Добре...това е едно доста...странно място. За някой аз, за други рай, за мен просто задължение. Ако можех щях да си развявам голите атрибути наляво надясно без изобщо да ми пука, но просто от една страна вазпитанието ми ме спираше и беше някак си по- силно от желанието да ходя гол.
Всъщност гардероба изобщо не ми беше като нормалните, дори бе доста странен, освен захвърлената роба в единият му край, нищо не бе нормално. Дори тази черна роба не я бях обличал от години, беше ми по- удобно да се явявам пред учениците такъв, какъвто съм. А пък и кой не искаше да се срещне с дирикторката и да си създаде малко проблеми.