Имението "Капоне"

- Ужасен си!
Станах от леглото и взех Персия на ръце.
- Сега можеш да спиш спокойно! - въздъхнах тихо и излязах от стаята. Отидох в хола и седнах на дивана. Включих телевизора и започнах да прехвърлям канал след канал. Защо няма нищо интересно? Точно на последния канал имаше някаква комедия. Бях я гледала веча няколко пъти, но така или иначе беше нй-интересното в момента. Отидох до кухнята и си изпуках пуканки. Върнах се в хола и се излегнах на дивана. Персия се качи при мен и се сви на кълбо в краката ми. Затвори очи и започна да мърка.
- Ти поне можеш да заспиш!
Погалих я по главата и продължих да си гледам филма.

Това момиче нарочно ли го прави. До преди малко искаше да съм тук, а сега избяга. Станах и се показах пред вратата.
- Ало, няма ли да идваш? Стига си се цупила и ела. - подвикнах й отгоре. Нарочно ли се опитва да ме подразни или наистина иска да ядоса и да се занимавам цяла нощ с нея. Слезнах долу и се появих при нея.
- Слушай сега. Не съм ти играчка, че да ме зарязваш ей така. Идвай горе. Няма да се занимавам цяла нощ с теб. - засмях се и я повлякох с мен.

Чух гласа му от втория етаж и се провикнх за да му отговоря.
- Не се цупя! А те оставям да спиш!
Продължих да си гледам филма. Изведнъж Луцифер изникна до дивана. Каза ми да се качвам горе, а аз просто поклатих отрицателно глава. Той ме хвана и ме завлече до саята.
- Технически погледнато, женска мечта е един мъж да се занимава с нея цяла нощ. Но в този случай аз просто искам да ме оставиш да си догледам филма!
Започнах да се дърпам,но хватката му беше силна.
- Хей, господин Мускул! Каза ти да ме пуснеш!
Но той продължаваше да се смее. Много му беше забавно! Накрая се озовахме в стаята. Проснах се на леглото и се завих през глава.
- Същия идиот си, както преди 10 години! Сърдита съм ти!

П.П Съжелявам за забавянето!

- Преди 10 години съм бил коренно различен. - усмихнах се с лек смях. - Не съм се държал с теб така, нали? А и не съм бил такъв както и днес. - подсмихнах се и сложих ръка на главата й. Не, нямаше да й разрушавам косата отново. Явно Ло си мислеше, че ще го направя, защото видях реакцията й. Хмм.. Усмихнах се и й казах. - Сега заспивай. Утре ще продължим разговорите, окей? - подсмихнах се и затворих очи.

- Тук грешиш! Винаги си се държал така! Единствената разлика е, ч в момента избиваш всичко на шега! Не знаеш какво ми беше през тези десет години. Мечтаех си за деня, в който ще те видя отново. В който ти ще ме допуснеш до сърцето си. След това ще си разказваме за преживяванията ни.
Въздъхнах и се изправих до седнало положение. Погледнах към Луцифер с насълзени очи.
- А сега...когато се опитам да разбера нещо повече за теб, ти ми отговаряш с по една дума или сменяш темата. Сякаш не искаш да знам.

Ех, това малко момиченце. Ще си остане такава, а?
- Твоите емоции, край нямат. - сложих ръка на лицето й и, въпреки че бях легнал успях да я бутна да легне отново. Тренирал съм, имам достатъчно сила. Не е като да съм слабичкото момче от преди 10 години, което беше торба с кокали. Засмях се и погледнах към Елодия. Прокарах ръката по лицето й, за да изтрия сълзите. - Не се сещам да има нещо, което да си ме питала и да съм сменил темата. Ще питаш каквото и да е на сутринта.

Обърнах се с гръб към него.
- Казах ти, че съм ти сърдита! Така че няма да те питам нищо!
За момент се обърнах към него и го погледнах в очите.
- Най-много съм ти обидена, защото ме излъга! Каза ми, че не си харесваш никое момиче. Но онзи ден говорих с Лекси. Оказа се, че си я целунал.
Въздъхнах и се усмихнах.
- Нямам нищо против връзката ви, но си мислех, че поне ще ми кажеш!

- Не преувеличавай. Заспивай. Ако не искаш да ме питаш нищо, недей. Сърди се, не те спирам. - усмихнах й се и станах. Излязох от стаята и преди да затворя вратата се обърнах и казах. - Ако утре ще си по-добре ми кажи. Не искам да ми тровиш нервите с глупости. - подсмихнах се и заминах. След малко вече бях в другата стая. Легнах и затворих очи.

Този човечец само знае да ме дразни. Или ще ми разроши косата или ще каже някоя глупост. Признавам, че и аз понякога може и да съм досадна, но той прекалява. Нищо. Засега му е простено. Но ми се иска да знам повече неща за него.
- Кой се сърди сега, Луцифер?
Чух как Персия дращи по вратата. Въздъхнах и станах от леглото. Подът беше студен и мигновено настръхнах. Отворих вратата и котката тръгна по коридора, като накрая се спря пред стаята на Луцифер. Внимателно открехнах вратата и тя се шмугна вътре. Качи се на леглото и се сви на топка. Отидох до брат си и го целунах по челото. Дразнех се на себе си. Обичта ми към него надделяваше. Не можех да му се сърдя. Излязах от стаята и се върнах в своята, като оставих Персия да спи при Луцифер.

Събудих се доста странно. Усещах присъствие. Първо си помислих, че е Елодия. Знаех си, че щеше да се мушне при мен по някое време. Обаче не беше така. Котката била до мен. Първо се стреснах, но това беше нещо, което не очаквах. Станах и заминах до банята, за да се измия. Влезнах след това в кухнята и си направих кафе.

Отворих очите си и се усмихнах. Протегнах се и въздъхнах:
- Днес, Персия, ще е най-забавния ден! Предчувствам го!
Но не чух познатото мяукане. Огледах стаята, но от котката нямаше и следа. И тогава се сетих, че снощи тя заспа при Луцифер. От долу се чу глухото боботене на кафемашината и потракването на порцелановите чаши за кафе. Слязах тихо в кухнята и атакувах Луцифер. Скочих на гърба му и се хванах за раменете му.
- Луцифер, ще ме носиш ли на конче? Моооля те!
Взех чашата от ръцете му и отпих от кафето.
- Впрочем...Добро утро!

Отново нейните детски простотии. Носех я до дивана, след което я пуснах.
- Току-що ставам, а ти още не си се събудила и искаш да те нося на конче. Не си познала. - погледнах я леко ядосано и пуснах още веднъж кафемашината. Отпих от чашата, която Ло нагло ми открадна и видях котката да се въргаля в краката ми. Клекнах и я погалих.

Започнах да се смея и се опитах да го ритна. Обаче той доста ловко избягваше атаките ми.
- Хм...ти май си се събудил вече. Е да, признавам си, малко ми се спи, но това с кончето го направих съвсем умишлено.
Станах от дивана и взех другото кафе. Седнах на стола и отпих няколко глътки. Горещата течност се разля в устата ми и ме ободри. Усмихнах се и погледнах към Луцифер, който галеше котката.
- Радвам се, че вече се разбирате. Така, днес какво ще правим?

Какво да правим? Това беше добър въпрос. Подсмихнах се и изпих останалото от кафето.
- Не знам.. Да отидеш някъде да си напазаруваш не искаш ли? И без това нямам работа. - усмихнах се и започнах да галя котката.
- Е, ще ти помогна ако има нещо повече, така че ти решаваш какво ще правим днес.

Взех една възглавница, захлупих лицето си с нея и започнах да крещя. Този човек ме подлудяаше. Все някой друг трябва да му измисля забавлението. Махнах възглавница и погледнах Луцифер.
- Ти си най-ужасния брат! Нямаш ли приятели? Излезте, вижте се! Как не ти доскучава - цял ден се излежаваш пред телевизора.
Станах от дивана и слоих чашата от кафето си на масичката. След това допълних:
- Аз пазарувам с приятелкте си. Хей, ще се обадя на Лин и Лекси. Трябва да ви запозная! Много са сладки!

Подсмихнах се когато каза тези две имена. Лин? Лин и сестра й. Приятели от детството, а най-накрая ще можем да се видим. Погледнах я и я сръчках.
- Лин и Лекси, казваш? Страхотно. Кога ще се видим? - говорех от вълнение. Наистина се промених, след като ги чух техните имена. Супер, ще се видим най-накрая. Скочих на дивата и започнах да галя котката.

» Гората зад имението.