Сладкарница Papaya

Автомобили, мотоциклети и коли се движеха по улицата. Както в едната, така и в другата посока. По някое време част от превозните средства намалиха скорост и спряха. Просто светофарът им светофарът им светна червено. Което значеше, че за чакащия Рок бе станало зелено. Момчето пресече улицата по пешеходната пътека, изви и тръгна по отсрещния тротоар. Стигна до срадкарница "Папая", отвори и влезе. Впрочем още не беше ял от плода дал името си на заведението, ама това е друг въпрос. Седна на една от масите и си поръча шоколадова торта и шоколадова мелба. В това време в сладкарницата влезе едно момиче. Беше я виждал в часовете. Рок й махна с ръка.

Разходката ми из града беше приятна, но бях изтощена и прецених, че е време да се отбия в някое заведение. Бях в настроение за шоколад, така че някоя от сладкарниците в Роузбери Топинг щеше да свърши работа. Запътих се към тази част от града, където бяха заведенията и след като пресякох, влязох в първата сладкарница, която попадна насреща ми. Огледах се, като обстановката беше приятна, но твърде шарена за моя вкус. Е, какво пък.. нямаше да живея тук, така че мястото щеше да свърши работа. Запътих се към усмихнатата служителка зад касата, за да поръчам, когато забелязах познато лице, седнало зад една от масите. Беше момче и когато леко присвих вежди, за да се сетя откъде ми е познат, си спомних, че го бях виждала в часовете в академията. Явно и той ме разпозна, тъй като ми махна и аз реших да се запътя към него. Застанах до масата, на която седеше и усмихвайки се, реших да го поздравя
-Здравей - отвърнах на махването му от по-рано, като посочих стола срещу него и попитах -Може ли?
Честно казано нямах особено много приятели в този град. Май не ми се беше отдала възможността да се запозная с много хора.. Затова реших, че няма да ми навреди, ако завържа приятелство и съм в нечия компания за разнообразие. Май бях сама вече твърде дълго.

Момичето също го видя и се запъти към неговата маса.
- Здрасти - поздрави я Рок или ако трябва да уточним отговори на нейният поздрав.
- Да разбира се - отвърна момчето. На какво ли? На зададения му въпрос. Тя го беше попитала дали може да седне.
- Заповядай. - Възпитано се изправи или поне се надигна. Изчака момичето да седне, след което седна и той. А след малко дойде и поръчката му. Рок благодари на сервитьорката и с помощта на виличката си взе малко шоколадова глазура от тортата