Главната улица

Заглавие: Главната улица Пон Яну 28, 2013 1:11 pm

Място за Свободно РП

Заглавие: Re: Главната улица Нед Фев 10, 2013 1:29 pm

Разхождах се по тъмната осветена от лампи улица. Бях се загледала на някъде. По едно време се спрях. Обърнах се наляво към една от входните врати на еди заключен магазин и видях едно познато лице. Разтърсих глава и погледнах отново. Реших, че съм се припознала, но не беше така. Погледнах отново към мъжа облечен в черно яке и дънки. За да се уверя дали това е той се приближих до него:
- Здравейте - казах аз съвсем любезно.
Надявам се да не съм се припознала.

Заглавие: Re: Главната улица Нед Фев 10, 2013 1:47 pm

Времето минаваше толкова бавно а аз бях отчаян повече от всякога . Имах толкова много работа за правене а аз се мотаех по тъмните улички на града , за да губя времето си безцелно . В този град всичко стоеше по-много различен начин от в останалите . Тук можех много лесно да намеря същества като мен и да се сприятеля с тях но аз не исках . Все още бях като в миналото си зле настроен към околните . Бях застанал пред един магазин и дори не гледах какво има в него , просто разсъждавах що за същество съм станал за разлика от преди . Когато се сетех за първото ми пристигане тук направо настръхвах тъй като всичко беше зловещо но свикнах . Сега се чувствам много по-добре и дори мога да твърдя , че е един от добре устроените градове в света . В този момент чух познат женски глас и обърнах глава да видя кой е . Учебната година скоро започваше а ние вече имахме одобрени кандидати . Когато видях момиче се сетих , че това е Лекси усмихнах се и дори леко учуден я поздравех .
- Здравей Лекси , какво правиш тук по това време ? - запитах заинтересовано аз тъй като в този град въпреки малкото жители , вечер всичко можеше да се очаква и не беше добра идея да се разхожда сама в тъмнината .

Заглавие: Re: Главната улица Нед Фев 10, 2013 2:23 pm

След като се обърна се сетих откъде го познавам, а и си спомних кой е:
- Разхождам се и си избивам от главата неща, които не искам да си спомням - казах аз с усмивка на лицето.
Огледах улицата. За първи път беше толкова пусто. Обикновено има доста разхождащи се същества и хора. Знам го защото почти всеки ден обикалям по това време:
-Ами ти? - попитах аз.
Погледнах към витрината на отсрещния магазин, който сега сякаш спеше. После върнах погледа си към Лукас. Тази улица навява толкова много спомени. Засмях се и след това си върнах сериозното изражение.

Заглавие: Re: Главната улица Нед Фев 10, 2013 5:44 pm

Радвам се , че поне на нея се получаваше да изтрие ненужните спомени от съзнанието си . Защото на мен не ми се получаваше по какъвто и начин да опитам .
- Това място , по това време на вечерта не е от най-безопасните . Не би трябвало да си сама . - казах аз и се чудех какво изобщо правех тук .
-Аз ли ? Аз убивам скуката като губя времето си . С разходки по тесните и мрачни улички . - само нощем всичко е спокойно , няма пищящи деца и ужасния трафик . Мога да си обикалям и подсвирквам цяла нощ без да се притеснявам от каквото и да било .
- При теб как е Лекси ? Не съм те виждал от дълго време . - както винаги тя беше весела и усмихната . Винаги позитивно настроена , дори по някога се чудех как така преглътва всичко и продължава с усмивка на пред . Ще ми се да бяха всички така .

Заглавие: Re: Главната улица Нед Фев 10, 2013 6:35 pm

Още с първото нещо, което каза ме разсмя:
- Та аз се разхождам тук всеки ден по това време - казах през смеха си аз.
Не е толкова зле. Даже да ти е кеф да се разхождаш. След като до сега не са ме убили, ограбили или нещо от сорта. Значи е добре:
- Повярвай ми тук е като рай. Даже и по - хубаво. Обичам това място - върнах си сериозното изражение. Мразя когато се лигавя. Не е в мой стил.
Погледнах към Лукас:
- Ами! При мен. И аз не знам честно да ти кажа. Добре върви.
Не беше баж така. Последните няколко години не вървят добре, нотова е друг въпрос:
- Ние от колко време не сме се виждали - наистина мина доста време.

Заглавие: Re: Главната улица Сря Фев 13, 2013 6:44 pm

Това момиче ме оставя без думи . Как можеше да се смее на всичко ?
- Ти можеш да се разхождаш , но друг е въпроса дали е редно и безопасно . - доста интересно виждане има над нещата . Лично аз предпочитам да се размотавам по местата с повече хора , а тя очевидно обича самотата . Нима точно тук , на това място , в този час и изглежда забавно ? Доста интересно едва ли ще мисли така ако се появи някой луд , побъркан или може би нещо по-зле .
- Не мисля така , ти да не си пияна ? - погледнах я учудено и сложих ръката си на челото й . А след това допълних - Нямаш температура , значи имаш въздействие на алкохол . - как беше възможно това ? Да харесва места като тези по това време . Рай ли ? Няма такова неща за същества като нас .
- Радвам се , дано всичко е както ти искаш . - но не ми изглежда все едно всичко е на ред . Само не разбрах защо държанието й е такова . При положение , че не лъха на алкохол и няма температура .
- При мен живота също върви перфектно . Скоро може би ще получа това , което винаги съм искал . - нямаше как да знае за какво говоря но все пак нямах и намерения да разказвам . Не и точно тук по средата на улицата .
- Може би година или по-малко ? Не знам за мен времето е на пауза . - казах доволно аз и й намигнах .
- Всъщност може да продължим разходката ти .- освен ако нямаше намерения да си обикаля сама .

Всичко, което ми каза може би беше вярно до някаква степен, но много ме обиди с пиянството. Отлично знае и може би той знае най - добре, че аз никога не съм пила. Все едно нервите на страна. Те са си нерви.
- Безопасно и редно. Няма такива думи в моя речник - отсякох аз.
Радвам се, че е добре. То така и трябва. Изглеждаше щастлив или нещо аз бълнувах. Щастието е нещо, което не мога да разбера и никога не съм разбирала. Нямам нищо против него, но просто винаги съм чувствала тази дума много далечна, или може би това чувство:
- Добре - отговорих на последния му въпрос аз.
Тръгнахме по улицата, а аз постоянно се оглеждах за нещо все едно някой ще ме нападне.

Заглавие: Re: Главната улица Пон Фев 25, 2013 7:45 pm

Може би думите ми я бяха засегнали . Но наистина беше така та тя се държеше странно . Не я бях виждал в такова състояние . Та тя не пиеше какво ставаше с нея ? Личеше си , че я ядосах с думите си за това се усмихнах и просто я придърпах към себе си .
- Не си дразни сърдитке беше просто шега нима не я разбра ? - отдръпнах се от нея и се засмях а след това я погледнах доста разочарован . Тъмнината около нас вероятно е закрила учудения ми поглед и силно се надявам да е така . След думите и за безопасно и редно изобщо не ме учуди а дори ме разсмя , беше забавна въпреки , че в думите и не се четеше това .
- Колко познато но тогава трябва да има не редно . А мястото в , което си в момента е не редно . Но въпреки това знам що за силно момиче си и как не ти пука от нищо . Така , че няма как да излезна на глава с теб . - за това дори няма и да се пробвам . Тръгнах на пред и се заслушах в шум идващ от улицата зад нас . Нарочно не и казах за да не я стресирам още повече но наистина някой имаше .
- Стига си се оглеждала ако се появи някой да те нападне аз съм тук ще го източа на бързо . - и без това жаждата ми беше на ниво но го казах отново с веселата си нотка и се засмях .

Не мога да повярвам на най - големия ми враг му трябват часове да ме ядоса, а Лукас дето не ми е враг, а приятел го прави само за няколко секунди.
- Страхотна шега. Направо нямам думи - казах аз.
Вече не знам чувствам се уморена. В моя живот абсолютно нищо не се случва. Нито върви напред, нито се дъни. Това е лошо и не ми харесва.
- И кое му е нередното? - попитах го, но този път не беше просто въпрос даже си го казах като въпрос.
Това е просто една уличка, тъмна уличка. Нищо повече.
- Както искаш.
Като му се напада да напада кой го е спрял. Аз няма да спирам никой повече. Последният път като го направих аз бях виновната, а ми казаха да го направя. За това вече и не спирам. Е само в крайни случаи, но това се случва доста рядко. Минахме през една прегасваща лампа и аз го попитах:
- Е, сега накъде?
След този ми въпрос със сигурност му стана ясно, че вече не ми се разхожда. Въпреки че нямам нищо против и разходката, но това е друг въпрос.

Заглавие: Re: Главната улица Съб Мар 02, 2013 1:30 pm

Засмях се само като чух мислите й та тя беше толкова сладка като е ядосана и отговаря заяждащо се .
- Стика толкова Лекси успокой се . Нали знаеш , че получавам всичко , което пожелая . - казах весело аз и продължих да се вслушвам в мислите й . В тозимомент видях сянка на земята . Вероятно някой наистина искаше да бъде размазан като кюфте на земята . Очевидно бях издразнил Лекси толкова бързо и яко , че изгуби желанието си за разходка .
- Може би в нас ? - казах или по-точно попитах доста сериозно . Като отново погледнах през рамо и за щастие нямаше никой или поне лунната светлина не го бе огряла . Хванах ръката на Лекси тъй като трябваше да спре да ми се прави на интересна с тези сърдения и отяждания .
- Хайде Лекси , тръгвай . - тя е в безопасност с мен и трябва да се научи да разбила странния ми хумор . В противен случай ще се дразни постоянно .

Заглавие: Re: Главната улица Съб Мар 02, 2013 3:41 pm

- Ако не те познавах, щях да те взема за побъркан.
Бях сериозна.
- И не мисля, че казах нещо смешно.
Ей. Стига, сериозно ли.
- Не е честно.
Разбра ме отлично. Или поне аз така мисля. Ще разбере като пак вземе да ми чете мислите.
- Добре.
Наистина не е честно. Чете ми мислите и ме води у тях и в двата случая аз губя. Боже за какви глупости си мисля. По някога си се чудя на акъла. Е това не е нищо ново, но все пак. Не вече наистина, ако не го познавах щях да го взема за някой от лудницата, но аз го познавам. Толкова до колкото да не реша, че е от лудницата.

Заглавие: Re: Главната улица Съб Мар 02, 2013 4:02 pm

Изслушах мислите й а след това и думите й . Та тя нямаше никакво чувство за хумор това определено не е моята Лекси с която се смеехме като побъркани . В този момент осъзнах , че не е тук мястото ми . Щом иска да я нападнат няма да и помагам повече да си оправя . А тя наистина искаше да ме изнерви и успя . Пуснах ръката й и спрях на място .
- Добре щом съм ти толкова не приятен , че дори ме приемаш за луд . Чао ! Нямам намерения да стоя не желан тук . Толкова си ….. както и да е . - обърнах се и продължих по пътя . Щях да се прибера и да гледам филм докато ям пуканки а след това да убия няколко невинни човечета и така . Утре отново по задачи . Можеше да се забавляваме но тя иска да се инати и отяжда ами щом е така добре . Продължих да вървя без дори да се обръщам на зад за да я погледна . Бях й ядосан тя не иска да ми каже какво й е а само ми се цупеше . Мразех когато прави така . Знае , че може да ми има доверие . Но въпреки това се инатеше отново и отново . Но аз нямаше да си разваля настроението заради нея защото не иска да сподели .

Заглавие: Re: Главната улица Съб Мар 02, 2013 4:16 pm

- Така става като ми четеш мислите.
Да не ги е чел. Те са си мои. Не са на никой друг. И преди го е правил не е за първи път.
- И кой те е приемал за луд, и на кой ти каза, че си не желан, и кой по дяволите ти каза, че не си приятен?
А не! Няма да стане тая. Къде е тръгнал. Започнал е война ще я довършва. Не че е война. Това е спор, който ще превърна във война, ако не спре да се държи като пълен две годишен, който е загубил играчката си. Убедена съм, че и на двама ни не ни е до каране. Аз не искам да го правя и съм убедена, че и той не иска да спори.
- Виж! Колко пъти съм ти казвала да не ми четеш мислите, защото мойте са разбъркани. - нито веднъж - Забрави няма значение.
И как така разбъркани. Всъщност да. Така е. Разбъркани са. И то много. Наистина ли защо му беше. Моите мисли са си мои и искам да си останат там. Ще взема да надраскам нещо на някоя тетрадка и ще се оправя. После някой ще каже, че е нещо, което се вижда веднъж в живота подобно нещо и така нататък.

Заглавие: Re: Главната улица Съб Мар 02, 2013 4:40 pm

Чух я как говори и въпреки това не спрях продължих да си вървя съвсем спокойно по пътя . Нима смяташе , че мога да не и чета мислите ? Би било добре ако ставаше . Но не става и тя няма как да го промени . П тази логика тя защо не спреше да си държи като бебе и да каже какво й има за да оправим нещата ? Доста глупаво . А всъщност да нейните мисли са се нейни не съм й ги преместил в моята глава това , че за мен са като отворена книга е друг въпрос . Били разбъркани мислите й ами да разбира се разбъркани ще са като си мълчи и не се опитва да промени ежедневния си живот . И моя не е кой знае колко различен но нейното на нищо не приличаше . Изобщо да не си мислеше , че ще се върна и ще й отговоря на въпросите . Няма какво да говорим при положение , че с държанието си отговори на абсолютно всички въпроси . Мразех като ми се правят на малки . Искаше да не я приемам като дете а се държеше точно така . Мога да съм три пъти по-голям инат от нея . Това явно не го знае и сега ще го разбере . Обърнах се и я погледнах сърдито и много ядосано а след това продължих да вървя . Не след дълго спрях да чувам мислите й тъй като очевидно съм се отдалечил остатъчно .

Заглавие: Re: Главната улица Съб Мар 02, 2013 6:21 pm

Оф. Защо на мен. Не е честно. Не честно е. Ще трябва да направя някакъв в риск, в крайна сметка. Обърнах се и тръгнах към Лукас. Мислех да го питам дали се сърди, но това ще е много тъп въпрос в такъв момент. Приближих се до него и казах.
- Стига недей да се сърдиш.
Знам, че се сърди или поне е нервен едно от двете или и двете или нито едно от двете. Нормално. Дори аз си се бих разсърдила. Не че не съм го правила, но в такъв момент. Всъщност аз съм си сърдита цял живот на себе си. Така, че. Знам само, че това чувство не ми харесва.

Заглавие: Re: Главната улица Съб Мар 02, 2013 7:18 pm

Вече се намирах не много далече от дома ми когато чух стъпките й след мен . А за жалост и мислите й , нямаше как да не ги чувам въпреки , че точно нейните в момента не ми се слушаха . Бях ядосан как може да се държи така . Това не е държанието на Лекси която познавах аз и която винаги съм подкрепял . След думите й да не се сърдя не направих нищо освен да се обърна . Погледнах я право в очите а там не виждах нищо.
- Идваш ли с мен на плажа или да отивам сам ? - попитах с доста сериозен и дори отяждащ глас . Бях се отказал от това да стоя в нас . Колкото и ядосан да й бях не можех да съм като нея да се държа така като не искам . Преглътнах тежко като се надявах това да ме успокои .
- Лекси знаеш , че винаги ще ти помогна с каквото мога и въпреки това си мълчиш и се инатиш . Ти сама ме принуждаваш да се ровя в мислите ти за да разбера какво ти има . Мразя да ми нямат доверие хора на , които аз имам доверие а ти точно това правиш . Не искаш да гледам на теб като на малко момиче а така се държиш . Кажи ми как да не се сърдя ? - загледах я все така разстроен и зачаках да видя реакцията й .

Заглавие: Re: Главната улица Пон Мар 04, 2013 1:52 pm

- Ама аз съм малка.
Лигавя се. Това не е хубаво. Защо се лигавя. Аз съм бебенце. Не наистина се разлигавих. Това никак не ми харесва. как може в подобни моменти да се държа като някакво бебе паднало от космоса. Даже по - лошо от паднало от космоса. Даже не знам и защо си го помислих. Добре това нормално ли е. Обикновено не си позволявам такива луксове като лигавенето. Не не може така. Няма да се разбера толкова лесно със себе си.
- И да знам и не се инатя. И ти имам доверие и ми няма нищо.
Добре какво ми има. Не мога да разбера вече. Нищо не ме мъчи. Не се притеснявам. Всичко ми е на шест. Още някой, ако ме попита какво ми е ще има мъртви. А съм убедена, че никой не иска мъртви. Дори и аз не искам да има такива. Само в частни случаи.
- И добре.

Заглавие: Re: Главната улица Сря Мар 06, 2013 2:21 pm

Малка ли ? Та тя чуваше ли се какво говори ? Нима смята да я приемам като сина ми ? Той наистина е малък за разлика от нея . Но щом е така добре нека бъде нейното .
- Само после да не се разсърдиш или обидиш . Защото тогава ще те набия като малко дете . - казах го съвсем ведро и шеговито тъй като ни бих я ударил каквото и да направи . До преди малко беше ядосана а сега се лигави много интересно как стават тези неща . Дори и аз не съм така . Мразех да ми се сърдят а аз се сърдех най-много . Обичах да се лигавя но не и някой да се лигави пред мен . Всичко , което аз обичам мразя да го правят другите . Просто съм единствен , уникален сам по себе си и някой да е като мен малко ми е странно . Не искам да кажа , че Лекси ми е странна но просто това е мнението . А точно за нея тя ми е дори много приятна . Въпреки , че понякога ме ядосва но това е малко . Но въпреки това тя се опитваше да ми убеди , че и няма нищо а всъщност си личи на сто процента точно обратното . Много мразех така и то адски много .
- Добре Лекси не ми казвай щом така искаш , така да бъде . Аз просто исках да ти помогна . Знам колко е гадно да таиш всичко в себе си . Но поне се радвам да чуя , че знаеш за това как можеш да ми се довериш . - казах леко не доволен тъй като тя наистина май ми нямаше доверие .
- Но може би самата ти не усещаш промяната в себе си . Може би си прекалено уверена , че няма нищо но не е така не искам да те разочаровам не си мисли това . Просто казвам очевидната истина която ти не искаш да приемеш . Но аз съм ти приятел и дори да не се виждаме често знам каква си всъщност а сега не е моята Лекси с която се забавлявахме . - вероятно това няма да ѝ хареса но наистина нещо не бе наред и аз трябваше да знам какво е то . Но ако и сега ми откажеше няма да настоявам повече а ще си продължа пътя към плажа . Обожавах морето през вечерта огряно от луната . Всичко изглеждаше толкова лесно и обикновено а всъщност никак не бе . Нима това било живот ? Тогава по-добре , че съм мъртъв .

Заглавие: Re: Главната улица Пет Мар 08, 2013 8:12 pm

Аха. Значи съм дете. Ура. Най - сетне някой да ме разбере, че аз не съм видяла нищо. Следователно съм дете, а и съм само на 16. Това не е зряла възраст. Още нищо не съм видяла от живота.
- Добре. Няма ми нищо. Просто съм разочарован от живота -казах аз. По точно моя, но като цяло от живота. Обърнах се към Лукас и го прегърнах. - Само не се сърди.
Това че съм се разлигавила наистина не ми харесва. Не мое така срамота е. Ако ще продължавам да си мисля за това как съм се разлигавила ще се гръмна. Дали съм си взела оръжието. Не е имам такова, но ще си намеря. Нужно е само едно позвъняване.
- Към плажа ли отиваме? - попитах аз като свалих ръцете си от врата му дефакто. Запътихме се към него. Замислих се на последното, което каза.
- Значи съм се променила. Истината боли, но при мен не - важно е човек да знае кой е. Да не е само човек, защото всеки трябва да знае кой е. Всеки трябва да се погледне в огледалото и да може да каже "Аз знам ...", "Аз мога ...". И съм убедена, че аз знам коя съм. Може и да греша. Може пък аз да съм се променила. Времето ще покаже.
- От кога не сме се виждали?- не знам дали съм права, но май вече му зададох този въпрос.

Заглавие: Re: Главната улица Пон Мар 11, 2013 6:56 pm

Още една спокойна вечер. Луната се беше издигнала високо в тъмното небе, обградена от безброй малки звезди и сякаш зорко наблюдаваше града. Духаше слаб и хладен вятър, който галеше нежно всяка една тревичка. Преди няколко часа валеше слаб дъжд, но това беше достатъчно за да направи въздуха по-свеж. Малки капчици се стичаха от нежните листа на дърветата, падаха устремено към студената земя и се разбиваха в нея. Главната улица беше сравнително пуста. По нея се разхождаха влюбени двойки или самотни хора, които се нуждаеха от малко спокойствие за да си съберат мислите. Елодия беше от хората, които просто обичаха да се шматкат до късно, да си тананикат някоя песен и да не мислят за нищо. Изведнъж се сбблъска с едно момче. Беше толкова унесена в уж интереснте си мисли, че изобщо не гледаше къде ходи или в кой се бута.
- Извинявай! Аз съм виновна, съжелявам! - Тя измънка тихо, защото рядко попадаше в такива конфузни ситуации и не знаеше какво да каже или как да действа. Най-накрая си позволи да погледне момчето. Присви очи за да го види по-добре. - Луцифер? Това ти ли си?
Една широка и блестяща усмивка се появи на лицето ѝ. Тя го прегърна силно и се усмихна още по-широко.
- Нямаш си и представа колко се радвам да те видя!

Заглавие: Re: Главната улица Пон Мар 11, 2013 7:24 pm

Поредният тъп и скучен ден, който предстоеше. Както винаги не ми се стоеше у нас. Облякох се и набързо излязох. Първо си мислех да мина през някоя дискотека, но като знаех каква точно ще е последицата след дискотеката, се отказах. Пък и сам не ми харесва да вървя. Започнах да се разкарвам по главната улица. Може би щях да мисля къде да ходя след като се освежа малко. Както се бях замислил къде ще ходя, погледнах към небето, а луната и звездите просто бяха супер гледка. И както си блеех нещо се блъсна в мен. Първоначално си помислих, че е някой дирек или просто някое от засадените дръвчета. Обаче усетих, че няма как да са толкова дебели и погледнах надолу. Какво да види погледа ми. Едно момиче, русичка. Извини ми се, а после когато погледна към мен останах без думи. Това е Елодия? Тя е най-последният човек, който бих искал да видя. Въпреки че ми беше сестра, макар и доведена, аз не я харесвах още от самото начало. Доста време не я бях виждал. Доста е пораснала. Не е вече онова малко момиченце, което тичаше да играе постоянно и искаше да съм до нея всеки път. Някак явно не я приемах като част от семейството. Виждах как тя постоянно тичаше да играе, постоянно ме търсеше. Явно ме обичаше. Естествено и след тази среща не се промени нищо. Веднага след като ме разпозна ме прегърна с голяма усмивка.
- Хмм.. Знаеш ли, не си се променила много. Все още ме обичаш, така ли да го разбирам? Въпреки че не съм те допускал до сърцето си досега? - погледнах я с леко фалшива усмивка и сложих ръката си на главата й, след което леко я разроших.
- Радвам се, че все още ме харесваш както преди, и че се радваш да ме видиш. Както и да е. Какво правиш тук?

Заглавие: Re: Главната улица Пон Мар 11, 2013 7:39 pm

Намусено изражение. Елодия искаше да избегне точно това. Нима Луцифер още пазеше в себе си тази детска омраза. Вярно, че когато бяха малки не се разбираха особено добре и то само заради факта, че не са кръвни брат и сестра. Въпреки това Ло много обичаше и искаше винаги да са заедно. Но се видя, че това няма да стане и се отказа. Времето минаваше, а те се променяха зедно с него. Тя беше забравила всичките им спорове и караници, но Луцифер явно не.
- Променила съм се! - заяви гордо тя и тропна с крак. Може би все още, някъде в нея се криеше онзи детски инат и настойчивост. Той разроши косата ѝ и широката усмивка бе заменена с нацупено изражение. Тя го удари леко по ръката и оправи косата си. - Но ти, младежо, все още обичаш да ме дразниш! И да, все още те обичам, въпреки че ти не ме допусна до сърцето си!
Ло протегна пръста си и го боцна там, където се предполгаше да е сърцето му, а след това отново се усмиха широко. - А що се отнася до мен самата...не знам какво правя тук! Може да се каже, че засега само се бутам в разни хора, които дори не се радват да ме видят. Ами ти? Хвана ли си гадже или все още си "най-самотния самотен самотник"?

Заглавие: Re: Главната улица Пон Мар 11, 2013 8:02 pm

Боже, боже. Това момиче. Наистина ще си остане все същата, макар че твърди съвсем обратното. Не мисля че ще я допусна до сърцето си, поне не и до толкова навътре. Все пак трябваше някак да приема, че ми е сестра.
- Какви гаджета? Не ме питай мен за тези неща. Аз трябва да те питам. - погледнах я замислен за думите от преди няколко секунди. Моментът, в който тя ме боцна с пръст, а после ми заяви, че ме обича колкото и гордо да го казваше, някак ме накара да се замисля.
- Наистина не те допускам до сърцето си. Но просто не мога да свикна с това, че си ми сестра. Както и да е. Живееш ли с някой? Какво стана със твоето семейство? Майка ти, татко?

Заглавие: Re: Главната улица Пон Мар 11, 2013 8:14 pm

Той трябвало да я пита? Виж ти! Щом чу това, Ло започна да се смее.
- И да ме питаш, няма да ти отговоря! Пък и защо да не мога да те попитам за това? Много си претециозен!
Изведнъж задуха силен вятър и тя закопча якето си. Нямаше смисъл да се разболява точно сега. Оказа се, ч Луцифер не можел да свикне с мисълта, че Ло му е сестра. Че какво му е трудното. Имат някаква връзка и това е. Иска, не иска, вече е станало!
- Виж господинчо! Когато бяхме малки, беше едно. Предполага се сега да е различно. Защо не приемеш този факт? Ти ме мразиш, аз те обичам, ми няма как да стане! Ако ще да пукна, но ще те накарам да ме заобичаш!
Ло рядко се заканваше, защото хората я приемаха рано или късно. Но в този случай...16 години! Какво му е сторила?
- Не ми се говори за тях сега! А при теб как са нещата?
Тя седна на една пейка и потупа мястото до себе си.

» Старата улица
» Натоварената улица
» Търговска улица
» Павираната улица