Къщата на Lucifer

След малката ни среща, която дори не очаквах, поговорихме с Ло. Обаче на всичкото отгоре реших да я поканя у нас за известно време. След като спрях да я гъделичкам веднага се запътихме към дома ми. На път за у нас, държах ръката й през цялото време. Колкото и да го прикривах наистина я обичам. В началото наистина не я харесвах, но все пак вече не съм онова хлапе, а и тя ми е сестра. Вървяхме около половин час до къщата ми. Когато стигнахме, я погледнах и й казах.
- Ето я къщата. Не е кой знае какво, но това е. Хайде да влизаме. - отворих вратата и си оставих якето на закачалката. Взех и нейното и го оставих също.
- Пие ли ти се нещо?

Най-голямата ми грешка ли? Че аз грешки не допускам. Останах учуден от това, което каза тя, а след малко започна да бяга. Ходех след нея докато отваряше всяка врата, всяко чекмедже. Когато я видях, че спира пред моята стая, си помислих "Какво ще прави сега? Дано само не разхвърля и тук". Отвори вратата и се пльосна на леглото сякаш стаята е нейна. Да, бе. Какво си мисли?
- Ааа, не си познала. Тази стая си е моя. Какво си мислиш, че правиш? - не ми харесваше факта, че ще спи в моята стая. Не обичах да деля неща. - Ами аз къде да спя? При тебе ли?

Хмм. Знаеше какво да направи. Добро извинение ще има обаче. Ще ми сготви, хохо. Засмях се когато видях как бързо оправя стаята и отиде до хола. Когато не намери как да пусне телевизора, я погледнах и й казах:
- Ти сериозно ли? - не очаквах да не знае от къде се пуска. Въпреки това отидох и й показах. - Ето го копчето. Забавлявай се. Помежду другото, може да сготвиш каквото поискаш. Днес ще ядем специалитет от теб, естествено ако можеш да готвиш. Или аз ще трябва да готвя? - засмях се при вида на изражението й. Сякаш казваше "Той сериозно ли говори или се шегува?"

Татко ли? Та, аз дори не знам много за него и не го помня много добре. Повече време съм прекарал с майка ми, но.. Въпреки всичко, само едни спагети ли можеше да прави Ло?
- Извинявай, но аз съм по-добър готвач от теб. Един ден ще видиш. - подсмихнах се и приготвих масата. Изчакахме спагетите да изстинат малко и започнахме да се храним. - И все пак хубаво си направила спагетите. - засмях се и я погледнах. От кога не съм се хранил с нея. Някой път, просто ми беше интересно да я наблюдавам.
- Знаеш ли, ако искаш можеш да спиш в моята стая, но.. - спрях така че да й привлека вниманието. - ще спиш с мен.

- Не съм те мразел. Просто не те харесвах. - погледнах я когато тя посочи с вилицата, а после си изядох. Когато тя спря и се облегна взех и нейната чиния. Знаех, че нямаше да яде повече.
- Мерси за храната. - изядох и останалото и се облегнах.
- Та, искаш ли да спиш при мен или? - подсмихнах се и после се изправих. Отидох до нея, наведох се и й прошепнах.
- Никога не съм те мразел. Обичах те от почти самото начало. Обаче не се възгордявал за това.

- Охо, значи изплю това, което исках да чуя. Радвам се. Поне беше честна. Но същото се отнася и за мен. Осъзнах, че е трябвало да те допусна до сърцето си още след като се сблъскахме по-рано днес. Виждам, че едва ли ми вярваш. Отпусни се, окей? Пред другите може да изглежда, че не те обичам, но факта се промени. Все някога трябваше да свикна, че си ми сестра. Прав ли съм? - погледнах я с усмивка на лицето и се приближих до нея. Сложих ръката си на главата й, а после се наведох и целунах по челото. Виждах физиономията, която прави. Личеше си, че не ми вярва.
- И друг път да беше станало, пак ли така щеше да реагираш? Свикни, окей?

- Хмм.. Повярвай ми, наистина съм те допуснал до сърцето си. И то след днешното ни срещане. Бях ти позабравил лицето, а и си доста променента. Обичам те, жалко че го осъзнавам чак сега. Ако искаш ми вярвай. Не те задължавам да ми имаш доверие. Поне се надявам, че твоята обич не е преминала. - подсмихнах се и взех тениската, която извади от чантата. - Защо по дяволите си ми пипала любимата тениска. А аз се чудех и преобърнах къщата, за да я намеря. Боже, боже. Хайде какво избираш. В моята стая, но с мен на леглото или друга стая?

- Къде да спиш ли? Ако искаш влизай в моята стая. Аз няма да те притеснявам и ще спя тук на дивана. - подсмихнах се като я качих на гръб и закарах до спалнята ми. Виждах как беше готова заспала. Сложих я да легне и я завих. Целунах я по бузата и затворих вратата. Слезнах долу на дивана, набавих си малко завивки и калъфки от другите стаи и легнах.

Когато Ло слезе си нямах на представа какво става. Тя просто започна да ми нарежда. Тамън се бях унесъл, а тя ми развали спането.
- Няма да се разберем така, ясно ли ти е? - засмях й се и тръгнах към спалнята. Легнахме и почти бях готов когато усетих как ръката й докосва моята. Както когато бяхме малки. Усмихнах й се и промърморих.
- Ако има нещо винаги ми казвай, окей? - целунах я отново по бузата и я гушнах, след което заспах. Усетих как заспивам прегръщайки я, но това не ми пречеше, дори изобщо.

Ето че вече беше сутрин. След като отворих очи, все още бях прегърнал Ло. Първоначалната ми реакция беше "Какво правя тук?", но въпреки това се сетих, че трябваше да спя с нея. Станах и се облякох тихо, за да не я събудя. Заминах надолу към кухнята, за да си направя едно кафе. Стигнах до кухнята, а после започнах да ровя из шкафовете, за да намеря къде е кафето.
- Мамка му. Забравил съм къде е кафето. Типично за мен. - след още търсене успях да намеря. Пуснах машината и добре беше, че кафето ще стигне за двама. Усетих нечие присъствие и казах.
- Е, няма ли да се показваш вече?

Защо ли си и мислех, че ще стане лошо ако я оставя да спи у нас? Боже ,боже. Разтръсках глава и отпих от кафето си.
- Може и без да ми казваш какво да правя, нали? Пък и не виждам смисъл да ти помагам. Да ходя с теб за пазаруването? Какво по дяволите си мислиш? - засмях й се и продължих да говоря. - Пък и как ме виждаш мен с пазарски чанти? Глупаво е. - отново вдигнах чашата с кафето и я погледнах.
- Спах като къпано бебе. А ти? Как се чувстваш изобщо след тази наша среща?

Казах й, че я обичам, а тя вече се мисли за господ. Това момиче иска да ме побърка. Сложих ръката си на главата й, но този път не я разроших. Изглеждаше достатъчно глупаво в този си вид.
- Извинявай, но не виждам голям смисъл. Въпреки това не ми поставяй условия. Въпреки че ти казах, че те обичам, не значи, че трябва да ми казваш какво трябва да правя, нали? - засмях се и доизпих кафето си.