Малкият водопад

Заглавие: Малкият водопад Вто Фев 12, 2013 3:29 pm

От някои дори не се считаше за водопад, но мястото беше красиво, усамотено и приятно.

Свободно РП

По изключение Алдур се събуди късно. Към 10:30. Стана, избръсна се и си взе душ. После си облече боксерки, чорапи, бял потник и тъмно сини дънки и слезе да закуси. По-скоро да обядва. Направи си палачинки и изяде част от тях с мед и сирене. Другите си остави за вечеря. Беше му почивен ден затова реши да се разходи. Обу се и излезе. Избра да отиде до малкия водопад. Едно много красиво място. Тръгна натам. Вървеше спокойно и скоро стигна до водопадчето. Там седна под едно дърво и седейки се любуваше на красотата на мястото и на чуруликането на горските птички. По някое време измежду дърветата се появи фигура. На момиче.

Тичах. Бях свикнала да бягам, използвайки вампирската си скорост, за да се предвижвам по-бързо. Временният ми дом в Роузбери Топинг беше в хаос и почти бе разрушен, след като пратените от семейството ми ловци ме бяха докопали и там. За капак на всичко и кървях, но не беше за пръв път. Или втори. Схващате идеята... Това беше и причината да се запътя към малкия водопад, за да измия раната отстрани на кръста ми. Спирайки се скоростно на брега на водопада, потопих парче плат и повдигнах блузата си, откривайки дупка от куршум. Ъхх... Раната пареше и ме изгаряше с болка, но бях свикнала - усещането не беше нищо ново. Приближих ръката си с мокрия плат към кървящата рана, но в същия момент усетих, че не съм сама. Рязко се извърнах и с вампирска скорост се дръпнах светкавично назад.
-Да му се не види, не се ли уморихте вече да ме преследвате? Не ме интересува какво ви е заповядало семейството ми, няма да дойда с вас. Оставете ме на мира! - тонът ми беше сериозен, но тих. Знаех, че можеха да ме чуят, дори и от това разстояние, тъй като бяха като мен - това беше най-голямата досада от цялата работа. И най-големият минус - може би ако не принадлежаха към расата ми, щях да съм успяла да им избягам досега, а не да ме намират всеки път...

Непознатата привлече алдуровото внимание с няколко неща: Първо, че беше вампир. Второ очевидно бе, че бяга от някого. И трето говореше, най-вероятно на него, на Алдур, тъй като наоколо не се виждаше никой друг неща, от които хибридът разбра малко. Но схвана, че го мисли за един от преследвачите си.
- За какво говориш? - попита той ставайки от мястото си. - Нямам нищо общо с, който и да те гони нито със семейството ти. - Любопитно, какъв ли беше проблема. - Нито пък - продължи - , с когото и да е от вида ти. - Е разбира се познаваше вампири - Бях тук пръв. Нужда от помощ? - запита

О, чудесно - ще си играем на кой е заел мястото преди другия ли?
Беше първата мисъл на Алис, докато наблюдаваше непознатия. После обмисли думите му и осъзна, че й беше предложил помощ - нещо изключително необичайно, тъй като никой досега не го беше правил, тя винаги се бе оправяла сама. Понечи да кимне, но я спря чувството, че той не е особено доволен от факта, че тя е вампир. А тъй като нямаше власт над това, което е, просто продължи да го наблюдава и без да отговаря на въпроса му, клекна до брега и отново потопи плата във водата.
-Съжалявам - каза, без да го поглежда и обясни
-Няма как да знам, че не си един от тях. Трябваше да проверя.
Повдигна за втори път блузата си, прокарвайки мокрия плат върху раната си и той се напои с кръвта й. Всъщност, нямаше как да е сигурна и че той не я лъже относно това, че няма общо със семейството й, но беше изтощена, изпитваше болка и сега най-големия й проблем определено не беше мъжът, в чието присъствие се намираше. Искаше само да овладее кървенето, за да не я отслаби още повече, да превърже раната и да си намери ново убежище, където можеше да потърси поне малко спокойствие, макар че надали щеше да го получи за повече от 10 минути .. Въздъхна, отметвайки косата си назад с едно енергично движение, но без да използва ръцете си, тъй като те сега бяха в кръв.

- Трябваше - съгласи се приближавайки я Алдур с думите й, че е трябвало да провери дали не е от преследвачите й. - На твое място и аз нямаше да съм сигурен.
Направи крачка в страни до едно дърво. В подножието, на което растеше папрат. Клекна и откъсна от нея. На пръв поглед тази папрат, по -скоро мъх, не беше нищо особено, повечето хора и нехора минаваха покрай нея без да й обърнат внимание. Обаче нашият герой беше наясно със свойството й.
- Вземи - подаде на вампирката от набраното, като преди това го намокри. - Сложи го върху раната. Много щипе, но ще спре кървенето.