Кабинета по Черни изкуства - ЧИ

Така...Всеки час кабинета ще бъде различен, все пак за някой черни изкуства ни трябва повече пространство за някой не толкова, но да приемем че тя е една малка стая, с няколко чина, достатъчни за всички. Със бели стени, посивели през годините, а на места дори кафяво- черни. Всички чинове са обърнати с лице към главната катедра, където ще се настанявам аз понякога, така че няма да можете лесно да се отървете от това да гледатe физиономията ми. Зад мен ще има една черна дъска, на която ще записвам главните неща, които разбира се ще трябва да се озовават в тетрадките Ви. А ако някой не носи тетрадка три пъти ще му се отнемат точки ( спокойно, оценявам постовете по качеството на писане, а не по това какво сте запомнили от урока и какво не, защото това според мен е просто тъпа работа, все пак не всички герой са такива, че да искат да учат и да запомнят, просто трябва да държа репутация на учител, затова ще се карам понякога и да отнема най- много две точки за нещо ). Малка библиотека пълна с всякакви книги, които ще прелиствам понякога, по време на час. И също така часовник, който винаги закъснява с около пет минути. Почти винаги в стаята ще има нещо необичайно и интересно, но не залагам, че на всички ще Ви хареса. Въпреки това когато отваряте тежката кафява, дървена врата точно пред погледът Ви ще има малък заключен шкаф, който всеки час ще кара любопитството Ви да расте и да се чудите какво има вътре, но не няма да Ви кажа.

Сега за оценяването. Отначало мога да правя някакви изключения, но ще бъда много щастлив ако постовете са Ви добри, а пък и така ще бъдете възнаградени добре. Разбира се не може да се пишат идеални постове, но все пак ще е хубаво да се стараете. Но ако е пълна каша, ще се водя от поста, който ми е харесал най- много и нататък ще оценявам другите постове по него. Или ако постове са на ниво ще ги оценявам по няколко критерия:

1.Правопис - разбира се понякога се допускат грешки от бързане, но такива като "Ас" или "адрез" ще помоля да се отбягват, но все пак не може всичко да е без грешки и това го знаем. Ако има две- три грешки, ще се направя, че не съм ги видял.

2.Пунктуация - и това ще е хубаво да го спазвате, но честно казано няма да обръщам толкова голямо внимание, защото и аз не съм най- добрият при пунктуацията.

3.Мини истории- може с някой да пишете в час или да добавяте неща, ако някои е забравил. Затова ще получите допълнителни точки.

4. Описание- трябва да описвате много добре. Всяка мисъл, всеки звук, всеки цвят, всичко... и така разбира се оценките Ви ще са много, много по- добре.

5. Идея- без идея сте загубени. Това ще ми е главният критерии, въпреки че го пиша последен. Ако идеята Ви е добра ще забравя за пунктуационните и правописните грешки.

А и домашните Ви дават допълнително точки, но няма да Ви бия ако не сте ги писали.

Та така скалата е: ( не е като на другите учители, но такъв е живота )

За да имате непоправим трябва направо да не ми се е искало да Ви чета поста или да сте написали пост от 3 реда, но пък, за да имате Изключителен трябва много да сте ме впечатлили.

Можете да наваксвате с уроците на ЛС. Ако имате въпроси също на ЛС.

Ще се опитам да вдигна нивото на всички Ви и да Ви помогна, а тези, който пишат добре може да ги възнаградя с нещо.

Малките капчици се спускаха по най- вероятно току що измитият прозорец. Според повечето хора в момента на вън времето бе ужасяващо – мрачно, пропито с омраза. Но според мен си беше супер. Най- вероятно в момента навън имаше милиони заблудени души, опитващи се да намерят подслон, а аз трябваше да стоя тук – в това училище и да чакам някаква група от малки, лигави деца да влязат в кабинета по черни изкуства.
Понеже бе първи час, реших че ще е най- добре да подраня малко, за да опазя главите на малките чудовища. Знаех че най- вероятно щяха да се пръкнат половин час по- рано отколкото трябва и щяха да искат да огледат добре скучната стая, но понеже аз съм тук най- вероятно щяха просто да седнат най- спокойно на някой от чиновете и да се оглеждат във всички посоки. Разбира се имаше и изключения, които според мен си бяха направо супер.
В кабинета бе доста по- топло отколкото навън и това определено бе добре за старите ми кокали, но нека да не прозвучавам като някоя седемдесет годишна бабичка, опитваща се да измете старият си двор. Взех една книга от малката библиотека близо до катедрата и я прелистих набързо. Облегнах се на стената до прозореца и започнах да прелиствам една по една страниците. Повечето книги в тази библиотека бяха за черните изкуства. Имаше и няколко интересни произведения, който вече бях прочел, затова реших просто да се спра на някоя незабележима книга, просто за да ми мине по- бързо времето.
Както обикновено първият урок щеше да е скучен, сух и ужасен. Всъщност с нетърпение очаквах следващите уроци, в които и те и аз ще се мъчим. Надявах се поне аз да не бях голяма излагация, защото все пак ако аз се изложих, учениците ми щяха да отидат по дяволите.
Може би наистина бях доста подранил или пък просто времето минаваше бавно, така както продължаваха да се стичат малките капчици дъжд по прозорците на стаята. Никакъв шум дори не се чуваше, освен разбирасе този, които идваше отвън, а именно вятърът, повдигащ всичките листа и опитващ се да извади корените на дърветата на повърхността на земята.
Но за добро или за лошо вратата на стаята се отвори рязко. Знаех че имам само три ученика, така че най- вероятно и другите щяха да пристигнат скоро. В стаята влезе момиче с дълга коса спускаща се по раменете и. Усмихнах се, но след това отново вдигнах книгата пред очите си. Можех ясно да чуя как прозкърца стола, когато слабичкото момиче най- вероятно го дръпна за да седне. Може би се опитваше да не вдига много шум, но това определено не и се получаваше. Но все пак не тя бе виновната, а старите скърцащи столове, маси и всякакви други мебели в стаята.
Разбира се след още около пет- десет минути и другите двама ученици пристигнаха, като стрели в стаята. Може би първоначалното ми предположение, че ще се домъкнат още раното в стаята бе грешно, защото определено дойдоха малко пред да удари звънецът за начало на часа.
Разбира се щом чух този ужасяващ звън, които можеше да спука тъпанчетата на някой човек, оставих книгата там, от където я бях взел и застанах пред главната катедра.
Не можеше точно да се опише изражението на всеки един от учениците ми, просто защото всички бяха различни. Поогледах ги добре и въздъхнах. Имах чувството, че ще преподавам на деца, които нищо не разбират, но най- вероятно и така си беше.
Направих няколко крачки напред и първото изречение се измъкна от устата ми:
- Аз съм професор Остин, но ако Ви е трудно да ме наричате така, нямам нищо против да ми казвате Джош или пък Чаз. Не съм от тези учители, които държат на учтивата форма.
Направих още няколко стъпки и ги огледах пак.
- Другото което ще Ви кажа е, че учебници няма да Ви трябват. В тях пише пълни глупости, ако искате да прочетете нещо, можете да дойдете при мен. Имам достатъчно книги, които мога да Ви дам да прочетете.
Усмихнах се леко на малкото си ученици в знак на... приятелско отношение... не. И аз не знам защо се усмихнах, но просто реших да го направя. След това продължих да говоря.
- Както и предполагате, първият час ще е скучен, отегчителен и отвратителен дори. Първо ще Ви обясня малко какво точно представляват черните изкуства или поне аз мисля, че това ще Ви обяснявам, а след това Вие всички ще се представите един по един.
Не ми се седеше и точно поради тази причина започнах да обикалям между чиновете, докато обяснявам на учениците си.
- Тази година ние ще се запознаем с видовете черни изкуства, със защитните предмети и с това как да си направим талисман. Но нека сега да Ви отегча, като Ви разкажа някой неща за черните изкуства. – продължавах да вървя напред- назад из стаята, докато говорех – Черните изкуства са се появили още в дълбока древност, дали за добро или пък за лошо. Но все пак и до ден днешен се практикуват. Хората са започнали да ги наричат така, защото са им причинявали сериозни щети. А пък черното повечето хора и същества дори, го свързват със злината, дори и със смъртта и от там идва това Черни изкуства. Какво друго да Ви кажа...? – за секунда замълчах, за да подредя мислите в главата си – А да. През годините черните изкуства са се променяли много, започнали са така да се устройват, че да не се използват само от вещици, а и от други същества. Дори в днешно време много същества използват черните изкуства за добри дела, което аз лично не одобрявам... та нали точно за това са черните изкуства, за да направиш нещо, което може да навреди на някой друг. И като казах това. Вие как мислите, могат ли черните изкуства да ви спасят? Могат ли да Ви отърват от някаква неприятност? Могат ли да направят нещо добро за вас? – след множеството въпроси, аз дори не дочаках отговор, а сам отговорих на всичките си въпроси – Аз лично мисля че отговорът на всички тези въпроси е да. Защото представете си например, някой Ви напада, нямата никаква сила да се освободите и използвате някой тъмен предмет или пък някоя черна магия, за да се освободите от лапите на нападателят си. Все пак както знаете на бялата магия не е позволено да нанася щети на хората, така че единственият Ви шанс да се измъкнете е черната. Друг пример, който мога да Ви дам. Вие притежавате омагьосан предмет или по- точно часовник, който контролира времето. Ваш много добър приятел изяжда няколко отровни бисквитки, Вие разбирате, че тези бисквитки са били отровни, връщате времето назад в точният момент и изхвърляте бисквитките, а вашият приятел остава жив е здрав. Но мисля, че казах пре достатъчно за днес.
Погледнах часовникът на стената. Оставаха още около петнайсе минути. Погледнах отново към учениците.
- Е сега е ваш ред да говорите. Вече знаете моето име, но аз не знам вашите, така че всеки от вас ще стане и ще каже няколко думи за себе си. Например как се казва и защо е избрал да запише предмета черни изкуства. Какво му харесва и какво не му и такива неща. Казвайте спокойно това, което мислите. Няма да Ви изям... поне не за сега. – усмихнах се отново и седнах на стола зад катедрата си, изчаквайки учениците ми да се представят. – А и ако имате въпроси, питайте.
Погледнах ги отново. Явно не бе чак толкова зле да преподаваш на такива малки същества, въпреки че се съмнявах, че някои ме бе слушал изобщо през часа.

Обърнах се към учителят, който говореше. След като спря да говори, започнах аз.
- Здравейте, г-н Остин. Аз съм Луцифер Хел. Може да ми викате Луцифер, Лу или Хел. - усмихнах му се. - Избрах предмета, защото трябваше да се науча и на някакви други изкуства. Стори ми се добър предмет, затова го избрах. Харесвам доста неща, но пък за сметка на това мразя доста неща. - колкото и смешно да звучеше. - Въпроси нямам.