Моста в по-отдалечената част на Парка

Място за Свободно РП

Дойде и новият ден. Очакванията бяха да бъде слънчево и отново слънцето да събуди Лекси с лъчите си. Но се оказа обратното. Днес деня беше някак мрачен и студен. Навън сякаш беше паднал един тъмен облак. Лекси се събуди и учуди от това си събуждане. Стана от леглото и отиде към банята. Изми лицето си, а след него и зъбите си. Взе гребена и среса косите си. Отиде до гардероба и извади едни дънки и една блуза. Облече се. Погледна през прозореца и забеляза, че днес явно няма да излиза навън. Или поне не сутринта. Отиде до кухнята и си направи кафе. Отиде до библиотеката. Извади една книга и взе кафето си. Седна на дивана и се зачете. Беше се унесла в четене. Мина време и слънцето като по чудо изгря. Лекси тъкмо беше оставила прибрала книгата и изпила кафето си. Погледна от ново през прозореца и останови, че вече може да излезе. Мрази, когато трябва да стои заключена измежду четири стени. Облече якето си и взе чантата си, в която бяха телефона, протмонето и ключовете от вкъщи. Излезе от апартамента и заключи вратата. Запъти се по улицата чудейки се къде да отиде. Накрая реши да се поразходи в парка. Отдавна не бе ходила там. След няколко минути вече беше там. Паркът беше близо до дома й, така че доста често идваше да се разхожда. Не беше привърженик на шумните места, но все пак реши да разнообрази и да иде на място с малко повече шум. За това и рядко идваше в парка, макар че това бе любимото и място за разходки. Винаги я е вдъхновявало. Както самата тя предположи нямаше почти никой, защото до преди малко беше студено и най - вероятно на никой не му се излиза, за да не вземе да духне някой силен ветрец, както е хубаво времето и да се разболее. Лекси се за разхожда по парка. Искаше и се да видя някое познато лице, някой което не е виждала от доста време, въпреки че няма много приятели и все пак, макар че са малко са й истински, имаше нужда да види който и да е. В този момент би се зарадвала дори на врага си. От доста време не е излизала и не е виждала нови хора, за това и се искаше да види някой дори непознат. И ето че късмета й се усмихна. Както се разхождаше по моста забеляза едно момиче. Без да се замисли тя го поздрави. Не и се стоеше сама точно сега имаше нужда от малко компания. Проста отдавна не беше срещала абсолютно никой и реши, че днес би трябвало да е денят, в който ще срещне някой познат или да се запознае с някого.

ПС: Само ми кажи как ще ти е по - добре, да пиша от 1 или 3 лице.

Онова, което й се отдаваше да прави най-добре, сега нямаше никаква стойност за живота й, затова предпочиташе да стои и да се приближава с всяка крачка към природата и света, който все още й бе непознат, отколкото да чопли във вече и без друго отминали болезнени дупки. Въздъхна тихо и усети, че наблизо има човек - не се познаваха, а и предполагаше, че дори да се запознаят, разговорът им няма да продължи повече от минута и не за нещо друго, а просто защото самата Магнолия не беше от разговорливите хора. Освен когато се опитваха да я засегнат, но като цяло до там много рядко се стигаше и губещия не беше тя.
От самата аура на приближаващия се можеше да разбере не само каква е жизнеността му, но и какво точно търси. Разбираше, че доста хора бяха самотни и се чувстваха зле в тази самота, но тя нямаше да бъде способна да помогне на този човек, тъй като не намираше потребност от това. А и беше безсмислено, тъй като празните думи бяха нещо, което тя ...определяше за безсмислено (;d)
Силен вик се чу някъде от сърцевината на парка, но не беше такъв, който често можеше да се чуе... и види. Беше на животно, чиято главна цел щеше да бъде да ги разкъса на малки парченца, защото беше тигър. При това не какъв да е, а тигър на магьосник. Ръцете й се вкамениха за секунди, а погледът й от спокоен, премина в леко натежал и притеснен.
- Ела бързо . - викна не прекалено силно, за да може да бъде чута от Лекси и се опита да й помаха, за да я види.

//както ти е по-удобно (:

Лекси се бе заговорила с едно момиче. След броени минути сякаш бе повикана от друго. Първоначално не вярваше на ушите си и не обърна внимание. След като то се повтори, тя се извини на момичето пред, което стоеше и говореше с него и се обърна. Зърна едно познато лице и пристъпи към него минавайки през пътеката чак до него.
- Здравей. Какво става? - попита Лекси учудена. След като Магнолия й обясни ситуацията с тигъра Лекси спря да се учудва какво по точно се случва и кимна с глава в знак, че е разбрала. Макар че не беше схванала в каква по - точно ситуация е попаднала и все пак кимна в знам на съгласие.

ПС: Сори, че е толкова кратко, но нямаше какво друго да измисля.

» Моста, пресичащ гората
» Поляната в Парка
» Алеите и пътеките в Парка
» Тъмната част на гората
» Светлата част на гората