World of various

World of various

Форума е създаден с цел забавление. Тук е мястото, в което ще живеят много различни типове същества. Забавлявайте се!
 
ИндексPortalВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиПотребителски групиРегистрирайте сеВход
Вход
Потребител:
Парола:
Искам да влизам автоматично с всяко посещение: 
:: Забравих си паролата!
Latest topics
» Търся си някой за РП!
Пон Авг 12, 2013 3:16 pm by Рок Хауърд

» Малкият водопад
Съб Авг 10, 2013 3:06 pm by Алдур

» Търся си гадже
Нед Авг 04, 2013 8:09 pm by Рок Хауърд

»  Отсъствия и напускания
Нед Юли 21, 2013 6:55 pm by Мелинда

» Познай любимия герой на следващия от TVD
Вто Юли 16, 2013 11:30 am by Катрин Чандлър

» Поляната в Парка
Нед Юли 14, 2013 11:10 pm by Рок Хауърд

» Алеите и пътеките в Парка
Съб Юли 13, 2013 8:32 pm by Alice.

» Запазване на лик
Вто Юли 02, 2013 6:23 pm by Casidy

» Kiss, hug or kill?
Нед Юни 02, 2013 6:07 pm by Катрин Чандлър

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 2 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 2 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 15, на Чет Мар 14, 2013 2:10 pm
Top posters
Алисън Ивъл
 
Лекси
 
Katherine Pierce
 
Thia Stevens
 
Marc de Valder
 
Елодия
 
Chaz.
 
Lucifer Hell
 
Рок Хауърд
 
Алдур
 
Ноември 2017
ПонВтоСряЧетПетСъбНед
  12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930   
CalendarCalendar
Affiliates
free forum

Гласувайте за нас :

BGtop

Екип
Администратори :

Алисън Ивъл


Chaz.


Caroline Forbes


Модератори:

Деймън Салваторе


Дизайнер

Rebekah.


Share | 
 

 Chaz/ Джош Остин / Chaza

Предишната тема Следващата тема Go down 
АвторСъобщение
Chaz.
Администратор
Администратор
avatar

Male Брой мнения : 223
Дата на активност : 27.01.2013

ПисанеЗаглавие: Chaz/ Джош Остин / Chaza   Нед Яну 27, 2013 5:44 pm

Името има история, но то не определя човека.


billie joe armstrong


Това поне мисля аз. Не знам какво точно трябва да означава името ми, но знам историята му. Джош. Най- вероятно ако родителите ми не бяха тези, които са нямаше да се казвам така, но как човек може да прецени след като той не избира родителите си, не избира роднините си, почти нищо не може да избере. Може би съдбата е казала, че точно аз....точно аз ще се казвам така. Сигурно много се чудят защо споменах семейството си, ами просто защото съм кръстен на бащата, на дядото на майка ми. Не знам какъв е смисълът, но ми харесва. Въпреки че нито аз нито майка ми го е познавала е решила, че трябва да се казвам така. Казват че нося името и характерът му, че е бил същият като мен...неузнаваем. Затова нося това име и се гордея с него - Джош Остин.



А.К.А: Чаз

Не знам от къде дойде този прякор. Просто един ден всички започнаха да ме наричат така. Чаз, Чаза. Но името ми остана токова каквото е. Непокътнато.

Видът е нещото, което закрива истинската ти същност:

О Боже...Ангеле, Дяволе. Не знаех защо винаги някой нормален човечец щом чуеше вампир, демон или каквото и да е друго, започваше да пищи сякаш е смъртта му се е явила и му е казала, че му остава още една седмеца живот. Кучки... ние вампирите не сме еднакви, всеки е различан. Както при вас има добри и лоши хора...всъщност няма, във всеки има по малко добро и по малко зло. Така е и при нас, просто обичаме да си похапваме вашата така вкусна кръв.


Годините не определят мисленето на хората и тяхната същност


Да. Това си е точно така. Как един човек щом чуе годините на някой и решава, че е неопитен или пък, че има много опит. Човече, когато аз бях дете, трябваше да разсъждавам като възрастен, да предприемам решения, да знам неща, които децата на моята възраст не знаят. Но...изгубих детството си, не го изживях. От една страна това ми помага, защото сега мога да се справям сам с живота, но това е нормално, защото съм на двадесет и пет. Колко бързо отлитат годините...


Казват, че външният вид не определя хората, но понякога изобщо не е така... или пък е


Този въпрос ме измъчва от доста време. Прочел съм много книги, но никоя не ми е дала отговор на този въпрос. Всеки човек е един диамант, но нека не забравяме, че диамантът е просто парче въглен, който е бил упорит много години, а въглените изобщо не са красиви, затова и аз не се смятам за голям красавец.
Тялото ми е ужасно, поне аз така мисля. По скоро слаб, отколкото мускулест съм, но опитвам да поправя тази лека грешка.
Висок съм и това компенсира от части слабото ми тяло. Косата ми е тъмна като нощта, но не мога да разбера какъв точно цвят е. Но мисля, че е черна. Не знам.... Почти винаги прическата ми я определя възглавницата ми, но понякога стават доста добри попадения.Лицето ми е леко продълговато и това го прави още по- слабо. Очите ми са зелени, много светло и изпъкващо зелени, това съчетано с косата ми правят доста добра комбинациия...е поне на мен ми харесва. Очите ми не са огромни, но понякога изпъкват по един доста странен начин и започвам да приличам на пияница или на наркоман, а пък и са някак си черно подчертани, сякаш с графид. Носът ми...толкова много мога да говоря за тази част от тялото. Когато бях малък си мислех, че ще е много по- добри хората да са без нос, имах доста добри разсъждения. След това започнах да го закривам и да се оглеждам, но разбрах, че без нос хората стават още по- грозни. Не мога да определя какви точно са устните ми, но поне според мен не са нито много тънки, нито много дебели. Но аз не мога да говоря за устните си, може би трябва да попитам някое момиче. Тялото ми почти изцяло е покрито с татоси. Повечето хора мислят, че съм луд, но на мен ми харесва. Болката е пареща, но някак си ме успокоява. Първата си я направих още когато бях на тринадесе, бе на китката, след това на лявата гърда, а третата бе първата ми цвета на бицепса. След това бе една ат най- мъчителната, която я правих повече от месец, бе цял ръкав, но най - болезнената бе на лявата част от корема, но все пак не съжалявам. Всяка една от тях ми е ката дете...оставен спомен. Но любимата ми е на дясната китка - MUM. Винаги когато я погледна си спомням за майка ми. Другото, което е странно според другите е, че понякога нося черна кръгла обица, но това не се случва постоянно.
Може би нещото, което никога не забравям е да се усмихвам, въпреки че понякога ми е трудно, но все пак някой може да се влюби в усмивката ми.



Характера е нещото, което те създава, прави те такъв какъвто си и трудно се променя.



Добре...дълго мога да говоря за характера си. Както разбрахте още в началото много хора казват, че приличам на бащата, на дядото на майка ми. Аз съм просто неузнаваем. Доста сложна натура съм и малко се затруднявам да говоря за себе си...за характерът си. Нещото което обичам много да правя е да чета. Странно е, но наистина много го обичам, прочел съм доста книги през краткият си, мизерен живот, но по- късно ще разберете защо.
Може би повечето ми от характерът ще е изразен от цитати от книги, защото книгите са нещо невероятно, нещо което докосва душата. Жалко е, че днешните младежи изобщо не обичат да четат, дори не докосват тези невероятни четива, не оценяват труда на писателите, но пък и в днешно време са малко писателите, които могат да докоснат душата и сърцето ти само с едно изречение, повечето са просто аматьори, които искат да продадат книгите си и да направят повече пари и пишат някакви глупости, така че лично аз харесвам по- старите автори, въпреки че има и няколко добри нови автори.
Дълго време единствената цел в живота ми бе да се саморазрушавам. И веднъж ми се прииска щастие. Ужасно е, но един ден изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлив. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш. Затова вече се опитвам да не искам да изпитвам това толкова приятно чувство, което може само да ти навлече беди.
Най- вероятно хората, които ме познават най- добре биха казали, че аз съм човек на крайностите, че мога да бъда колкото нежен, толкова и груб. И най- вероятно са прави. Всъщност съм човек на крайностите. Обичам купоните, жените, колите, моторите и татосите. Всичко което може да навреди на един човек. Колкото и да се пазиш можеш да бъдеш променен, точно затова аз имам две същности. Когато съм с други хора ставам лошото момче, но ако съм сам или някой успее да проникне в душата и сърцето ми, ставам друг човек. Всъщност всекидневие ни непрестанно е бомбардирано от случайности или по-точто случайни срещи на хора и събития, които можем да наречем коинцидентност – тоест две неочаквани събития се случват едновременно, засичат се. Любимият на една млада дама се появява в ресторанта и в същото време прозвучава музиката на Бетовен. Огромно множество такива съвпадения остава незабелязани от човека. Ако вместо този младеж в ресторанта бе седял кварталния месар, момичето нямаше да обърне внимание, че радиото излъчва Бетовен. Но надигащата се любов е изострила чувството й за прекрасното и тя никога вече нямаше да забрави тази музика. Всеки път, когато я чуе, ще се вълнува. Всичко, ставащо около нея в такъв миг, щеше да бъде озарено от музиката. Точно от този пример можем да разберем, че любовта е важно нещо в нашия живот, но...по- добре да не я изпитваме, защото тя е нож с две остриета и никой никога не знае кое ще му бъде забодено в сърцето. Едно от любимите ми произведения е “Славеят и розата”. Още от малък харесвам творчеството на
Оскар Уайлд. Харесва ми начинът му на писане и това, че пише доста истински творби. Точно това негово произведение ме описва от една страна доста добре. И аз като славеят мога да пробождам сърцето си и да страдам, за да помогна на някой друг. Може би доста от Вас не знаят това произведение, но то е просто невероятно, поне за мен. “Смъртта е голяма цена за една червена роза, животът е много скъп за всички. Но все пак любовта е по-силна от живота, а какво представлява сърцето на една птичка, сравнено със сърцето на човека?” И аз като една птичка бих жертвал живота си без да се замисля, дори да знам, че най- вероятно ще съм го жертвала напразно. Не само поетичните неща, звезди, луни, гори, цветя, но даже и бялото копче за панталон, което блести в локвата на улицата... Всичко има скрита душа, която по-често мълчи отколкото говори. Така съм и аз имам душа, дори другите да не го забелязват. Всъщност аз искам да е така. Точно аз искам другите да мислят, че съм едно безчувствено чудовище, което не може да обича. Може би трябва по- обширно да разкажа за двете крайности, в които може човек да ме види.
А и да не забравя...мразя лъжата, затова винаги казвам нещата такива каквито са и понякога с това наранявам хората, но просто не мога да лъжа.
И така... да продължа нататък. Не съм сигурен точно от къде трябва да започна, дали от добрата или от лошата страна. Може би от добрата, за да се отчаете след това от мен. Както казах преди аз имам душа. Мога да обичам само един човек истински и силно...е като не броим майка ми, но нея вече я няма. Никога няма да оставя приятел, въпреки че аз нямам такива, защото трудно някой може да спечели доверието ми, но един път стане ли това, човекът които го е направил можа да бъде сигурен, че ще му бъда верен до гроба... освен ако той не ме предаде. Тогава всичко умира и зейва пропаст, която никога не може да бъде затворена. Обичам да чета, да свиря на китара, да чувствам всяко чувство такова каквото е, дори то да е най- болезненото чувство, което някога съм чувствал, искам го. Никога не се предавам и не отстъпвам на никой, но понякога когато някой не ми е приятен просто мълча и се опитвам да не се набивам на очи, дори това да е малко трудно, но пък ако някой наистина ми лази по нервите става малко страшно. Не съм сигурен, че разбрахте точно добрите ми черти, но се надявам, че от написаното до сега поне нещичко Ви е накарало да се замислите какъв съм и какъв трябва да е човек. Но... все пак злото никога не умира, то само чака да се прероди. Така и аз си имам своите доста лоши черти.
Пия и пуша в неограничени количества, но това се отнася повече за пушенето, отколкото за пиенето. Пуша каквото ми попадне под ръка. Знам че изобщо не е полезно, но все от нещо черният косач трябва да ме прибере. Мога да счупя главата на някой, без да ми мигне окото. Бия се много, с всеки който ми падне под мерника. В училище бях най- големият вандалин и все още си оставам такъв. Това искам да виждат хората и го постигам доста добре. Мога да изплаша доста хора, само с поглед дори фигурата ми да казва точно обратното. Всъщност не се опитвам да избягвам неприятностите, защото те сами ме намират. Явно им харесвам. Относно интимният ми живот...ревнив съм, но и романтичен, ненаситен, но и много внимателен. Но всичко това се отнася само ако обичам момичето истински, а това ми се е случвало само един път, в противен случай...любовта просто я няма и всичко това изчезва.
Много ми харесва един цитат, който гласи: “Човек е тайна ,тя трябва да бъде разгадана. Ако я разгадаваш цял живот , не казвай че си изгубил време . Аз се занимавам с тази тайна , понеже искам да бъда човек.” и е точно така. Всеки се опитва да разгадае тази тайна, но поне според мен никой не е успял. Чудя се защо имам две лица, защо прикривам същността си, защо правя всичко това... но отговор не откривам и от там стигам до извода, че тайната на човека не може да бъда разгадана. Аз не съм обикновеният учител и някой ученици ме приемат добре, други не чак толко, но пък все някак си трябва да се изтърпяваме взаимно.
Хората, които ме познават добре казват да бъда себе си. Чудесно, но кой от себе си? Кой от всичките? Колко на брой са те? И кой от тях съм аз?
Кой всъщност съм аз?


Историята е единственото нещо, което ти остава когато си загубен. Тогава само тя може да ти припомни, кой всъщност си ти.


Може би трябва да започна от самото начало. Роден съм на... Боже вече дори се замислям кога съм се родил. На...осемнайсти декември, в Сан Бернардино, Калифорния. Доста хубаво гратче, способно да промени всеки. Но не това е важното. Любящата ми майка се казваше Ерика, а баща ми... ами за него нищо не знам. Дори на го познавам, но и не ме интересува, все пак щом е изоставил мен и майка ми, значи не го е интересувало нещо за мен, така че няма логика мен да ме интересува. Израстнах с майка ми. Тя бе невероятна жена, обичаше ме повече от всички на света и винаги ми казваше, че трябва да обичам, а не да мразя. Тя ме научи на всичко което знам сега, научи ме да обичам, но е да мразя. С времето разбира се спрях да чувствам и двете неща.
Отнесох се отново в приказки, но просто толкова ми липсва. Почина преди три години. Тогава имах чувството, че ще умра. Тя бе превърната във вампир заедно с мен и дори мисля, че съм малко виновен за това, защото трудно го преживя, а когато прободоха дървеният кол в сърцето и...не можех да се осъзная дори, че е станало. Не можех да повярвам, че е умряла. Но поне тези, които я убиха си платиха цената на живота и, а именно техните животи.
Когато тръгнах на училище с нормалните деца се чувствах като алцайдер.Аз бях идиота, които не знаеше буквите и не можеше да смята, но те не знаеха нищо от това, което щях да разбера аз. Затова исках да съм различен, да бъда като децата на нощта. Най- вероятно ядът отключи тези чувства и тези мисли или пък може би това, че станах онзи, от които всички се страхуваха.
Аз исках да се превърна, точно затова никога не съм съжелявал, освен тогава, когато убиха майка ми. Тя бе принудително превърната. А аз пих от кръвта на най- красивата вампирка, която някога бях виждал. Тя ме уби и после пих от кравта на собствената ми майка, но тя не можеше да позволи на сина си да умре, дори да я бях помолил да не го прави, нямаше да ме остави да умра. Точно в този период започнах да чета много. Заради силата си успявах да прочета една книга за половин нощ. Отначало четях романи, детски, за възрасти, всякакви, но след това започнах все повече да се интересувам от свръхестествените същества и започнах да чета книгите на тавана и в мазето. Научих доста от тях. Точно моята способност ми се стори много интересна и много странна, но какво в светът на...чудовищата не е странно. Колкото повече четях през нощта толкова повече развивах другото си аз през деня...да това лошото аз. Разбира се татосите по тялото ми помогнаха да прикрия най- новият си татос, който ме предпазваше от слънцето. Опитвах се да не използвам силата си през деня, защото просто понякога ми ставаше трудна, а пък и се изтощавах, но все пак се опитвах да я развия възможно най- много.
Учих в академията за вампири. Разбира се и там не бях любимец на учителите и отново бях най- големият вандалин. Но все пак учех и това ми помагаше, а пък и нещото което ми се случи там бе толкова прекрасно и в същото време ужасяващо. Влюбих се. Момичето в което бях влюбен бе невероятно. С коси, дълги и меки, очи като на котка...зелени, кожа бяла като …. дори нямам думи, с които да я опиша. Но сърцето и... ах то бе като от камък. Колкото и да опитвах да я спечеля, каквото и да правех не успявах. Тя бе като ледена кралица. Бях готов на всичко, за нея, дори да се променя, но кагато се докоснах поне малко да нея, разбрах, че човек не бива да губи същността си, каквото и да се случва с нея. Тя не можеше да обича, само използваше хората около нея, използваше ги ката играчки, но явно бе доста по- стар вампир от мен и беше разбрала, че можем да се правим, че не чувстваме нищо, но дори и да го мислеше всички знаехме, че това е лъжа и никога не можем да изключим чувствата си. Правеше всичко единствено за нейното благо, никога не се опитваше да направи нещо, за да може другите около нея да са щастливи. Най- вероятно тя не е имала някой, които да може да я научи да обича. Но тази любов отмина. Може би от тогава се научих, че любовта е скапано нещо, но обичта... тя е най- могъщата сила. Според мен обичта е чувството, което идва след любовта, защото обичта е по- силна, но я стига...единственият човек, който някакга съм обичал беше майка ми и най- вероято и тя ще си остане. Когато научих за смъртта на майка ми си върнах в Сан Бернардино, но исках да се отърва от спомените за майка ми, затова се върнах отново в града, в който бях учил и станах преподавател...разберасе по черни изкуства, не можах да обикна отново, но ми бе забавно да гледам измъчващите се малки дечеца, който се опитваха да направят някоя магия или да обуздаят силите си, но безуспешно. Каквото и да казвам аз никога няма да забравя майка ми и нейната история, и никога няма да забравя за обичта и. Тази така силна обич.


Вродена способност:

Хронокинеза. Това е умението да забавиш или форсираш възприятието за време. Точно така чета цели романи за една нощ, и мога да придобивам по-цялостна представа за нещо

Отнемане/подаряване на дарби - с тази способност можеш да изтръгваш (крадеш) дарбите на хората, като ги правиш свои или да даряваш такива; когато откраднеш дарбата от един човек, той вече няма да я има, както и ако дариш своя дарба, също вече няма да я притежаваш. Различна е от тази, с която можеш за усвояваш чужди дарби, защо с моята сила не ми трябва разрешение, а за да усвоиш някоя чужда дарба ще трябва да искаш разрешение от собственика и.


Последната промяна е направена от Chaz. на Пет Фев 22, 2013 9:21 pm; мнението е било променяно общо 1 път
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя
Алисън Ивъл
Администратор
Администратор
avatar

Female Scorpio Rat
Брой мнения : 1082
Рожден ден : 19.11.1996
Дата на активност : 14.12.2012
Години : 21
Местожителство : Самоков

ПисанеЗаглавие: Re: Chaz/ Джош Остин / Chaza   Нед Яну 27, 2013 5:59 pm

Одобрен си добре дошъл при нас . Екипа на World of various ти пожелава приятна игра . I love you
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://worldofvarious.bulgarianforum.net
 
Chaz/ Джош Остин / Chaza
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
World of various  :: ~~~Всичко за вашите герои~~~ :: Герои на админите и модераторите-
Идете на: