Magnolie Raynes

Сесилия Ериксън загина, това е истина, но само за да се роди Фениксът – стилна жена, която е винаги загърната от непроницаема бетонна стена, пречеща на хората да се докоснат както до нея, така и до информацията в главата й. Всичко там е план - толкова сложен и перфектен, че всяка стъпка бе отдавна разгадана и анализирана, за да се предвидят последиците от нея и в крайна сметка да се получи желания от всички резултат. Един от големите й плюсове е външният й вид - той успява да заблуди повечето важни лица, че е неспособна на прекалено крайни, драстични мерки – пъстрите й спокойни очи, изящно оформени ръце, притежаващи обаче чевръстос, която проличава не само когато държи четката си за рисуване ( или по-скоро е държала, защото вече не го прави), но и оръжието си -, без значение пистолет, нож или пушка. Някои биха я определили и по друг начин, като жена, излята още топла, в тялото на млада грация, което ще рече, в тяло, родено без желания и инстинкти. Дали обаче беше вярно? У нея има леко разминаване между навици и нрав. Няма приятели, но доверени лица - да. Вероятно има повече врагове, отколкото дори е подозирала, но не открива никакъв проблем или притеснение в това, а дори напротив, радва се…. Или поне е доволна.
За миналото й – не се знае много, но е от ясно, по-ясно, че в картонът за Сесилия Ериксън са написани лъжи – измислици, изтекли от собствената й глава, с които да предизвика интереса и любопитството на по-приближените си, но и с това да изпита верността им. От друга страна, трябва да знаем едно – жестока е (буквално). Не би се поколебала дори за миг да убие предател, дори това да е някоя от десните й ръце. Изготвя изящни планове за проверка уменията на новопостъпилите в института, когато се издига на ниво помощник-ученик, разгадава не само уменията обаче, но и психиката и издръжливостта им, една огромна комбинация от плюсове и минуси. Слабите и силните страни. И двете трябва да се подобряват – винаги. (но това не трае дълго)


Това са нейните спомени. Всички хора, познавали я някога преди и живели с нея, са вече мъртви, затова е невъзможно прочетеното да бъде известно на друг.

• Истинското й семейство загива при самолетна катастрофа, когато е едва бебе, затова няма никакъв спомен нито от тях, нито от хармонията, която е царяла помежду им. Пеленачето бива изпратено в детски дом, но веднага след това осиновено от млада жена, с име Ливия Ериксън. Потънала в дългове към мафиоти, заради живота си на наркоманка, търсеща поредната доза опияняващо мозъка вещество, тя решава да продаде малкото си детенце, все още бебе, на тях – черния пазар имаше нужда от човешки органи, продаваха се доста скъпо, а тези на бебетата бяха значително по-редки, отколкото на възрастните. Изплаща дълга си по този начин, но не очаква, че ще се сблъска с чудовището, наречено съвест – малък демон, общуващ с теб, без желание от твоя страна и измъчващ те до степен, в която да загубиш не само съня, но и разсъдъка си. Жената се побърква, но детето е вече в ръцете на трафикантите на хора.
- Голяма рядкост са бебетата тук, а? Органите му могат да ни направят свръх богати.
- Няма да го продаваме. Парите,които бихме получили, ако го предадем на онази институт, в който развиват всички седем сетива на хората след няколко години, ще ни поддържат през целия ни живот, докато сме живи, осъзнаваш ли? А парите от органите ще бъдат похарчени за по-малко от месец.

До седем годишна възраст живее при тях, отношението им определено не може да се опише като най-любящо или добро, но успява да я кали за онова, с което й предстои да се сблъска в института, където и я записват на вечни мъки и ад без край.

• Обучава се дълги години в института, но не като изпратените деца на известните личности, плащащи прескъпо за обучение, а като "чистачи". Тези лица се превръщали в перфектни машини за убийство – безчувствени, не мислещи за нищо друго, освен поставената задача, или с други думи – не хора, а роботи. Феникс става една от най-добрите ученички, заради мотивираността си за бъде такава. Получава първа сериозна мисия едва на 15 годишна възраст и учудващо или не, се справя отлично - призоваване на зъл дух на открито място (определено унищожителна). Този ден сред обикновените хора обаче оставя неизбеляваща следа в съзнанието си. Изложбата “Сънища” и невероятните картини, за които мечтае … След тази среща на изкуството, цел номер едно вече е не да бъде най-добра сред обучаващите се… а да развие себе си и онази страна, която никой друг не смее. Ала на каква цена?


• Заради новата си страст – изобразителното изкуство, Феникс преминава през най-огромните си страхове, бива подлагана не само на шокови процедури, но и бой с гумен камшик, полепящ части от плътта й по себе си след всеки един удар, дори бива хипнотизирана по начин, по който да види собствената си смърт след като е отвлечена от похитителите си – “осиновители”,, срязващи плътта й и изваждащи всеки един от органите й без упойка, пред очите й. Болката, или поне внушението за тази болка се запечатала в ума й завинаги. Не можела да възприеме, че заради нещо, което обича да върши, бива изтезавана по най-брутален начин! “ Животът се свежда до направения избор. Вечната резервираност на ума и вечните възможности за избор. Но това място… то не ти дава право на избор. То те унищожава малко по малко и те превръща в най-ужасното същество. Били, един ден ще изляза от тук, ще убия създателя на института и ще освободя всички! Ако не ви освободя… ще означава, че съм се превърнала в чудовище…” “ Еей, не знам дали ще се измъкнеш и ще ги убиеш, но всяко нещо се наказва от Бог или някаква могъща сила,. Пък и ние скоро ще станем магьосници; ще преподаваме тук! Вярвай!” Тогава тя го погледнала изморено, но не от тренировкитe, а от думите му, вероятно изморена от “вярване” и тихо изрекла:” Бог забравя злините, които ни причинява, като ни изоставя на произвола на живота. Едва ли ще накаже тях по някакъв начин. Не ми говори за вяра. Слабите вярват в Бог и се надяват на чудо.Плюя на това.Аз ще се боря с единствена вяра в собствените си умения”.

• След години успява да инсценира смъртта си пред института, като изпива специално лекарство, намаляващо сърдечния ритъм до толкова, че да изглеждаш мъртъв. Заблуждава ги с хероин и магически гъби( защото точно на това място учениците нямаха достъп до магическите еликсири), открити в тялото й и уж причина за предизвикания край. Все още се чуди обаче кой й бе помогнал да се измъкне? Лекарите, при изследване на кръвта, нямаше как да не установят наличието на намаляващата пулса течност. Защо я бяха пуснали въпреки това? Щеше да разбере, но не сега. Когато се намери навън като една чисто нова личност на име Магнолия Феникс, първото нещо, което направи, бе изложба с множеството графики, изобличаващи душата й. Кръсти я “Пробуждане”. На нея се появиха доста известни личности, както и някои важни клечки от института, очевидно осведомени за работата й. Самото събитие бе вдигнало целия град на крак, заради уникалната програма, която бе съставена, освен просто гледането на картини. Пробуждането беше и мястото, на което сър Гиоргио Торедас – основател на института и негова глава, бе убит чрез магията й. (или поне тя така си мислеше)

• Оказва се, че институтът й помага много повече, отколкото очаква, защото едновременно развива онези "седем сетива" (незнайно как), които само при специално обучение биха се отворили на "непросветените", и успява да започне като напълно нов "човек", далеч от ужасното място, във Франция. Цялото й минало е неизвестно за другите и е представено по блестящ начин на онези, които се занимават с документите й.

Коментари на хора от института за развиване на седемте сетива

“Красотата й е студена. Очите й – също, тонът й – също. Това едновременно отблъсква повечето хора, но привлича онези, успяващи да видят под привидната преграда, спусната от личността. “

“ Това е най-злият човек, с когото някога през живота си съм се сблъсквала! Не мисли за никого другиго, освен себе си и собствените си цели! Няма да спра да проклинам деня, в който се запознахме.”

“Не искам да я познавам, знаете какво прави лютата зима с лесно предаващите се дървета, нали? Смокинята, непокрита при зима с минус 31 градуса, няма как да оцелее. И Магнолия е като зимата, ще унищожи хората с най-лабилна психика и ще остави по-издръжливите, за да ги превърне в роботи.”

“ Единствения човек, който ми помогна, когато имах нужда от това. Не знам защо точно на мен, но го направи, въпреки проявата на слабост …”

“Картините изразяват душата й. Леденото дърво стърчи на хълма през зимата, но в него се крие едно изпепеляващо слънце, не искащо да покаже лъчите си пред друг. Освен пред белия лист. Все още се чудя защо изостави изобразителното изкуство.”

“А, тая е пълно куку! Хич ни ща да я чувам!”