Къщата на Lucifer

- Радвам се, че съжаляваш. Обаче, едно не ми е ясно. Как стана така, че да се срещнем? Както и да е. - подсмихнах се и я погледнах след като седна. Обаче какъв беше въпросът, който ми зададе.. Защо го зададе..
- Та, мисля че ми се е случвало да забравям, че имам сестра. Без да се обиждаш. Просто нали знаеш как след дълго време хората не се виждат и се забравят. Същото е и при мен.

- Сега като ми показа снимката се сетих за какво говориш. Обаче не исках да се занимавам с такива детински работи. Просто не ми харесваше да обикалям къщите като идиот, търсещ нещо за ядене. Не виждах никакъв смисъл. - подсмихнах се и прокарах ръка по лицето й, след което я целунах по устните. - Тази целувка е заради това че се срещнахме. - засмях се и после седнах на дивана.
- Ти избирай къде ще ходим и какво ще правим. Разчитам на теб.

- Ти добре разчиташ на мен, но искам ти да измислиш нещо, окей? - подсмихнах се и я погледнах. Тя беше наистина променена. - Това че си искала да обикаляш къщите с мен, не значи, че аз съм искал да се разхождам като идиот със своята сестра. Такива работи не ми харесват. Между другото. Понякога ми се иска и да си имам деца. - засмях се. - колкото и глупаво да е ( ) или пък дори едно гадженце няма да ми навреди. Ти ще бъдеш ли майката? - засмях се аз отново с шеговит гласец в изречението.

- Хоох? Не мога да се напъна да мисля. Сериозна приятелка може и да не си намеря, но пък това, че си ми полусестра, не значи, че не можем, нали? - засмях се още веднъж след тези думи. Явно в главата не ми се зараждаха други работи освен момичета, поне днес. Сложих ръка на главата й и отново я разроших.
- Знаеш ли, че това мога да го правя по цяяяяял ден? - подсмихнах се и я бутнах до мен на дивана.

- Коя харесвам? Никоя. Все още си нямам избранничка, с която да споделям щастието. - подсмихнах се. - И не.. Не е нито Лин, нито Лекси. Лин ми е приятелка от доста време, а и не искам да си разваляме отношенията с нея. - разроших косата й, а тя започна да се агресирва. Хехе, беше сладка като се ядосваше. Пита ме мен дали си харесвам някоя, а дори тя не знае какво иска от живота.
- Боже, толкова си наивна, както винаги. - отново сложих ръка на главицата й, но този път не я разроших, защото косата й ставаше като на бездомник.

- Хлапе, знаеш ли какъв друг бряг ще ти покажа? - подсмихнах се и отново разроших косата й. - Ще ти покажа аз какво е изтезание. - засмях се, но нямаше да й правя кой знае какво. Както лежеше на дивана започнах да я гъделичкам. Ето че отново започна да се гърчи и едвам поемаше въздух от смях.
- Е, хайде на бас, че не можеш да ме уредиш с момиче? - подсмихнах се й продължих да говоря. - Пък и още не съм измислил къде ще ходим. Нямам си и на идея. Някакви предложения?

Можела да ми намери момиче? Това трябва да е шега. Сестричката ми да ми урежда връзки. Това беше просто абсурдно. Все някак щях да завържа някоя мадама. Пък и не смятам да живея сам до края на дните си.
- Знаеш ли, по-добре не ми намирай приятелка. Аз и без това не смятам да умирам сам. Ти не се тревожи за мен, а си намери приятел. Иначе наказанието е - отново тормоз. - засмях се, но естествено не може аз да й определям съдбата. Тя сама ще си реши дали ще намира сродна душа или не.

- Какво решавам? Хъмм.. Да видим. Ще измисля нещо докато правиш йога. - засмях се. Грейна една почти фалшива усмивкана лицето ми и седнах на дивана. Интересно ми беше какво ще подготви бъдещето за мен. Или пък какво изобщо ще стане в бъдещето. Излегнах се на дивана и затових очи мислейки си за бъдещето.
- Ако пък случайно не си намеря приятелка, нищо чудно просто да си остана самичък. Няма какво да се направи срещу съдбата. - подсмихнах се и отново продължих да обмислям бъдещето.

- Хъм? Ти бъзикаш ли се с мен? Не съм нацупен. Даже съм си усмихнат. Не ми пречи изобщо. - подсмихнах се отново, а когато я дочух, че се разхожда, отворих едното си око и я гледах как прави челна стойка. Боже, забавна е.
- Челна стойка? Хе-хе. Не и в никакъв случай няма да направя такава идиотщина. Но пък от друга страна, ти изглеждаш доста глуповато в момента. - засмях се и си пуснах ръката на дивана. Взех дистанционното от масата и пуснах телевизора.

Щял съм да бъда какво? Това момиченце все още ли си мисли, че ще ме нарани. Много добре знае, че не може да стане такова нещо.
- Хей, нали разбираш, че дори и да ти се иска няма да ми направиш нищо? Пък да не говорим ако искаш да ме убиеш някой ден. - засмях се и отговорих на въпроса й, който касаеше имението й.
- Добре. Ще те придружа до имението.