Michelle .

Заглавие: Michelle . Нед Фев 17, 2013 4:45 pm

||Michelle Tomson||;||21||;||N/A||;||Barbara Palvin||;||A psychiatrist||;||A Damons||
Personality ;;
Изненадващо за всеки
тя е доста спокойно момиче,въпреки това може съвсем спокойна да отнеме
живота на нищо неподозиращ човек,ако е раздразнена. Едва ли би го
показала,би си проличало по действията й. Свикнала е да бъде сама..Лесно
може да те порази с леденото си държание, което я следва неотлъчно
почти навсякъде. Груба, заядлива и много непредвидима. Това са трите
думи които я описват почти съвършено. Държанието често печели много
врагове искащи смъртта й, но тя никога не губи ! Не се залъгвай по
крехкият й вид, тя е опасна, хладнокръвна и никога не можеш да познаеш
какво се върти в главата й. Както все друг богинята има и добри страни.
Умее да е мила ако се налага. Приказлива е, особено когато е в добро
настроение. Да я видиш такава е рядко явление. Усмивката й се показва
толкова рядко и то съвсем за кратко. Малко хора могат да я накарат да се
усмихне.
History ;;
Стигнах дома си. Прозорците светеха. Зарадвах се. Дотичах до вратата. Пооправих измачканата си рокля и косата си. Опитах се да изтрия кръвта поне от лицето си. Но светлината на лампата само ми показа колко бледа е кожата ми, макар че сега имаше розов цвят заради... кръвта. Както и да е.Почуках на вратата. Чух смеха на на малката ми сестра. Тя отвори вратата. Усмивката й изчезна. Уплаши се. Едва дишаше. Не спря да вика: „Мамо! Татко!” Очите й се изпълниха със сълзи. Не след дълго родителите ми се появиха. Майка ми за малко не припадна. Опитах се да вляза. Не можех да мина през прага. Сякаш имаше невидима стена. Опитах се отново. Молих ги да ме пуснат, а те... Майка ми започна да вика: „Демон! Демон!” Тя ме нарича демон. Това ли бях аз? Чудовище? Побягнах. Тичах без да знам къде точно отивам. Бях уплашена до смърт. Чакай... Аз вече бях... мъртва. Бях мъртва и сама. Нямаше къде да отида. Нямаше кого да помоля за помощ. Минах покрай една витрина. Исках да видя на какво приличам. Но там нямаше нищо. О, Господи!Забелязах, че небето става розово. Слънцето изгряваше. Зарадвах се за миг, защото то ми причини болка. Очите ме боляха, а кожата ми гореше. Побягнах към сянката. Разбих една врата. Беше мазе. Скрих се в най-тъмния ъгъл. Свих се на кълбо и се успокоих. Заспах толкова дълбоко, че сякаш се превърнах в статуя. Мракът ми се отразяваше много добре. Раните ми изчезнаха, а студът нежно успокояваше кожата ми. Но душата ми или това, което остана от нея не можа да намери покой. Вече знаех какво съм. Не съм глупачка. Аз бях... не... аз съм вампир. Звучи налудничево. Знам, че е така. Но друго обяснение нямах. О, Господи! Какво направих, че да го заслужа? Кой ми го причини? Кой обрече душата ми? Не помня. Не мога да си спомня лицето му, нито гласа му. Едно знаех със сигурност: щях да го позная независимо от всичко.
Нищо не ме пробуди. Нито гласовете навън, нито шумът на колите. Нищо. Единственото, което ме безпокоеше бе, че някой може да ме намери. От това, което знаех за вампирите, щеше да е проблем, ако ме хванат през деня.
Аз щях да се справя. Трябва да го направя. А болката, която изпитах, когато ме нарекоха „демон” ме тровеше. Изпълних се с ярост към тези безполезни смъртни, който някога обичах и наричах мои родители. Те ме мразеха, но и аз ги ненавиждах. Щях да им отмъстя за това. Само едно нещо ми направи впечатление. Сестра ми Корнелия ме гледаше с болка. Не ме мразеше. Сигурно и тя не знаеше какво изпитва към мен сега. Нея не бих наранила. Поне за сега.

Заглавие: Re: Michelle . Нед Фев 17, 2013 4:50 pm

Одобрена си добре дошла при нас . Екипа на World of various ти пожелава приятна игра . Michelle . 72696837

» Michelle's wardrobe
» Michelle's phone
» Michelle's macbook