Поляната в Парка

Заглавие: Поляната в Парка Нед Яну 20, 2013 10:30 pm

Място за Свободно РП

Беше слънчева сутрин и аз бях готова да се разхождам където и да било. Все едно. Просто на някое тихо и свежо местенце.
Измих лицето и зъбите си. Преоблякох се с къси панталонки, потник и кецове. Взех малката си чантичка и в нея натъпках малко пари, телефона си, ключовете от имението в което бях и задължително скицника си. Сестра ми сигурно още спеше и затова взех малко, бяло листче и набързо написах ,, Лекс излизам до парка и може да се поразхода. Заключила съм.''. Отидох до стаята й и го оставих на нощтното й шкафче. Усмихнах й се и излязох. Направих си студен фреш и го изпих. След това сложих на Сия да яде и излязох. Заключих вратата и си поех дълбоко въздух. Той изпълни белите ми дробове и ме освежи.
След като стигнах в парка потънах в свежа зеленина. Седнах на тревата на една поляна и извадих скицника си и почнах да си скицирам полянката с още някоя допълнителна щриха. Видях едно момче и му се усмихнах.
- Здравей. Аз съм Лин.

Рок отвори очи. Полежа още малко, отмахна завивката, премести плюшеното си агънце и стана. Отиде в банята, където си изми лицето и зъбите и освен това удоволетвори средната и голямата си нужда. Върна се в стаята и си направи закуска - препечени филийки с извара и сладко от малини. Изпи и чаша кафе. Стана от масата, поразтреби я на две на три и започна да загрява в средата на стаята, където нямаше мебели. Загря набързо и продължи с "бой със сянка" Ръцете и краката му удряха във въздуха, правеха блокове, а от време на време се отклоняваше от въображаеми противникови удари. Всъщност отклоните бяха повече от блоковете. Приключи с тренировката и смени нощницата с бяла тениска и къси тъмно сини панталони. Обу и сиви чорапи. Сутринта беше приятна и Рок реши да излезе на разходка в парка. Пък и хладилникът имаше нужда Обу белите маратонки, взе пари и след като заключи отвън тръгна към парка. Минавайки покрай една поляна видя момиче, което изглежда рисуваше. Тя го заговори.
- Здравей - усмихна се момчето в отговор. - Аз съм Рок

Той се представи и аз му се усмихнах лъчезарно.
- Хубаво име. Какво правиш тук?
попитах момчето аз. Прибрах си грижливо скицника и молива в чантата. След това станах бавничко и си взех мокра кърпичка от чантичката. Избърсах следите от графита по ръцете си, макар и да ги обожавах. Те подсказваха, че си работил над нещо усилиено, но бях навън и нямаше да се запознавам с някой с мръсни ръце. Отидох до кошчето за боклук и изхвърлих кърпичката. После забързах крачка и отидох при момчето. Жал ми беше, че трябва да минавам през тревата, но нямаше друг път. Отново му се усмихнах и подадох ръка си към Рок.
- Приятно ми е да се запознаем. Та какво правиш тук?
бях голям инат и нищо чудно ако му се иска да се отърве от мен след втората минута. Обаче трябваше да завържа някаква тема за говорене затова, както винаги правех, попитах първото което се сетих. За мое щастие въпроса не беше странен или личен каквито доста често ги измъдряше главата ми. Отново му се усмихнах и зачаках отговора му.

- На мен също - усмихна се Рок поемайки подадената му от момичето ръка. Имаше предвид, че му е приятно да се запознаят. Макар, че не се ли бяха срещали и преди? Имаше такова усещане
- Разхождам се - отвърна на въпроса й, какво прави в парка. - Обичам да се разхождам сред природата. Ами ти? Освен че изглежда рисуваш. И винаги ли си така любопитна? - попита момчето.
Като стана дума за любопитство наясно сте, че и той имаше този недостатък. Или пък е качество. Не е сигурно и едва ли ще бъде. Все едно. Важното е, че го притежаваше.
- Впрочем каза Рок - струва ми се, че сме се виждали и преди. - В този момент нещо му дойде на ума. - В училището

Той пое ръката ми в знак за поздрав. След това каза, че се разхожда и добави, че обича да се разхожда в парка. След това зададе един въпрос, който доста често ме питаха. Да бях любопитна.
Рок ме попита дали не сме се срещали и преди.Усмихнах се на момчето. Замислих се над думите му. Беше възможно да ме е виждал. Всъщност като се замисля за секунда май и аз го бях виждала някъде. Може и да не беше в училище. Може някъде другаде да сме се засекли и просто да не сме запомнили или може да сме се разминали без дори да поглеждаме един към друг. Нямаше голямо значение.
- Може и да си прав. Сега като се замисля ми изглеждаш познат. Излизам доста из парковете и плажовете. Също и в градовете, защото рисувам. Възможно е някъде да сме се засекли. Може да не е било в училище, но няма голямо значение.
усмихнах му се пак. Доста често се усмихнах.След това побързах да отговоря на въпросите му.
- Ами тук съм защото обичам тишината и свежеста на въздуха. Обичам да рисувам, а най-често срещам музата си в парковете и по плажовете. Относно вторият ти въпрос. Доста от познатите ми могат да ти кажат, че съм по-скоро говори, а след това мисли. Понякога задавам много тъпи въпроси. Такива, който ми щъкват в главата. Обикновено са досадни или неудобни. Това е най-голямата ми особеност.
отново му се усмихнах и зададох следващия си въпрос.
- А ти имаш ли някаква особеност?

Лин каза, че като се замисли й изглежда познат и е възможно да са се срещали някъде, защото често излизала из градовете, по парковете или по плажовете. Добави също, че наистина обича да рисува, а излизанията й помагат да си намери муза. Освен това потвърди, че наистина задава доста въпроси.
- Значи донякъде си приличаме. И аз обичам да се разхождам сред природата - каза Рок. - Също и да чета и да ходя на кино. Освен това съм любопитен. Понякога. - Е да де може би не понякога, а по-скоро честичко, но си го остави за него. - И като стана дума за излизане..по барове, дискотеки или купони - поклати отрицателно глава - по-добре не ме търси

Усмихнах се на думите му. Наистина доста си приличахме. Аз също не обичах баровете и дискотеките. Имаше прекалено много алкохол, който мразех. Имаше напити. На тях също не им бях фенка. Музиката бумтеше в тъпанчетата ти и чуваш ударите на сърцето си заради високите децибели. Единственото което харесвах беше това, че по такива места може да намериш доста усмихнати и развеселени хора. За жалост можеше да станеш свидетел на някое сбиване или нещо подобно. Наистина не бях за такива места и усещах, че мястото не ми е там.
Сестра ми от друга страна би се зарадвала на подобна атмосфера. Тя си падаше по купони и дискотеки. Не веднъж бяха ми казвали, че съм скучна. Искам само да попитам. Скучен ли е човек, който мисли за здравето си и предпочита да се ограмотява вместо да се напива по кръчмите?
- Аз също не съм за тези места. Прекалено е шумно. Освен това вече казах, че предпочитам да съм на места където да се вдъхновявам за рисунки и такива неща, а среда подобна на клуб или бар не би ми дала и грам вдъхновение. Даже точно обратното. Бих изгубила всякаква муза.
Отново щях да се усмихна, но задържах усмивката си преди да е изплувала на лицето ми. Не беше нормално да се усмихвам постоянно.
- Кое ти е любимото място за разхождане? Имам предвид някоя гора или просто някъде където има спокойствие без значение къде?

Да наистина си приличаха. И тя, нетипично за повечето тинейджъри не харесваше дискотеките или баровете. На Рок му стана приятно да го чуе.
- Важното е да има тишина и спокойствие - отвърна момчето. Но много харесвам: Беседката в парка, Реката на сънищата или Малкият водопад. А ти? Имаш ли някое специално място на което да се вдъхновяваш?
- Много се радвам че запознахме - призна Рок след малко. И се надявам да се съгласиш някой ден да излезем, но сега трябва да тръгвам ако искам да избегна опашката в супермаркета. Ще ми дадеш ли телефона си?

» Поляната за Паша
» Поляната в Гората
» Алеите и пътеките в Парка
» Моста в по-отдалечената част на Парка