Кабинет по Български език.

Това е кабинета по Български език. Преподавателят по този предмет е Розалия Риенс за вас Професор Риенс. Уроците се пускат веднъж седмично. Домашните се пращат на ЛС, дават се точки и от участие в час а скалата на оценяване, която можете да видите в "ДНЕВНИКА".

Розалия влезе за последният си час тази седмица, а именно този по Български език. Влезе в кабинета и каза на учениците:
- Вече се поздравихме. Може да заемете местата си.
Така и стана Роуз остави чантата си и един учебник, който беше взела със себе си преди да влезе в кабинета.
- Както и предишните два часа няма да се налага да си записвате нищо. И все пак, ако мислите, че няма да може да запомните нещо може да си запишете. От този урок най - много да има само един въпрос на изпита, който ще е на края на срока.
Тя спря да говори и вкара учениците във въведение в това, което ще изучават:
- Този срок ще говорим за Българският език, като въведение, което ще бъде този час, българските диалекти, за които ще говорим следващия час, ще говорим и за видовете диалекти и фонетика. – каза Розалия и започна урока си.
- Важно е да знаете за Българския език е, че той се променя постоянно. Също така може да се каже, че той е подвижен, защото в него старите думи изчезват или по просто казано не се употребяват повече, и навлизат нови думи. Също така е един от най - сложните езици. Българският език е индоевропейски език от групата на южнославянските езици. Той е един от 23-те официални езика на Европейския съюз. Българският език е плурицентричен език — има няколко книжовни норми. Наред с основната, използвана в България, съществуват македонска норма, която също използва кирилица, и банатска норма, която използва латиница. Българският език е най-ранният писмено документиран славянски език. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода (според някои са 3, защото някои изследователи не включват "дописмения" период - т.е. този на праславянския, поради спорните, противоречиви и понякога взаимоизключващи се становища по въпроса, а и като цяло поради множеството неизяснени въпроси по отношение на историческия период от хилядолетия п.н.е. до към 9-ти век, особено що се отнася до Балканския полуостров). Следва да се отбележи, че това делене е условно и имената не отразяват различни езици, а само периоди в развитието на българския език, за които се откриват характерни белези. - Роузи спря да говори по урока си, за да може всичко казано да остане в главите на учениците малко или много. След 2-3 минути продължи урока си.
- Сега ще говорим за отделните периоди. За всеки по - малко. Първи период Дописмен (праславянски език). Обхваща периода между славянското заселване на Балканите (5-7 век) и мисията на солунските братя Св. св. Кирил и Методий във Великоморавия през 60-те години на 9 век. Използвани са писмени знаци, но за тях няма много сведения. Втори период Старобългарски (9–11 век). Обхваща периода между приемането на славянския за официален език на България и края на Първото българско царство през 1018 година. Според някои езиковеди началото на старобългарския език е поставено малко по-рано със създаването на първата славянска азбука (глаголицата) през 862 г. от Константин-Кирил Философ (св. Кирил). През този период са написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. Трети период Среднобългарски (12–14 век). Приблизително обхваща периода от възстановяването на Втората българска държава до падането под османско владичество. Езикът на Второто българско царство е основа за създаването на руска, сръбска и влахо-молдовска редакция и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в Киевска Рус от митрополит Киприан, и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ църковен език. Четвърти период Новобългарски и правописни реформи (от 15 век). След Освобождението народните представители решават, че официалният български език ще бъде по североизточните наречия, както е и до днес, според изказа на източната говорна група, най-вероятно защото населението на най-големите тогава градове в страната — Русе, Велико Търново, Шумен, Габрово, Стара Загора и Пловдив, са били в единна позиция по отношение на ятовата граница. С това се подчертава разграничението между литературния език и западните говори. Така особено ясно се отделят като диалекти шопският — Софийско, Пернишко, Кюстендилско, Самоковско и в Северозападна България, а също така и македонският диалект (който днес в Р. Македония се опитват да легитимират като отделен език от българския) в Разложко, Петричко, Струмишко, Благоевградско и други. В развоя на новобългарския книжовен език се различават три главни периода: 1. От началото на XIX в. до Освобождението на България от османско робство; 2. От Освобождението до 9 септември 1944 г.; 3. От 9 септември 1944 г. насам. Това беше за периодите. - каза тя и продължи. - Сега малко за особеностите му. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в морфологията и синтаксиса, характеризиращи се с почти пълно отпадане на падежните форми (падежни остатъци има при местоименията, личните имена, съществителните и прилагателни имена от мъжки род в именителен падеж), възникване и употреба на определителен член, запазване на славянските прости глаголни времена (минало свършено време и минало несвършено време) и развитие на нови, възникване на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на несвидетелски форми при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици. Макар че неговото измерение мъчно може да се определи, руското влияние върху българския език през епохата на Възраждането и при създаването на Третата българска държава е било много силно. Част от възприетата по това време лексика от руски език е от старобългарски произход и бива „върната“ в новоизграждащия се български книжовен език като църковнославянска и старобългарска. Паралелно с нея обаче навлизат и голям брой думи от чисто руски произход (предимно в обществено-политическата област). През петвековното османско иго чрез османския турски навлизат много персийски и арабски думи, които и до днес се смятат погрешно за „турцизми“ (напр. шише, диван, хамам, турши(я), хамал, шалвар, диване и т.н.). След развитието на индустрията и техниката в българския технически език навлизат много немски думи (бинт, багер, бормашина и мн. др.), а след началото на 80-те години на XX век — английски, основно в областта на компютърните науки и информационните технологии (един от последните примери, влязъл най-напред в разговорна употреба, е „флашка“). Това доказва казаното от мен в началото на урока. - каза тя и след това поясни за не чулите и не разбралите. - За навлизането на нови думи в езика. Но не само навлизат нови думи в нашия език. Навлизат и в много други езици. като например баницата. Понеже да кажем в английския език думата баница я няма като дума се произнася по начина, по който я произнасяме ние. И се пише по този начин - Розалия извади един маркер от чантата си и записа думата на дъската, а именно "banica".
- Е това беше урока за днес, ако има някакви въпроси ме попитайте, докато съм тук.
Каза Роуз като за финал на целия клас.

Розалия влезе в кабинета, като предварително беше взела един учебник по български въпреки, че рядко ползваше такъв, дали ще е по история или математика рядко и вършеше работа. Поздрави учениците и каза:
- Днешният час ще говорим за диалектите, но общо, като следващия вече ще разгледаме по обстойно нещата. Така. Нека да започваме. Този час може отново да не записвате тъй като следващия ще бъде един от по сериозните часове. Който иска може да си записва все пак, ако мисли, че няма да може да запомни. Първо ще поясня думата диалект. Пак казвам може да не записвате, защото следващия път пак ще кажа същото и тогава вече ще го запишем. Българските диалекти са регионалните говорими вариативности на българския език, като южнославянски език. Българската диалектология, като наука изучаваща българските диалекти, датира от 30-те на 19 век и с пионерската работа на Неофит Рилски Болгарска граматика (публикувана 1835 в Крагуевац). Други известни изследователи в това поле включват Марин Дринов, Константин Иречек, Любомир Милетич, Александър Теодоров-Балан и Стойко Стойков. Сега ще споменем и някои от тях може да си ги запишете. Днешният урок ще е сравнително кратък. Македонският диалект, източно, западно говорими и всички те си имат различни говори. Следващия час ще видите, че се делят на групи. Но това ще си остане за следващия път за да не накъсваме материала.
Каза Розалия. Всъщност наистина този урок ще е най - кратния, който тя ще предаде тази година о простата причина, че няма кой знае какво да се каже по него.
- Това беше всичко, ако има някакви въпроси може да попитате - каза и попита тя накрая. Самата тя беше недоволна от този кратък урок, но нямаше друг начин освен да го предаде.

» Директорски кабинет
» Кабинет по История.
» Кабинет по Митология
» Кабинет по Биология
» Кабинет по Етика