Имението "Капоне"

Заглавие: Имението "Капоне" Вто Мар 12, 2013 3:15 pm

Приемната

Коридор

Стълбище

Кухня

Трапезария

Стая за гости

Баня за гости

Стаята на Елодия

Банята на Елодия

Игрална зала

Ураа! Най-накрая успях да го изкарам от къщата! Този човек явно обича еднообразието. Два часа не можа да измисли какво да правим и къде да отидем. След като стигнахме имението започнах да ровя из чантата си и накрая намерих ключовете. Отключих входната врата и я отворих широко.
- Заповядай в скъпия ми дом!
Добре, може би пресилих нещата. Имението наистина беше доста красиво отвън, както и отвътре. Отне ми доста време за да го обзаведа както на мен ми харесва и ето, че сега се е получило великолепно. Взех моето яке и това на Луцифер и ги закачих.
- Хей, искаш ли нещо за пиене или хапване?

Еха, не очаквах, че ще има такова имение. Е, не съм и очаквал нещо по-малко.
- Харесва ми. И не. Не искам нищо за ядене или пиене. Кажи къде е дивана да се излегна. Изморен съм. Тази нощ ще я прекарам у вас, става ли? - подсмихнах се. - Все пак трябва да ми върнеш услугата, че претърси целият ми дом. - засмях се и издишах дълбоко.

Да е изморен? Милият, той днес свърши толкова много работа! Завъртях го на 180 градуса и му посочих двата големи бели дивана в средата на стаята.
- Това е диван! Но не разбирам от какво тоооолкова си изморен. От лежане? От тормозене на девици?
Засмях се тихо и оставих чантата си на масичката. Тук се чувствах като в кралство. Имението беше огромно и беше лесно да се пообъркаш. Казвам го от личен опит.
- Нямам нищо против да останеш! Но да ти поясня: на първия етаж е приемната или т.нар. хол, където сме в момента, кухнята и трапезарията, на втория етаж са спалните, баните и игралната зала, а на третия етаж са едни малки стаички в които съм прибрала стари картини, кашони и едни тайни неща. Та, къде ще спиш? В моята стая или в стаята за гости?

- Мисля че ще спя тук. Все пак нямам работа в твоята стая. Това не е моят дом, че да спим в една стая, нали? - подсмихнах се и я съборих до мен. - Е, може би ще спиш и ти при мен? Тук в тази стая? Или ще си останеш там където си спала и до сега? Между другото. Искаш ли да ходим някъде? До някой магазин? Може би искаш да пазаруваш нещо. Дрехи, храна, обувки? - подсмихнах се и отново се отпуснах на дивана.

Поклатих отрицателно глава. И по смъртно няма да го оставя да спи на този диван.Веднъж се опитах и на сутринта всичко ме болеше. Да не говорим, че почти не спах.
- Ти си мой гост и брат. Следователно ти няма да спиш на това дяволско творение. И стаята за гости, и моята са достатъчно големи за да поберат и двама ни. Ако искаш се качи горе и си харесай някоя. Там ще спиш!
Станах от дивана и погледнах часовника си. Беше почти обяд. Значи ще готвим.
- Докато ти разгледаш на спокойствие, аз ще сготвя...нещо. А що се отнася до пазара - аз си имам всичко. Хладилника ми е зареден, а гардеробът ми не може да се затвори от дрехи и обувки. Фактически не ми трябва нищо. Но ако ти искаш нещо, кажи и ще отидем, окей?
Отидох в кухнята и отворих хладилника. Започнах да оглеждам рафтовете, но нищо не ми идваше в главата.
- Луцифер, ако искаш можеш да ми помогнеш с обяда. Например като ми кажеш какво ти се яде.

- Знаеш ли? - провикнах се от дивана. - Ще остана да спя на дивана. Ако пък не ми даваш те оставям ти да ми избереш стая. Колкото до храната, също не ми пречи какво ще правиш. Всичко ще ям. - подсмихнах се и останах легнал. - Защо пък си мислиш, че дивана не е удобен. На мен ми е таман. Ще мога да се наспя. Все пак, различавам се от теб. - засмях се и започнах да местя програмите на телевизора.

Взех една средно голяма купа и я напълних с ледено студена вода. Промъкнах се тихо зад Луцифер и изсипах водата върху него. Започнах да се смея, но същевременно съжелявах, че намокрих диавана. Все пак е вода, така че ще изсъхне.
- Прав си братле! Ти се различаваш от мен, но аз теб не!
Отново започнах да се смея. Изведнъж видях Луцифер изправен до дивана, гледащ ме разярено. Смехът ми секна и след него остана само ехото, което малко по малко утихна. Започнах да правя бавни крачки назад, а той също бавно се приближаваше. Нямах избор! Трябваше да бягам! Обърнах се и бързо хукнах по стълбите нагоре. Обърнах назад за секунда и видях, че Луцифер тича по петите ми. Признавам си станал е по-бърз отколкото помня. Тази гонитба ми напомняше точно на това - на детството. Само дето тогава тичахме по улицата или градината.
- Няма да ме хванеш! - извиках през рамо и продължих да тичам. Вече бях на втория етаж. Огледах се набързо и се насочих към игралната зала. Отидох зад билярдната маса и клекнах, като се долепих до нея. Определено щеше да стане интересно!

Това момиче наистина ме ядосва. Продължава ли, продължава да се закача. Не вярвам толкова много да съм й липсвал. Започнахме да се гоним. Видях как се скри зад билярдната маса, но въпреки това се направих на отплеснат и започнах да викам.
- Ло? Лоооо? Ло, къде си? Ела, няма да ти направя нищо. - и уж неволно, стигнах до нея и я вдигнах на масата, след което едната й част легна на масата, а другата си остана в изправената позиция. Започнах да я шляпам по дупето ( хохо Very Happy

), a на всичкото отгоре се чуваше как вика и моли.
- Няма да те оставя така лесно, нали знаеш? - засмях се и продължих.

Е, не! Този човек премина границата. Хванах ръката му и впих ноктите си в кожата му. Обърнах се по гръб и се изправих до седнало положение.
- Чуй ме братле! Това нещо може да го прави само и единствено гажето ми, което все още нямам. Съжелявам ако бъркам, но не си спомням да се е случвало подобно нещо.
Бутнах го леко назад и стъпих на земята. Опънах блузата си надолу и се усмихнах.
- Сега, ако не възразяваш ще сляза да довърш обяда. Ти ако искаш поиграй малко, а аз ще те извикам когато приключа. - потупах го по рамото и наоколо хвръкнаха няколко малки капки вода. Погледнах към килима. Беше доста мокър. Хванах Луцифер за ръката, като го изведох в коридора и му посочих стаята в дъното.
- Това там е банята. Изкъпи се на спокойствие. След като излезеш ще се преоблечеш в сухи дрехи.
Той ме погледна въросително. Явно се отнасяше за сухите дрехи. Влязох в една много просторна стая, която беше и моя и отворих бялата ракла до прозореца. Извадих една сива тениска, обрисувана с графити и едни широки дънки. Естествено дрехите бяха мъжки, но сега не е времето да обяснявам. Натиках дрехите в ръцете на Луцифер и слязох в кухнята.
- И не се бави много!

- Мерси, че ме намокри. И въпреки, че аз не съм ти гадже, не е като да нямам правото да те удрям по дупето, нали? - провикнах се от банята. Пуснах си водата и за може би малко повече от десетина минутки излезнах. Облякох тениската, която тя ми даде и заминах към кухнята. Погледнах, но сестра ми я нямаше.
- Хей, Ло, къде замина? Да не ме остави сам в къщата? - и след тези думи отново застанах на телевизора.

Качих се до стаята си. Всъщност търсех Персия. Из цялата къща я нямаше. Чух, че Луцифер е излязъл от банята и слязах долу.
- Няма проблем! За теб винаги! Впрочем, виждал ли си...
Луцифер се беше излегнал на дивана и гледаше телевизия, а котката се беше качила на облегалката и го дебнеше.
- Персия! Къде скиташ? Знаеш, че не е хубаво да дебнеш хората!
Взех я на ръце и седнах на другия диван.
- Луцифер, това е Персия! Обича да дебне хората и след това започва да с играе с тях. Лошото е, че нейните игри са малко..как да кажа..груби. Но вече е много по-спокойна. Взех една малка четка от масичката и започнах да реша Персия. Това беше успокояващо. Самото действие как гребенчетата минаваха по козината, комбинирано с ритмичното мъркане на котката..беше великолепно.
- Луцифер, когато бяхме у вас, аз сготвих. Сега е твой ред! Ако не се ориентираш кое къде е, ще ти помогнем. Но ти ще готвиш! Междувременно е измисля къде ще спиш!

"Какво ще готвя ли? Защо аз? Мразя да готвя, макар че може и да съм добър в това." Заминах към кухнята. Започнах да претърсвам шкафовете. Видях, че има достатъчно картофи, имаше и мляко и всичко нужно за това, което искам да направя. Извадих една голяма тава с правоъгълна форма. Нарязах картофи, след което ги сложих в тавата. След това дойде ред на каймата, чушките и всичко друго. Залях ги с мляко и ги сложих в печката. След около 1 час беше готово. Извадих тавата и оставих да изстива. Извиках Ло.
- Яденето е готово. Може би не е добро, но.. - подсмихнах се и заседнах отново пред телевизора, чакайки яденето да изстине.

Поклатих глава. Луцифер беше типичен, мързелив мъж. Все пред телевизора.
- Много си мързелив! Но все пак сготви нещо! Да видим какво е! Но ще ми помогнеш за масата!
Отидох в кухнята и взех две чинии, прибори и чаши. Но изведнъж ми се прииска да пия алкохол.
- Хей Луцифер, какво ще пиеш? Шампанско? Уиски? Вино? Червено или бяло?
Горе в игралната зала имаше бар с доста алкохол. Поне съм сигурна, че няма да ми е тъжно. Персия постоянно ходеше по петите ми и жално мяукаше.
- Миличка, ще ядеш по-късно!

- Какво ще пия ли? Каквото ми налееш. На всичко съм съгласен. Затова избирам изборът да е твой. - подсмихнах се и се помъчих да привлеча вниманието на котката, която след малко се домъкна при мен. Започнах да я галя, но явно не ме хареса и когато подадох пръст, ме захапа. На всичкото отгоре ме и удраска след това.
- Ло, тази котка не ме харесва.

Започнах да се сме като някаква истеричка. Абе направо си плачех за лудницата. Персия беше ангелче и обичаше всички. Особено ако става дума за целодневно галене.
- Луцифер, това е абсурдно!
Показах се от кухнята и видях котката, цялата настръхнала, а по ръката на Луцифер имаше драскотни.
- О, Боже! Аз...съжелявам! Не знам какво я е прихванало! Обикновено се държи съвсем различно!
Бях наистина шокирана. Не знаех какво да кажа или да направя. Затова свалих Персия от дивана и я затворих в стаята ми. После взех дезинфектант и няколко лепенки и отидох на дивана при брат си.
- Виж, аз наистин съжелявам! Ще се оправим! Персия ще свикне с теб! Или поне ще ѝ се наложи. Доста добре те е одраскала! - засмях се тихо и промих раните, след това залепих лепенки, където беше нужно.
- Готов си! Хайде да хапнем, защото съм доста гладна!

- Не му е времето за тревога, момиче. Не усещам болката. Спокойно. Ако не се спогодя с котката... Ще я убия. - подсмихнах се и взех чинията си и я сложих на масата. Намачках си мусаката, за да изстине малко по-бързо. А и ще ям може би повече.
- Хайде. Благодаря за храната. - след думите започнах да се храня.

- Радвам се, че не се сърдиш! Но въпреки всичко, няма да ти позволя да я нараниш! Имам дарба, която ще те убие за секунда. Като споменах дарби..твоята какво е?
Усмихнах се и взех чинията му, после взех и моята и тръгнах към трапезарията. Бях свикнала да ям там, пък и трябваше да разведа Луцифер. Не се знаеше колко дъго ще остане.
- Този път ще ядем в трапезарията!
Казах през рамо и продължи към стаята. Влязох вътре и оставих чиниите.
- Ти сядай там, а аз тук. - Посочих на Луцифер стола, разположен в другия край на масата, а после седнах. Раздробих храната за да изстине и я опитах. Въздъхнах и погледнах Луцифер с усмивка.
- Братле, колкото и да не искам да ти го призная, справил си се доста добре! Поздравления!
Продължих да се храня. Изядох половината и избутах чинията си към Луцифер.
- Аз отивам да се изкъпя. Ти е нахрани на спокойствие, а след това гледай телевизия или се занимавай с нещо!

- Добре. Отивай да се къпеш. Аз ще се оправя тук. Но внимавай, защото дебна в гръб. - засмях се като си довърших мисълта. - Пази се в банята. - Ло замина да се къпе, а аз продължих да се храня. За може би около пет минутки си довърших храната, а после изядох и нея. После се върнах в кухнята и измих всичко. Отворих хладилника, за да търся бира, но единственото, което имаше вътре бе уиски и ракия. Нямах избор. Трябваше да избера нещо. Взех уискито и си налях в една чашка, след което сложих и две кубчета лед. Върнах се в хола и пуснах телевизора.

Изкъпах се сравнително бързо. Предвид факта, че обикновено се бавя по половин час...сега това си беше направо рекорд. Взех една кърпа и я увих около тялото си. Отворих вратата на банята и топлия, влажен въздух изпълни къщата, а на негово място се настани един доста по-хладен. Миризмата на карамел и кокос мина през всяка една стая и накрая се усещаше отвсякъде. Влязох в стаята си и заварих Персия, лежаща на земята. За повечето котки това е нормално, но точно тя винаги спи на леглото при мен. Освен когато е тъжна или е сгафила. Тя вдигна главата си и ме погледна с големите си зелени очи.
- Съжелвам, но сама си си виновна! Не трябваше да го хапеш! Все пак ми е брат! Рано или късно ще ти се наложи да свикнеш с него!
Обляках си бледорозовата копринена нощничка и слязах долу. Отидох до кухнята да си взема вода, а после отидох при Луцифер.
- Малко съм изморена, затова ще си лягам! Леглата в двете стаи са оправени, така че просто влизаш и лягаш. Ти решавай къде ще спиш! - Прозях се и се запътихкъм стълбите. - Не че имаш голям избор - или при мен, или в стаята за гости!
Отново се качих в стаята си и се мушнах под меките завивки.

Това беше странен избор. При нея или в стаята за гости? Какво пък ще ми направи ако си легна в стаята за гости. Свърших с каквото се занимавах и тръгнах към стаята, в която ще спя тази вечер. Нещеш ли по пътя ми се появи котето на Ло. Клекнах и го повдигнах.
- Е, какво търсиш тук? Ходи при Ло. - котето измяука и я оставих на земята. Отново се запътих към стаята за гости, а котката ми се изпречи на пътя. Показваше ми, че иска да спя при Ло. Буташе ме, дърпаше ме, но накрая не се отказа. Нямаше какво да направя. Отидох при Ло и се мушнах под завивките.

Тъкмо бях придремала, когато чух мяукането на Персия. Но беше в коридора. Странно, как ли се е измъкнала? Сигурно когато слязах до хола е излязла. Но защо ли мяукаше? Тъкмо да отида да проверя и вратата на стаята се отвори. Луцифер влезе и легна на леглото. Отворих очи и се разсмях тихо.
- Не можеш без мен, нали?
Продължих да се смея, а след това се обърнах по гръб. Завесите бяха дръпнати и сребърната лунна светлина навлизаше през прозорците. Стнах и отидох до прозореца.
- Гледката е невероятна! - въздъхнах, а след това рязко дръпнах завесите. Стаята се обви в мрак. - Жалко, че няма да ѝ се насладим!
Тръгнах към леглото и се пронах върху него, при което то запружинира нагоре-надолу. Метнах завивката върху себе си и затворих очи. Но не можех да заспя.
- Луцифер, спиш ли? - прошепнах тихо, но не получих отговор. Приближих се и го прегърнах, като сложих главата си на рамото му. Признавам си - колкото и да ме дразни понякога, все пак ми е брат и много го обичам.

Правех се на умряла лисица докато Елодия се разкарваше напред-назад. Чух много ясно думите "Не можеш без мен, нали?" и ми стана смешно. Сдържах прилива от смях, който се издигаше от вътре, а след това следях всяко нейно движение. Когато ме попита дали спя, отново се направих на луд и малко след това усетих как тя сложи главата си на раменете ми и ме прегърна. Подсмихнах се и прошепнах.
- Аз ли не мога без теб? Явно е точно обратното. - казах й, след което се обърнах с лице към нея и също я прегърнах. Не се сдържах да й разрожа косата, но нямаше как да стане. Погледнах я в очите, а после я целунах по челото.
- Лека нощ.

Станах рязко и кръстосах кръка по турски. Бутнах Луцифер и той отвори очи.
- Луцифер, хайде да си говорим! Както когато бяхме малки!
Преди си говорехме до сутринта. Понякога се случваше да не спим по цели нощи. Повечето от разговорите ни преминаваха в разни уговорки. Уговорки, с които с опитвах да го накарам да ме заобича. Двамата бяхме много различни. То и сега не сме много еднакви, но пораснахме и мислим по различен начин. Ако някой тогава ми беше казал, ч в бъдеще Луцифер ще ме заобича, щях да пищя от радост. Но ако го кажеха на него...вероятно нямаше да му повярва.
- Луцифер, защо не ме обичаше, когато бяхме малки?

Идваше ми да й отлепя един, че да се чуди и пита защо съм го направил.
- Знаеш ли какви разговори ще ти дам? - погледнах я леко ядосано. Това момиче не беше нормално. Ще ме бутне, за да си говорим. - Не сме малки деца вече. Остави ме да спя. Утре може да си говорим. Колкото до въпроса ти. Не съм те обичал, защото не можех да свикна с мисълта, че имам сестра. Не можех да се осъзная, но когато те срещнах преди няколко дена, реших че не трябва да е така. И естествено от тогава те заобичах. - развалих й косата за пореден път. - Сега ще ме оставиш ли да спя? - казах отново ядосан. - Или ще ме питаш още нещо?

» Гората зад имението.