра ..още виждах онази болка в очите й още помнех онази проклета нощ за която ще съжалявам през целия си живот .Улиците бяха празни нямаше никого дори и всички онези същества на нощта ''кръвопийци'' сякаш всички бяха изчезнали .Отворих врата на колата си и се качих .Не бях сигурна какво ще правя и къде ще отида отново ,но на кой ли му пукаше .Извадих телефона от жабката и първото име от контактите ,което видях бе на Тейт .Изпратих му съобщение и евентуално очаквах да отговори по-възможно най-бързия начин . Запалих колата и след около десет минути бях пред къщата на Тейт .Слязох от колата и взех нещата си .Какво правех тук ?Та той бе дете ,но някак се променях докато бях с него . Почуках на вратата и оправих косата си .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tate.
Хора
Хора
avatar

Male Aries Rat
Брой мнения : 135
Рожден ден : 13.04.1996
Дата на активност : 14.02.2013
Години : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Нед Фев 24, 2013 5:59 pm

Мразех тази къща... е не беше точно омраза, но често казано беше толкова светла, че имах чувството, че очните ми ябълки ще изскочат от очите ми. Доста пъти си бях мислел да хвърля една кофа черна боя по стените и така да омекотя малко всичко, а пък и щеше да стане като творбите на новите художници, който изглеждаха сякаш някой се бе изповръщал върху тях, след като бе изял няколко дузини шарен сладолед, с шарени шоколадови пръчици отгори... пълна гадост.
Хубав бе фактът, че поне моята стая не изглеждаше толкова светла. Обичах да стоя в нея и да не правя нищо, а просо да си спомням за моментите прекарани с Вайълет. Тя беше единственото светло нещо, което обичах истински. Беше единствената светлина за мен. Беше единственото хубаво нещо, което онзи отгоре ми беше дал така без да ме предупреждава и единственото, което ми взе така жестоко. Исках я толкова много, но тя нямаше да се върне. Нямаше да ми прости. Нямаше да поиска да ме види повече.
Главата ми стоеше отпусната надолу от леглото, а краката ми стояха като закачени на стената. Въпреки, че стаята бе тъмна и завесите на малкото прозорче бяха спуснати, светлината от огромната огряла луна навлизаше и дразнеше очите ми, но някак си беше доста по- добре от слънчевата светлина, въпреки че не ми позволяваше да заспя, а от една страна това беше добре. Не се налагаше да пропилявам нощта си в глупости, като спането. Бързо се обърнах и седнах в леглото. Погледнах към снимките на нощното си шкафче. Едната бе на Вайълет, с любимата и черна шапка, а другата бе на мен и сестра ми, и тя ми липсваше. Никой не ми бе казал, че е умряла и го разбрах в последствие. Беше толкова жестоко от страна на майка ми да крие за смъртта и, за да не отприщи повече лудостта ми. А знаеше, че ще разбера все някога и това още повече ще ме ядоса.
Но сега трябваше да прекъсна тези си мисли, защото телефонът оставен до снимките извибрира. Съобщение. Мразех СМСите и изобщо мразех телефонът си. Беше от Мишел. Тя беше добро и красиво момиче, но не можеше да замести моята Вайълет, никой не можеше да я замести. Отговорих на СМСа. Най- вероятно вече идваше на тук, затова станах от леглото и се запътих към коридора, където се облегнах на стената и започнах нервно да дърпам ръкавите на дългият ми суичер. След може би около няма и десет минути на вратата се почука. Бързо отворих и на лицето ми се появи онази малка усмивка, която някой ги плашеше, а на други им харесваше. Стоеше пред вратата с леко нервен поглед. Можех да се огледам в светлите и сини очи и точно затова побързах да отместя погледът си от тях. Направих крачка назад, а усмивката все още не се бе смъкнала от лицето ми.
- Ще влезеш ли или ще се гледаме разделени от отворената врата? – попитах и направих още една малка крачка назад, за да и направя място да влезе. Беше странен факта, че се занимавах с нея, но някак си тя попиваше тъгата ми поне за малко, а това ме успокояваше.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle.
Демон
Демон
avatar

Female Брой мнения : 101
Дата на активност : 17.02.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Нед Фев 24, 2013 6:27 pm

Рядко виждаше усмивка върху лицето му искаше да му помогне ,но нямаше как да стане като той самия не се опитваше да си помогне .Знаеше ,че иска да му помогне ,но не й позволяваше и поради този факт тя се бе отказала или поне за малко .Притъпи крачка напред и вече бе в дома на Тейт ,не бе такъв какъвто го очакваше прекалено свежи нюанси за него .Подразни се от това, също като него и Мишел не обичаше белите цветове макар ,че я определяха като ''бялата дама'' дори не знаеше от къде се бе изнизало това име .Обичаше тъмнината някак тя я караше да се чувства добре .Бързо изключи осветлението и се върна на мястото на ,което бе застанала ,а то бе точно пред детското личице на Тейт . Изглеждаше толкова мило момче ,но се бе побъркал заради семейството си или поне така бе чула всъщност това не бе всичко от ''приятелските'' им срещи бе разбрала ,че има момиче в сърцето му и никога няма да я забрави .Ръцете й се блъзнаха по безжизненото му тяло и свалиха тъмно синия приятен суичър .
-Знаеш ли ние си приличаме .. -наистина си приличаха и двамата страдаха заради любов той заради момиче ,тя заради дъщеря която е била плод на голяма любов поне от нейна страна .Дълбоките й сини очи претърпяваха нещо като метаморфоза от онзи мил котешки поглед се бяха превърнали в тъмно незнание ,черна сянка под тях се криеше онова уплашено момиченце и сякаш искаше да се покаже ,но нещо я спираше .Нейното АЗ !Не знаеше какво прави ,но го правеше отблъсна се от Тейт и се озова на другия край на стаята .Самонараняваше се колко присъщо за една дама нали ?Искаше детето си обратно ,но нямаше как да си го върне ако не сключеше сделка с ''дявола'' ,а точно от това се боеше .
-Виж Тейт не знам защо съм тук ,но просто имах нужда от теб..моля те помогни ми .. -бе се озовала зад гърба му точно от лявата страна на рамото му ,лека сълза се спусна по бялото й лице .Защо плачеше ?Защо въобще чувстваше ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tate.
Хора
Хора
avatar

Male Aries Rat
Брой мнения : 135
Рожден ден : 13.04.1996
Дата на активност : 14.02.2013
Години : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Нед Фев 24, 2013 7:52 pm

Обърнах се и я погледнах този път право в очите, въпреки че ми беше малко трудно. Прекалено бяха сини и ме караше да напрягам очите си. Видях как една сълза се търкулна по бузата и. Нежно обходих лицето и с дясната си ръка. Дори да се правеше на много силна, не можеше да прикрие слабостта си.
Сложих ръцете си на раменете и, а след това ги спуснах бавно надолу докато стигнаха до кръста и. Приближих я малко към мен. Думите и от една страна ме зарадваха, защото бе дошла при мен, но може би това беше защото и тя си нямаше никой, нямаше кой да и помогне. От друга страна думите и ме натъжиха, защото знаех, че не мога да и помогна по никакъв начин. Аз бях една купчина развалини и сам не можех да помогна на себе си пък камо ли на нея. Единственото, което можех да направя бе да стоя близо до нея и да я подкрепям. От там нататък всичко зависеше от нея.
- Защо плачеш? - тихите ми думи се плъзнаха по ухото и.
Знаех че не трябваше да питам, но не знаех какво друго да кажа. Целунах я нежно по бузата.
- Знаеш че не мога да ти помогна, но аз ще съм тук ако ти потрябвам и ще ти кажа, че ако някога лудостта ми се задейства просто бягай, защото тогава няма да съм с теб. Просто се пази от мен.
Пуснах я и направих крачка назад. Отидох до секцията с хапчетата и взех една от кутиите. Изсипах последното хапче в устата си и го глътнах, а кутийката хвърлих в желязното кошче до секцията. Обърнах се отново към Мишел.
- Какво толкова ти се е случило, че да страдаш така? -Отново тъп въпрос, който не трябваше да задавам, но отново го направих. Защо го правех? Не знаех, но определено не беше най- доброто, което можех да кажа. – Знам че не трябва да те питам, но не знам какво ми става. Просто не знам. Може би е от хапчетата.
Погледнах отново към кутийките и се отдръпнах бързо от тях. Някак си ме беше страх от тях, а по принцип не се страхувах от нищо, защото вече бях изгубил всяко нещо, за което ме бе грижа и нямаше за какво дори да се заловя. Просто бях сам и нямаше какво да направя какво да кажа, а тези хапчета сякаш искаха да завладеят мозъкът ми и да ме накарат да забравя и това, което ме поддържаше – спомените ми.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle.
Демон
Демон
avatar

Female Брой мнения : 101
Дата на активност : 17.02.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Нед Фев 24, 2013 9:34 pm

Погледа й отново обходи цялото помещение ,присви леко очи и се облегна на стената като бавно започна да се свлича на долу и накрая ''Пуфф'' бе на пода . Не знаеше какво прави защо изобщо извади тъпите си емоции на показ какво щеше да му обясни ,че има дъщеря от зъл,гаден и безкруполен демон въобще факта ,че има дъщеря щеше да го срине .В къщата бе горещо ,а горещото й пречеше ,съблече якето си и стана от пода ,като го остави да стой там .-Не ме гледай така де ,ето виж сълзите вече ги няма .. -прокарах пръст под очите си и изтрих напоеннието от сълзи .Погледа й бързо се насочи към кошчето където преди секунда той бе хвърлил кутията от хапчета .Любопитството й се увеличаваше все повече ,какво правеше този малкия .?Май искаше да си съсипе живото заради момиче .Мишел осъзнаваше какво прави Тейт и искаше да му обясни ,че трябва да престане защото ще има последици просто трябва да не прави нейната грешка ,защото ще се съсипе .Изтласка тялото му в стената без ни най-малко да го наранява .
-Престани да се съсипваш, миличък. -устните й се допряха до неговите за миг от секундата без никакво друго движение ,просто стоеше и не помръдваше .Погледа й се бе впил в неговия без мигване
-Искаш ли да ти помогна .. -тънкия й глас се разнесе до ухото му без помръдване .Можеше да му помогне ,но само ако и той искаше това .Мишел не искаше да го вижда в криза или нещо подобно когато го видеше изпитваше болка ,понеже имаше някакви чувства към него
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tate.
Хора
Хора
avatar

Male Aries Rat
Брой мнения : 135
Рожден ден : 13.04.1996
Дата на активност : 14.02.2013
Години : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Пон Фев 25, 2013 9:33 pm

Устните и докоснаха моите. Бяха сухи и леко напукани. Не помръднах, дори не затворих очите си. Лекарството вече беше навлязло в кръвта ми и най- вече в мозъкът. Това беше добре, защото ако не го бях изпил сега най- вероятно щях да съм убил някое крехко създание около мен или пък да съм се самоубил или щях да направя някоя друга глупост. Въпреки че ония луд психиатър не беше от най- любимите ми хора на земята поне ми даваше лекарства, който помагаха. Но най- вероятно в най- скоро време щях да ги спра. Пречеха ми, а пък и трябваше постоянно с тях да се тормозя. Дали съм ги изпил, дали не съм ги изпил, дали ще го повърна или пък ще излезе отзад. Доста трудни въпроси идват в мозъкът ми след като изпия едно от тези хапчета, но понеже Мишел беше с мен не можех да се замислям толкова много върху тези неща. Думите и се мушнаха в ухото ми и аз премигнах, защото чак сега осъзнах, че отново съм се замислил за глупости, дори да мислех, че това сега не можеше да стане.
Тялото ми стаеше притиснато до стената, затова се напрегнах, хванах я за ръцете и обърнах положението, в което бяхме. Сега тя стоеше притисната, а аз можех да правя каквото си поискам. Устните ми отново докоснаха нейните. Усмихнах се леко.
- Нали знаеш, че първо трябва да помогнеш на себе си, а пък и не знаеш нищо за мен. – целунах я леко по врата – И по- добре да не знаеш. Така че няма как да ми помогнеш. – устните ми се озоваха от другата страна на врата и – А пък и не искам да се ровиш в мислите и спомените ми. – усмивката ми стана отново онази зловеща и странна. Не знаех как се получаваше това, но беше някак си ужасяващо. Дори без да исках понякога онази усмивка се появяваше и всички около мен спираха на място, защото знаеха, че едно помръдване може да им коства много. Аз бях онова нещо, от което хората бягаха и се опитваха да се скрият. Аз бях същинската тъмнина.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle.
Демон
Демон
avatar

Female Брой мнения : 101
Дата на активност : 17.02.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Пон Фев 25, 2013 10:44 pm

Не се боеше от него ,ни най-малко от онази зловеща усмивка която изведнъж се заиграваше върху лицето му .Не разбираше само едно ,какво предизвикваше тази усмивка .Не бе от тези игривите типични докато си в компанията на жена бе някак различна ,зловеща вещаеща нещо което не можеше да разгадае .И да искаше нямаше как да надникне в мислите му ,нито пък в спомените най-вероятно трябваше да разбере от самия него .Което евентуално нямаше да стане по лесния начин .
-Тейт не се и опитвай да се правиш на лош..-прошепна тихо в ухото му ,като плъзна ръка по тялото му ,пъхна я под бежавата му тениска ,която му стоеше много добре .С другата си ръка повдигна брадичката му и леко захапа долната му устна . ''Мишел,Мишел-л-л знам ,че искаш дъщеря си'' зловещ глас се вселя в главата й ,тя бързо се отдръпна от Тейт и го блъсна върху пода .Сякаш нещо я обладаваше ,примамваше я искаше смъртта й .Единствения който искаше това бе той ,да той Луцифер отново си играеше с нея с емоциите й ,с малкия остатък човещина искаше да извади и това ,искаше да я остави й без него без капка човечност .Бързо започна да обикаля стаите ,а с осветлението се случваше нещо лампите ''изгасваха и отново се включваха''. След миг дъщеря й стоеше пред нея с онези дълги шоколадени коси и океанено сини очички,които изведнъж смениха цвета си в черно .Понечи да я приближи ,но изведнъж малката започна да изгаря в огън .
-Не , не , неее -чувствата на една майка много бързо можеха да се разстроят и още по бързо можеше да се срине емоционално.След миг лампите върнаха нормалния си вид ,Мишел стоеше на пода обляна в кървави сълзи .Осъзнавайки ,че това отново бе една голяма илюзия погледна към Тейт ,който стоеше в ъгъла на стаята и я наблюдаваше .Изправи се и ,все още с онези демонски очи обляни в кръв тръгна към Тейт и му подаде ръка .
-Моля те не се плаши от мен ..-след това очите и възвърнаха нормалния си вид ,изплашено гледащи към него .
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tate.
Хора
Хора
avatar

Male Aries Rat
Брой мнения : 135
Рожден ден : 13.04.1996
Дата на активност : 14.02.2013
Години : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Вто Фев 26, 2013 9:01 pm

Жени. И тя беше като всички тях. Въпреки че имаше нещо различно в нея и тя беше като тях. Но нямаше как да не е. Единственият вариант беше да е мъж, а ако беше мъж сега най- вероятно нямаше да е тук. А щом нямаше да е тук, сега нямаше да се питам такива странни въпроси и мислите ми нямаше да са толкова налудничави.
Но все пак беше добре, че е тук сега. Щях да мога да и помогна и да и покажа къде греши. Беше тръгнала към моите пристъпи на лудост, но се надявах да не продължава така иначе най- вероятно щеше да свърши като мен, но нея нямаше да има кой да я измъкне от онази лудница, в която щяха да си правят експерименти с нея. Всъщност и аз мислех, че никога няма да се измъкна, но се измъкнах. Но нея, не знам дали някой щеше да я измъкне. Първо аз може би щях да опитам, но парите ми трябваха, а пък и нямаше да стигнат и още по- малко, кой се доверява на убиец. Второ може би някой роднина щеше да я потърси и след като не я намери да се опита да я измъкне, но не бях чувал за роднините и. Но все пак както тя не знаеше нищо за мен, така и аз не знаех нищо за нея и не трябваше да я подценявам.
Понякога беше като чудовище, а друг път като едно невинно същество, търсещо помощ, опитващо се да се хване за нещо, което да му помогне. Но не можех да я съдя. От моята гледна точка аз бях по- лошият и моите грехове щяха да бъдат по- трудно опростени.
Погледнах я. Едвам удържах да не се размекна на тъжният и мил поглед, но ако исках да и помогна ще трябваше да не се поддавам на нищо. Знаех това, защото когато човек се потдаде си мисли, че помага на някой, а всъщност му прави само мръсно. Уж го подкрепя, а просто стои до него и го прегръща без да си помръдва пръста дори.
Погледнах ръката и, която ми беше подала, за да се изправя, но просто се опрях на ръцете си и бързо се изправих без помощта и. Преглътнах, защото тъжната и физиономия ме караше да се чувствам зле, да се чувствам някак си виновен. Направих няколко крачки, отново до рафта с хапчетата. Отворих едно от чекмеджетата и се разрових малко из купчините хапчета. Помних всяко едно за какво е, въпреки че не ги пиех. Просто не ми помагаха много. Имаха краткотраен ефект, но въпреки това ги пазех за извънреден случай. Взех една малка тубичка с хапчета, на която беше залепено от онова бялото тиксо, върху което човек може да пише. На него беше написано: Сутрин и вечер, преди ядене. Или само при тежки симптоми.
Завъртях тубичката в ръката си и я подхвърлих към Мишел.
- Трябва да ти помогне. И спокойно не е наркотик, аз не взимам наркотици, поне не сега, за жалост са ми забранени.
Метнах се на дивана и сложих краката си на масата. Ръцете ми се озоваха зад врата ми. Откопчах колана си и го дръпнах рязко, след което го оставих на земята. Не обичах нещо да ме притиска толкова много, каквото и да било то.
- И сега какво ще правим? – попитах без да се обръщам и без да помръдвам.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle.
Демон
Демон
avatar

Female Брой мнения : 101
Дата на активност : 17.02.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Вто Фев 26, 2013 11:25 pm

Очите й отново този път много бързо придобиха демонския си цвят ,цвета на неутрауното,студенината,заплахата,да не забравим и депресията ,а и потисничеството .Сериозния поглед не бе в неин стил ,но какво ли знаеше за себе си ?Дори знаеше ли как изглеждаше в момента ?Приличаше на психопатка и сигурно ако имаше възможност да се види щеше да се уплаши от вида си.Мразеше когато ставаше така ,просто изведнъж без да го поиска то само идваше или може би се предизвикваше от факта ,че се боеше и не искаше да го признае ,а и подразването от това с хапчетата той всъщност не знаеше ,че тя е чудовище което не можеше да спре всичко това само с едни проклети хапченца .Никой не можеше да го спре ,когато дойдеше само трябваше да се надяваш да не нараниш някой когото обичаш.При повечето демони това се случваше ,нараняваха близките си ,а и себе си по точно сомонараняваха се .Това което правеше и Мишел явно бе забравила да натисне онзи проклет бутон с който да изключи всичко .Както при вампирите така и при демоните съществуваше така известния бутон на емоциите или по точно лекарството ,а дали наистина бе лекарство ?Всеки казваше различно някои говореха ,че са добре без всички онези бликащи емоциики,а на други им липсваше това да чувстваш ,да усещаш ,да те боли ..Мишел не можеше да направи това с себе си прекалено много обичаше това ,прекалено много бе свикнала с болката и ако изведнъж тя си тръгнеше може би нямаше да остане нещо заради ,което да съществува. Държа кутийката с хапчетата няколко секунди ,взираше се в тях толкова задълбочено и внимателно .След миг спокойно се приближи към шкафа ,отвори го и постави хапчетата на мястото им,а след това бавно затвори шкафчето.Обърна се и видя колана ,който Тейт бе хвърлил на пода ,след това погледа и бавно започна да се вдига към дивана и накрая се спря на Тейт .Винаги я развеселяваше малко от хората които можеха да й подействат добре .Мишел местеше бавно крак пред крак ,като уж внимаваше да не се оплете в ''дългата'' си дантелена рокля.Настани се в края на дивана,вдигна краката си ,като те се опираха малко под коремчето на Тейт .
-Аз мисля да си поспя ..-леко повдигна едната си вежда ,а на лицето й се изписа тънка усмивка .Шегуваше ли се ?Вероятно да ! Знаеше ,че с тези номерца няма да стигне много далеч ,знаеше го ,но продължаваше да ги употребява .

п.п Сори за краткия и глупав пост ;х
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tate.
Хора
Хора
avatar

Male Aries Rat
Брой мнения : 135
Рожден ден : 13.04.1996
Дата на активност : 14.02.2013
Години : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Чет Фев 28, 2013 6:37 pm

Ами тя избираше какво да прави. Щяха да и помогнат, но щом щеше да се прави на инат нека я болеше. Не можех да направя нищо друго и аз бях така и аз се побърквах понякога, но правех някакви усилия, дори да бяха малки, ги правех. Погледнах я отново. Усмивката и се бе появила на лицето и. Как можеше да изглежда по един такъв, може би зловещ начин и след секунда да се превръща в най- милото момиченце, и да се усмихва невинно, все едно нищо не се е случило. Трудно ми беше да проумея някой неща, дори изглеждаше някак си невъзможно. Краката и се озоваха близо до корема ми, затова потрепнах леко и обърнах главата си към нея. Още бе изписана онази малка, уж шеговита усмивка на лицето и. Не можех да разбера, какво искаше да каже с нея, но отдавна бях забравил как да се шегувам с хората, е... понякога го правех без да искам, просто защото ми идваше отвътре, но не можех да говоря и да разсмивам хората, просто вече не ме биваше в това. Навремето можех да накарам с една дума някой да изглежда глупаво, а другите около него да се спукат от смях, но тава беше отдавна. Сега дори и аз не можех да се засмея на добрите шеги, точно затова лицето ми остана студено, ако може така да се каже, дори ледовити и не промени изобщо физиономията си.
Единственото, което последва след думите и беше едно леко повдигане на веждите ми и онази тъпа усмивка, която казваше: „ Изобщо не ме заинтересува с това“.
Не ми беше до шеги и най- вероятно Мишел бе разбрала това, но усмивката не се свали от лицето и.
Как го правеше? Как правеше така, че щом направеше нещо, което да я натъжи, веднага да се появи някоя изкуствена усмивка на лицето и? Или не беше изкуствена? Просто не можех да разбера. Аз бях човек, който изпитваше всяко чувство такова каквото е и не спираше чувствата си или поне беше така до преди време. Когато обичах, обичах силно и не можех да се направя, че мразя. Когато бях тъжен, не можех да се усмихвам на сила, а когато бях щастлив, не можех да се мръщи. Проста философия и нищо повече.
Взех малката книга пред мен, която беше на масата - „Игрите, които хората играят“ от Ерик Бърн. Бях я зачел не отдавна. Беше нещо като, психология на човешките взаимоотношения. Всъщност то си беше точно това. Не знаех защо чета такива неща, но някак си ме унасяха в още и още мисли, но реших, че ще трябва да кажа нещо и на Мишел, точно затова пуснах книгата на бедрата си и погледнах към момичето.
- Ами ще те оставя да спиш на спокойствие щом това искаш. – вдигнах книгата отново и този път на лицето ми се изписа една малка усмивка. Знаех, че няма да се сдържи и щеше да направи нещо и определено нямаше да спи.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle.
Демон
Демон
avatar

Female Брой мнения : 101
Дата на активност : 17.02.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Нед Мар 03, 2013 10:46 pm

Сега осъзна ,че нещата при тях са много различни .Тя бягаше от миналото си ,а той всъщност го искаше ,искаше онова момиче отново да е до него ,отново да е в прегръдките му ,а Мишел тя какво искаше ? Искаше единственото да избяга от миналото си да го загърби ,но как можеше да остави детето си как можеше просто ей така да затвори очи поне за миг и да спре да мисли за нея .Смръщи вежди ,повдигна се леко и сви крачетата си .
-Тейтт .. - не обичаше когато някой иска да я дразни всъщност винаги бе искала тя да бъде лошота в цялата картинка ,но винаги я изиграваха.Изведнъж пак я прихвана нещо непомръдна и гледа няколко минути точно в една точица. Мислеше ,мислеше и пак мислеше ,но за какво ?За това как иска само една единствена приказна нощ без Луцифер ,без дъщеря си ..без това ,че е демон просто да забрави за всичко и да бъде като свободен гражданин ..човек .В тези красиви мечти изведнъж се бе появил ужаса ,неговото лице ...лицето на дявола красив и очарователен ,доста привлекателен мъж с дълбоки сини очи и руси коси ,но в действителност чудовище .Мразеше го ,презираше го бе я омаял с външността си ,не бе разбрала какъв е той всъщност ако тогава баща й и бе разказал поне мъничко за това ,което е принуден да направи и съществото стоящо зад всичко щеше да знае ,че той е зъл и дори щеше да се опита да помогне на баща си .А сега какво ? Баща й бе мъртъв ,а Луцифер прекарваше всеки ден ,всеки час ,всяка минута ,всяка секунда с дъщеря й .А тя дори не можеше да я види и за секунда .Болеше я ..искаше да умре ,но нямаше да му достави това удоволствие.Бавно се добра до скута на Тейт ,нежно обви крачетата си около кръста му и отново направи онази жална котешка физиономийка .
-Забрави я !-леко повдигна брадичката му и погледите им се засякоха ,сините й очи се бяха настроили някак заповедничево.Зарови пръсти в косите му и устните й се сляха с неговите ,а езиците им се преплетоха

п.п Сори ,че е толкова кратко ;хх
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Tate.
Хора
Хора
avatar

Male Aries Rat
Брой мнения : 135
Рожден ден : 13.04.1996
Дата на активност : 14.02.2013
Години : 21

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Чет Мар 14, 2013 8:06 pm

Отворих очи. И леко се усмихнах с връхчето на устните си, доколкото това ми бе възможно. От една страна ми беше смешно как не разбираше нищо или пък може би разбираше и точно за това ми казваше да я забравя. От друга страна ми стана малко гадно, защото имах чувството, че я използвам, но и двамата знаехме, че между нас чувствата можеха да бъдат само приятелски, а всичко друго бе облаги. Надявах се, че тя разбираше това, а пък и плюс това точно в тази ситуация тя потърси мен, а не аз нея.
Отдръпнах се от нея и станах от дивана. Сплетох пръстите си и ги вдигнах над главата си, опитвайки се да се разтегна по някакъв начин. Тениската ми се повдигна и разкри част от кръста и корема ми. Направих няколко малки стъпки, така че да мина покрай масата и се запътих към секцията, в която можех да намеря всичко. Отворих едно от „падащите“ шкафчета ( наричам ги така, защото се отварят надолу ). Вътре имаше няколко шишета различен алкохол, но единственото, което винаги правеше всичко да изглежда добре беше Jack Daniels. Кой човек не би пил това чудо? Кой не би се насладил на вкусът му? Толкова изкусителен, успокояващ и поемащ всичко ненужно. Взех бутилката, която бе отворена, но въпреки това изглеждаше сякаш никой не бе пил от нея, сякаш преди не я бе виждало човешко око. Добрах се до две чаши, които стояха малко по- назад в същия шкаф, взех ги с другата ръка и ги поставих на масата, заедно с уискито. След като оставах всичко на масата и освободих ръцете си, отидох до закачалката в коридорът, където бе закачен суйчерът ми. Бръкнах в джоба му, който беше доста дълбок и извадих кутията си с цигари – marlboro, а от другия джоб взех старата си запалка.
Отново отидох при Мишел. Отворих бутилката и сипах в двете чаши. Отпих от едната и отново я оставих на масата. Запалих цигарата, миризмата и тютюна нахлуха в белите ми дробове. Едно не много малко, но не и много голямо облаче дим излезе от устата ми. Ръката, в която нямах нищо се озова на рамото на Мишел. Подръпнах я леко към мен, така че главата и да застане близо до гърдите ми. Отново дръпнах от цигарата си.
- Не искам да я забравя. Тя е единственото хубаво нещо в живота ми. Тя е единствената светлина, която имам и, която някога ще имам. За мен тя е като това нещо, което кара теб да стоиш сега тук. Всъщност какво е нещото, което ти не можеш да забравиш и от което така се страхуваш може би? – думите ми преминаха някъде в пространството, а цигарата отново се допря до устните ми, опитвайки се да вкара нови несъществуващи спомени в мен. Спомени, които само искам да съществуват.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Michelle.
Демон
Демон
avatar

Female Брой мнения : 101
Дата на активност : 17.02.2013

ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   Нед Мар 17, 2013 12:35 am

Положението ставаше ставаше все по гадно ,мразеше когато говореше за нея ,не искаше да слуша за никой друг освен за нея и него ,та все пак главните герой в цялата сценка бяха те двамата ,а не момиче което дори не знаеше ,че той е жив .Взе чашата с уискито и я изпи на екс ,очите й отново придобиха демонската си форма след отговора и зададения въпрос ,тя се изпра ви като постави празната чаша на масата .
-Страхувам се от себе си ,но най-вече от него ,той е причината за всичко случващо се ,той е причината ,че търся утеха в едно шестнайсе годишно хлапе .По дяволите той е виновен за всичко .-Не искаше да е тук ,не знаеше дори какво търси тук ,освен онова което можеше да й даде всеки един мъж .За миг замълча и отново се върна на мястото си,извърна погледа с към Тейт ,а очите й бързо възвърнаха нормалния си вид .
-Виж знам ,че и на теб ти е адски трудно ,но моля те забра ви поне за тази нощ Треперещата й длан се протегна ,за да погали бузата му .
-Моля те . -нежно впи устни в неговите,езикът й се извиваше около неговия ,а зъбите й хапеха устните му .Взе цигарата от ръката му и я остави в пепелника ,напрегна мускулите си и го бутна към дивана .След миг се озова върху него ,плъзна ръце по тялото му ,приближи се още повече и обсипа врата му с целувки ,докато всичките му мускули се стегнаха.Повдигна глава и погледите им се срещнаха .Обичаше това чувство ,но сякаш не и достигаше .Тъкмо отпускаше тялото си и изведнъж усети как нещо в нея не искаше това .Бързо напрегна мускулите си и изхвърча от дивана ,буквално на края на стаята . Не можеше да се контролира от няколко седмици се случваха доста различни неща с нея .Виждаше дъщеря си ,родителите си ,чуваше странни познати и непознати гласове .Правеше това ,което тялото й искаше ,а не това което всъщност тя искаше .Губеше контрол над мислите и действията си ,а понякога стигаше и до крайности използваше дарбите си ,а това почти никога не го правеше .Крадеше душите на невинни същества ,убиваше ги без те да заслужат това ,та кой ли заслужаваше да умре ? Всеки говореше ,че иска да умре ,а в същото време искаше да живее.Изправи се ,многобройни сълзи премрежиха очите й ,но не й попречваха да види сериозното му лице .Той не се бе уплашил от нея ,поне не го показваше може би тя виждаше нещото заради ,което той после ще съжалява.Ако сега не й кажеше ,че поне малко се страхува от нея ,тя щеше да продължава с онези нежелание филмови сценки изникващи от нищото .Самоконтрола бе едно от най-важните неща ,но явно тя не можеше да се контролира и това объркваше нещата .Въздишайки дълбоко, стъпваше бавно по студения под .Погледа й бавно се вдигаше към Тейт като в един момент се намираше точно пред него ,промуши крачето си между неговите и го погледна .
-Мислиш ме за луда нали ?
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Домът на Тейт   

Върнете се в началото Go down
 
Домът на Тейт
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1
 Similar topics
-
» Поредица: Домът на нощта
» Ще се измъкнеш ли от ДОМА НА ХАДЕС?
» Мери Хигинс Кларк - Домът на малката Лизи
» Домът на Мис Перигрин за чудати деца

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
World of various  :: Къщи-
Идете на: