Кабинет по История.

Това е кабинета по История. Преподавателят по този предмет е Розалия Риенс за вас Професор Риенс. Уроците се пускат веднъж седмично. Домашните се пращат на ЛС, дават се точки и от участие в час а скалата на оценяване, която можете да видите в "ДНЕВНИКА".

Розалия вече беше дошла в училището и се беше приготвила за предстоящия й час по История. Звънеца би и тя веднага се запъти към кабинета. Още от далече се чуваха виковете на учениците. Розалия влезе в кабинета и сложи чантата си на бяроти си.
- Добро утро - поздрави ги тя и продължи. - Аз съм Розалия Риенс и ще ви преподавам по История, Математика и Български език. Както вече сте наясно това са три от задължителните предмети. Очаквам активно да участвате през часа ми и мисля, че положението с дисциплината ви е пределно ясно, както и домашните. Всеки може да седне, с който иска стига да не пречи и шуми. Това е всичко, което най - малко трябва да ви интересува в този момент и все пак трябва да ви интересува.
Завърши казаното и след това започна да въвежда учениците в предстоящия урок.
- Първият ни урок ще е въвеждащ в Историята. В останала част от срока ще говорим за древен Рим, Елада и Тракия.
След това свое въведение в това, което ще изучават тя започна за говори за историята.
- Започваме с първият урок, а той е, както вече казах, въведение в Историята. Съветвам ви да си записвате важните неща, за да няма недоразумения. Мисля, че сте достатъчно големи, че да се организирате сами и че не се налага да диктувам. Може и да не ги записвате поне този час, защото урока е предимно въвеждащ и само някои нещо ще са включени в изпита. Нека да започваме. Историята е хуманитарна наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни. Резултатът от историческото изследване обикновено е систематичен наратив (разказ), излагащ и анализиращ поредицата от събития, като в някои случаи се опитва да търси и обективните причинно-следствени връзки, които ги определят. Хората, професионално занимаващи се с изучаването, изследването и записването на история, се наричат историци. Историците използват разнообразни източници, наричани още извори, включително писмени и печатни сведения, интервюта и археология. В определен контекст понятието „история“ може да обозначава и времето след появата на писмеността в противовес на събитията, случили се преди това, които са известни като праистория т.е. предистория. В по-широк смисъл понятието може да се използва и за теми, които не са предмет на историята в тесен смисъл, а са изучавани от природните науки като геоложка история, история на Вселената, еволюционна история и други. Към историята не се отнасят и историческите традиции на дадена култура, които не са подкрепени с проверими източници като например историческите легенди и митове - след като обясни това се увери, че една част от учениците я слушат и продължи. - Все още в този гръцки смисъл Франсис Бейкън използва термина през късния XVI век, когато пише своята "Естествена история". За него историята е имала значение на „знание за обектите, определени от време и пространство“, такъв тип знание, който е осигурен от паметта, докато науката е била резултат от мисленето, а поезията — от фантазията. В Европейските езици днес история има едновременно значението на последователност от събития, както и тяхното описване, като второто често бива означавано с историография. Ще поговорим и за историографията, която има важна роля в развитието на историята. Като термин има няколко основни значения. Тя може да се отнася до развитието на историята като наука: разказ за развитието на методологията и практиките, например: преминаването от кратък биографичен очерк към продължителен тематичен анализ. Освен това историографията може да се отнася за създадените творби: специфичен исторически труд, например: „средновековна историография през 60-те години на 20 век“ означава творбите върху средновековна история, написани през този период. Като трето значение може да се означи смисълът на историята - философия на историята, все по-често се използва теория на историята. Като мета-описания на минали събития, третото значение често се позовава или използва предните две, като анализът обикновено се фокусира върху разказите, интерпретациите, мирогледа, употребата на доказателства или методите на представяне на други историци. Историците също спорят дали историята може да се изучава като единичен свързан разказ или като множество отделни и отчасти независими истории.
За момент спря и си пое въздух. Изчака за момент, за да може всичко, което е казала да им остане в главите, малко или много.
- Сега е ред и на методите за изучаване. Понеже имаме само един въвеждащ час ще ви разкажа малко и за някои изследователи. Въпреки че при изучаването на останалите теми ще споменаваме някои от тях. Историческият метод се заключава в следването на принципите и правилата на работа с първоизточниците и другите доказателства, открити в хода на изследванията и използвани при написването на исторически труд. Херодот (484—425 г. пр.н.е.) се счита от мнозинството историци за „баща“ на тази наука. Въпреки това, началото на използването на научните методи в историята се свързва с друг негов съвременник, Тукидид, и книгата му „История на Пелопонеските войни“. За разлика от Херодот и религиозните му колеги, Тукидид разглежда историята като продукт на избор и действия не на боговете, а на хората, у които търси всички причини и следствия. Собствени традиции и развитие на методите на историческото изследване съществуват в древен и средновековен Китай. Основите на професионалната историография там са заложени от Сима Циен (145—90 г. пр.н.е.), автор на „Исторически записки“. Последователите му използват този труд като образец за исторически и биографични съчинения. Върху християнската и въобще върху западната историография голямо влияние оказва Аврелий Августин. До 19 век историята обикновено се разглежда като резултат от линейно развитие по план, който е определен от Бог. Хегел също следва тази идея, макар да ѝ придава по-светски вид. От философията на Хегел, идеята за линейния исторически прогрес преминава в марксистката философия на историята. Арабският историк Ибн Халдун през 1377 г. анализира грешките, които често извършват историците. Той подчертава културните различия между съвременност и минало, и затова е нужно внимателно отношение към източниците, разпределяне на принципите, съгласно които може да им се даде оценка и накрая — да се интерпретират събитията и културата на миналото. Ибн Халдун критикува предразсъдъците и лековерието на историците. Неговият метод залага основите за оценката на ролята на държавата, пропагандата, средствата за комуникация и на систематичните предразсъдъци в историографията, във връзка с което Ибн Халдун се счита за „баща на арабската историография“. Голямо значение има разработването от Ибн Халдун на концепцията за политико-демографски цикли, представляваща един от първите опити за научно описание на историческата динамика. Сред другите историци, оказали влияние за въвеждането на методология в историческите изследвания, могат да се споменат Леополд фон Ранке, Джордж Тревелян, Фернан Бродел, Марк Блок, Люсиен Февр, Роберт Фогел. Против използването на научна методология в история излизат такива автори като например Хю Тревор-Ропер. Те заявяват, че за разбирането на историята е нужно въображение, затова историята трябва да се счита не за наука, а за изкуство. Не по-малко спорният автор Ернст Нолте, следвайки класическата немска философска традиция, разглежда историята като движение на идеи. Марксистката историография, представена на запад, има за цел да потвърди философските идеи на Карл Маркс. Техните опоненти, представляващи антикомунистическата историография, като Ричард Пайпс и Робърт Конкуест, предлагат интерпретация на историята, противоположна на марксистката. Съществува дори и обширна историография от гледна точка на феминизма. Редица постмодернистични философи пък изцяло отричат възможността за непредубедена интерпретация на историята и съществуването на научна методология. В последно време все по-голяма сила набира клиодинамиката — математическото моделиране на историческите процеси.
Розалия свърши урока си и остави учениците да обмислят урока и всичко, което им беше казала. Не случайно правеше паузи. След няколко минути тя каза:
- Това беше всичко за днес. Урокът е дълъг така, че е нормално да имате въпроси и затруднения. Докато още съм тук може да ги зададете.
Усмихна се отново на учениците както и в началото на часа и се приготви да отговоря на въпросите.

Учебната година започна и бе дошло времето на първия за този срок час по история. Предмет, който Рок живо го интересуваше. Все пак мислеше да стане археолог. Заедно със съучениците си, някои от които вече познаваше, а други не момчето беше пред стаята и влезе вътре. Насочи се към колоната чинове до прозорците и седна в средата й. Всъщност един чин по-назад(демек 4-тия от пред назад, предпоследния). Но не откъм страната на прозореца, ами откъм вратата. За целта метна раницата си на стола маркирайки го по този начин като своя територия. Та седна и извади учебника, тетрадка, на чиято предна корица се мъдреше учителят Йода, а пък на задната бе нарисуван звезден разрушител и два химикала. Единият му беше за резерва. Ваденето съвпадна с влизането на учителката, която се представи като проф. Розалия Риенс и щеше също така да им преподава и по математика и български език. Рок разтвори тетрадката и най - отгоре на първата страница написа "Въведение в Историята", т.е заглавието на урока, а в полето от ляво датата. След това се заслуша съсредоточено в съдържанието му. Не беше съгласен с мнението, че митовете и легендите не са история и затова написа в тетрадката си среще него. НЕПРАВИЛНО! ГРЕШКА ОТ СТРАНА НА ИСТОРИЦИТЕ. Продължи да слуша урока и да си записва. Естествено не можеше да запише всичко, затова само най - важното, а това според него бяха авторите: Херодот, Тукидид, Съма Циен, ибн Халдун и останалите и заглавията на творбите им. Както и с по едно-две изречения основните им тези. По причина, която ще ви кажа друг път някои биха определили написаното в тетрадката като драсканици. А това беше далеч от истината. Урокът завърши и учителката ги подкани да си зададат въпросите в случай, че имат такива. Момиче седящо на един от първите чинове зададе своя, а след отговора и Рок попита:
- А Индия? Тя също е древна държава. Има ли индийски или по-скоро древно индийски историци и ако да какви са мненията им?

След като получи въпроса на едно от момчетата, Розалия се затрудни. Тя не знаеше всичко и все пак помисли преди да отговори. След това каза:
- Аз лично не съм чувала, но най - вероятно има.
Веднага след отговора й ви и звънеца. Роуз напусна стаята и се приготви и за следващия час.

~~

Дойде време и на втория урок по История. Роуз вече беше в училището и се приготвяше за урока. След няколко минути би звънеца и тя се запъти към кабинета. Влезе и поздрави учениците, след това каза:
- Този час ще говорим за праисторията. Запишете заглавие: "Праистория". Първа точка - Произхода на човека. Всички знаем, че има много сведения и много различни мнения по въпроса. Ние ще запишем основните и най - предполагаемите. По точка а - според библията. Става дума за първите хора, свързани и със сътворението на света, Адам и Ева. Под точка б - теорията на Чарлс Дарвин за еволюцията на маймуните. Под точка в - за извънземните (произход от космоса). Втора точка - Развитие на човешкия вид. Първо тире - австролапитек - 4 000 000г; второ тире - сръчен човек - 2 500 000г; следващо - работещ човек. - 1 900 000г; - изправен човек - 1 500 000; - хайделберски човек - 450 000г; следващо тире - неандерталци - 90 000; предпоследно тире - кроманионец; и последно тире съвременен човек - от някъде се чу звук. Роузи не обичаше да държи нещата толкова тихо и спокойно, но искаше да се научи все пак. Обичаше да чува гласовете на учениците, но не обичаше да я прекъсват. - Нещо много сте шумни. Та нека продължа. Сега ще ви разкажа някои неща по отделно за всеки един представител. Австралопитеците са род човекоподобни, които се приемат за първите представители на хуманоидите. Предполага се, че родът е възникнал преди 5 - 3 милиона години. Останки от австралопитеци са открити на места в Южна Африка, Кения, Етиопия, Танзания. Неговият ръст достигал до 120 - 170 cm. Обемът на черепа му е от 450 - 700 cm³. Частта от черепа му, която е разположена над очните кухини, е по-голяма в сравнение с горилата, шимпанзето и орангутана. Мозъкът му е бил около 35% от големината на мозъка на съвремения човек. Устройството на долната челюст и на зъбите са сходни с тази на следващите хуманоиди. Устройството на долните крайници и таза показват, че австралопитекът е ходел на два крака. Живеел е на групи, изхранвал се е с лов и събирачество. Храната му се е състояла от плодове, семена и сурово месо. Използвал е примитивни сечива като остри камъни, рога и зъби от животни. Сръчният човек е изчезнал вид от род Човек, живял преди приблизително 2,5 до 1,8 милиона години. Той е смятан за един от най-старите видове в род Homo. Предполага се, че произлиза от вид австралопитеци. Сръчният човек е по-нисък (около 130 cm) и с относително по-дълги ръце от съвременния човек. Обемът на черепната кухина е около два пъти по-малък. При черепа се наблюдава скъсяване на предно-задния размер, в сравнение с други човекоподобни. Сръчният човек се свързва с археологически култури от долния палеолит в Източна Африка. Предполага се, че те живеят на групи и се изхранват с лов и събирачество. В близост до останки на Хомо хабилис са открити най-старите примитивно изработени сечива (например изострени камъни), което се смята за събитие с ключово значение в хода на антропогенезата. Работещият човек. Останки от който са открити през 2003 на остров Флорес, Индонезия. Той е забележителен с дребното си тяло, малкия си мозък и сравнително късното си изчезване. Според наличните данни видът е обитавал остров Флорес преди 94 до 13 хиляди години, като дълго време е съжителствал с Homo sapiens. Преобладаващото мнение е, че това е отделен вид, въпреки че някои хипотези го определят като подвид на съвременния човек. По външен вид работещият човек силно наподобяват Homo erectus, от който се смята че произлизат, но са много по-дребни. Според наличните данни ръстът на възрастните представители е около 1 m, а теглото им - около 25 kg. Ти имат относително дълги ръце, може би за да се катерят по дърветата при опасност. Изправеният човек е смятан за предшественик на работещия човек, а чрез него и на съвременните хора. Фосили на изправения човек са датирани от средата на плеистоцена насам. Хайделбергският човек. Първите известни останки от хайделбергски човек са открити на 21 октомври 1907 при германския град Мауер, близо до Хайделберг. Откритата от работници челюст е предадена на професор Ото Шьотензак от Хайделбергския университет, който пръв описва новия вид и дава името му. По-късно фосили от вида са открити в Араго (Франция), Петралона (Гърция) и други. Най-добре запазените находки са на възраст между 400 000 и 500 000 години. Неарделталци. До неотдавна повечето палеоантрополози разглеждат неандерталците като подвид Homo sapiens и ги класифицират под името neanderthalensis. Днес обаче учените са единодушни: неандерталецът се различава съществено от съвременния човек, с когото се е развивал успоредно като отделен вид . Хайделбергски човек) и неарделталеца вероятно споделят общ предшественик, но неандерталецът не се вписва в еволюционната теория като пряк предшественик на съвременния човек. Кроманьонският човек е първият известен представител на първобитните хора, анатомически същите като нас, т.е. те са прародителите на съвременния човек. Възникнал е преди 40 хил. години. Техни останки за пръв път са открити в пещерата Кроманьон, в Дордон, югозападна Франция, откъдето идва и името им. Техните черепни кухини, пръсти, шии, зъби и кости са анатомически същи като на днешния човек. Обемът на черепната му кухина достига 1600 cm3, а ръстът му - 180 cm. И накрая съвременния човек. Втора точка - "Неолитна революция" - прехода към земеделие и животновъдството. Неолитната революция наричаме прехода от събирателство и ловуване към земеделие и скотовъдство, с други думи преминаване от примитивна икономика към селскостопанство. По археологически данни, неолитната революция започва от Близкия изток с опитомяването на различни животни и култивиране на различни растения. Това става преди около 10 000 години. Запишете си под точка а - появата на земеделието и животновъдството. Под точка б разпространение на земеделието.Под точка в появата на грънчарството и под точка г появата на метала.
Спря да говори и с това завърши урока си изчака малко всички да запишат и след това каза:
- Това беше урока за днес, ако има някакви въпроси попитайте?
Очакваше този път да има повече, защото самата тя не бе казала всичко, но преди някой да изяви желание тя попита:
- Някой може ли да каже какви са били сечивата, които са използвали хората преди време? Говорим за праисторията.

Домашно написа:: Според вас какъв е произхода на хората.

Розалия влезе в кабинета, в който всички ученици вече бяха заели мястото си. Роуз както всеки път ги поздрави. От шкафа извади една карта и каза:
- Днешният час ще говорим за първите цивилизации, а те са Египет и Месопотамия. Ето я и картата на Египет:
Кабинет по История. 1911017091

- Може да си запишете заглавие "Египет". Този урок е единен цял който ще ви преподам в два часа, а този ще говорим само за Египет. Следващия и за Месопотамия. Първо арабско Създаване на Египетската държава. През ІV хилядолетие преди Христа в долината на река Нил в Северна Африка се зародила една от най-ранните цивилизации в историята - древноегипетската. Тя просъществувала 3000 години и оказала голямо влияние върху формирането на античната култура. Древният Египет обхващал плодородните земи по долното течение на река Нил, ограничени от изток и от запад с пустини. За южна граница на страната си египтяните смятали Първия нилски праг до град Елефантина, днешен Асуан. В Горен Египет била Тиванската област със столицата Тива. На север се простирал Долен Египет, осеян с блата, тръстикови горички и пасища. Там Нил се разделя на множество ръкави, наречени от елините Делта. Цивилизацията в Египет възникнала в резултат от съчетанието на благоприятните природни условия и културните особености на древните египтяни. Бързото развитие на централизираната фараонска държава довело до икономически и културен разцвет. В ръцете на владетеля се съсредоточили огромни човешки и стопански ресурси. Второ арабско Страната на Нил. Под точка а - Земята на фараоните. Тире наричали са я Кемет в скоби, Черната. Под точка б - Най - ранните общества в долината на Нил. Под точка в - Най - ранните общества в долината на Нил. Предците на древните египтяни се заселили в Нилската долина с настъпването на засушаването, което превърнало степите на Сахара в пустиня. Жителите на плодородните земи по бреговете на реката се прехранвали със земеделие и животновъдство. Всяка година през юли Нил се разливал в следствие на
топенето на снеговете в Африканските планини. Реката излизала от коритото си и заливала околните полета. Тя носела плодородна тиня, която наторявала почвата и позволявала да се отглеждат до три реколти годишно. През октомври водите се отдръпвали и се прибирали в коритото на реката. Благодатните природни условия давали възможност на земеделците да добиват богата реколта от просо, ечемик, лен, зеленчуци, грозде. За прокопаване на каналите, за издигане на бентовете и осушаване на заблатените земи били нужни сложна организация на труда, много работници и съгласувани действия. Затова още в най-дълбока древност в Египет възникнал управленски апарат. Начело на управлението стоял местния владетел, който бил върховен военачалник и отговарял за строителството и култа към боговете. Около владетеля се образувал слой от чиновници, който с времето все повече се разраствал. За изпълнението на всекидневния ритуал в служба на боговете отговаряли множество жреци, които живеели на територията на храмовете. Под точка г - Обществена уредба.
Розалия отиде в шкафа и намери пак нещо подобно на карта и показа обществото на древния Египет и след това каза.
- Можете да си прерисувате схемата:
Кабинет по История. Lcd.alle.bg-1d48ed31-380-284-ups-ri-vwldg7cxik

Кабинет по История. Lcd.alle.bg-1d48ed31-380-284-ups-ri-vwldg7cxik

-Малко е старичка за това ще поясним нещата. Царят бил върховен собственик на цялата земя. Той разполагал с обширни стопанства, пръснати из цял Египет. Към тях имало занаятчийски работилници, кухни и складове с провизии. За царя работели ловци и риболовци, както и пастири, които отглеждали стадата от крави, овце и кози. При военните си походи фараоните се сдобивали с огромна плячка. Царските работници не били роби, те притежавали лично имущество, имали семейства и права. След изпълнението на всекидневната си норма за царя, могли да работят и за своя полза. За труда си получавали възнаграждение, състоящо се от зърно, месо, масла и дрехи. Работниците били разпределяни по професии още в детска възраст. Затова те имали време и възможност да се усъвършенстват в занаята и се отличавали със своето майсторство. Администрацията се състояла от огромен брой писари. Те измервали и записвали данните за произведената продукция, разпределяли я и изчиствали данъците. Писарите ежегодно измервали полетата и поставяли гранични камъни между имотите, защото водите на Нил заливали и заличавали границите. На всеки две години се извършвало и преброяване на добитъка. Сега по схемата. Както казахме фараона е върховен собственик на цялата земя. Това е той на върха. Под него са велможите. Под тях са писарите и жреците. Под тях войниците и занаятчиите, отдолу земеделците и животновъдците и накрая са робите и военопленниците. Второ арабско Владетел и обществото в древния Египет. Под точка а - Египетски владетел. Древните египтяни са приемали своя владетел за земно въплащение. Той е смятан за "син на Ре". Когато царят починал бил отъждествяван с бог Озирис. Основната роля на египетския владетел била да поддържа силата на реда, справедливостта и хармонията в природата. Под точка б - старо, средно, ново царство. Под точка в късен Египет. Това ще ви остане за домашно. Трето Египетски богове. Ще го запишем с тиренца, а аз ще ги запиша на дъската.
Розалия стана и записа една част от боговете в Египет.
Амон Ра
Бог Анубис
Бог Хор
Бог Тот
Бастет
Богинята Хатхор

- Сега да кажем по две думи за тях. Амон Ра е древноегипетски бог, който е покровител на град Тива. От 17 век пр.н.е, когато е времето на Новото царство, той се отъждествява с бог Ра (Амон Ра) и става върховен египетски бог, закрилник на фараона, заедно с властта и управлението му. Първоначално Амон бил бог на въздуха и вятъра. По-късно бил почитан като бог на плодородието и създател на целия свят. Името на бог Амон означава „скрит“. Той е представян като човек с глава на овен със спираловидни рога — символ на плодовитостта — или като човек с шапка от пера. Бог Анубис наи-често бил изобразяван с глава на чакал. Бог Хор бил изобразяван като сокол. Бог Тот с глава на ибис - Ибисът бил свещено животно на бога на писмеността и мъдростта Тот. Бастет богинята на любовта и веселието била изобразявана като котка или жена с глава на котка. Богинята Хатхор била изобразявана като крава или жена с рога на крава. Последна точка - Представата за задгробното съществуване. Египтяните вярвали в безсмъртието на човека. те смятали, че освен физическо тяло човек притежава и негов невидим двойни, наречен "ка". Жизнената енергия на тялото наричали "ба". Грешниците, които нарушавали законите на "маат", не постигали безсмъртие. Тук свързваме и така наречения съд на Озирис, където сърцето, което представлявало човешката памет и носело спомена за всички действия на човека, трябвало да свидетелствува в негова полза. То се измеряло на везни от бог Анубис. Показанията на сърцето трябва да отговарят на "маат". Чудовището в образ на крокодил и лъв очаквало решението на съда. В случай че везната не застане в равновесие, чудовището поглъщало сърцето на мъртвия.
Розалия приключи с урока си и попита:
- Ако има някакви въпроси попитайте?

Код:: Домашно:
За домашно да се избере една от темите:
Старо царство
Средно царство
Ново царство
Късен Египет

И да се даде някаква информация, някой интересен факт и така нататък.

» Да напишем история.
» Кабинетът по История на Вампири
» Кабинет по Биология
» Кабинет по Етика
» Директорски кабинет