Скалистия плаж

Заглавие: Скалистия плаж Пон Фев 11, 2013 12:17 am

Свободно РП

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пет Мар 08, 2013 6:32 pm

Беше спокойна вечер, късно през нощта - след 12. Разхождах се из Роузбери Топинг и бях стигнал до плажа. Естествено толкова късно вечерта тук нямаше никой и беше спокойно, а водата се разбиваше в скалите. Седнах на една от тях и се оставих пръските разбиваща се вода леко да ме намокрят. Беше освежаващо и се усмихнах, най-после на спокойствие - сега можех да съм сам с мислите си и никой нямаше да ми досажда. Замислих се за миналото, когато бях човек. Случваше се рядко, но нямах представа защо сега си спомнях онези почти забравени времена. Мислех и за семейството ми... споменът за баща ми ме накара да се намръщя и леко прошепнах на себе си
-Върви по дяволите, Майкъл. Никога няма да успееш да ме убиеш. - незнайно защо това ме накара да се почувствам по-добре и шумно изпуснах една въздишка. Погледа ми зашари напред и се загледах напред към хоризонта. Беше красиво и веднага ми се прииска да си носех молива и скицника, за да нарисувам гледката пред себе си.. Импулса беше силен и чак пръстите ме засърбяха, но нямаше какво да направя - на пустия плаж надали внезапно щяха да изникнат лист хартия и молив.. Тази мисъл ме накара да се подсмихна, развеселен от посоката, в която мислите ми бяха поели. След всички тези години на съществуване все още обичах и се наслаждавах на малките си моменти на уединение. Само че вече не бях сам - веднага долових, че някой наближаваше мястото, където стоях. Обърнах се и свръхсетивата ми не ми изневериха, въпреки че веждите ми се вдигнаха нагоре от изненада и не можех да повярвам на очите си.
-Керълайн? - бях учуден, че я срещам тук. Не беше ли с онзи жалък хибрид, който създадох - Тайлър? Отказвайки да призная дори пред себе си, че тази мисъл ме жегваше всеки път и скръстих ръце пред гърдите си, като фалшива усмивка оформи устните ми и казах уверено
-Виж ти, каква неочаквана среща. Здравей, love. - усмивката ми остана на лицето ми, макар че всъщност бях стиснал зъби и я наблюдавах напрегнато. Най-вероятно сега щеше да побърза да си тръгне. Или да прокара кола от белия дъб през сърцето ми.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пет Мар 08, 2013 7:14 pm

Свалих обувките си, хванах ги в ръка и пристъпих напред. Студената вода обливаше крачетата ми и ме накара леко да потрепна. Невероятната гледка, която наблюдавах ми спираше дъха. Обърнах се на дясно и тръгнах бавно напред. Пясъкът сякаш масажираше ходилата ми. Беше толкова мек и приятен на допир. Прииска ми се просто да се обърна с гръб към морето, да се отпусна и да падна назад, потапяйки се в тишина и спокойствие, карайки ме да се чувствам сигурна. Тези прекрасни мисли ме накараха да забравя всичките си проблеми, а те не бяха малко, и да се поддам на блаженството. Затичах се щастливо из плажа, сякаш за първи път излизам навън, завъртях се и започнах да се смея по незнайна причина. Поуспокоих се малко и видях че пред мен стои някой. Не просто някой, а Клаус. Изглеждаше доста учуден от това че ме вижда, но мисля че аз бях дори по-учудена. Дори леко стресната. Вътерешно се зарадвах да го видя, но веднага отрекох това, сякаш на себе си. Подтиснах тези чувства възможно най-дълбоко и се върнах към обичайното си държание към него.
-Не очаквах да те видя тук. –наклоних главата много сладичко на една страна, но думите които последваха изобщо не прозвучаха сладичко – Не мислех че издържаш да гледаш красиви неща. Всъщност мислех че те умират веднага щом ги погледнеш... – осъзнах колко грубо прозвуча това и веднага се засрамих от себе си и сведох глава виновно – Е, какво правиш тук? – опитах се възможно най-бързо да изместя темата. Може би не беше чул това, което казах преди малко? Или просто го игнорира? И това щеше да бъде напълно достатъчно.
След това, което наговорих се почувствах толкова гадно, че веднага след като свърших тръгнах напред, колкото може по-близо до брега. Чудех се как ли ще реагира... И дали го бях засегнала, въпреки че той много добре се прикриваше и щеше да ми е много трудно да разбера. Обърнах се назад и видях, че той ме последва.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пет Мар 08, 2013 8:48 pm

Беше късно вечер.Не знаех какво правя тук.Може би търсих вдъхновение за някоя нова скица.За някоя нова дреха.Исках да измисля нещо, но мозъка ми беше блокирал напълно.Бях по една плажна рокличка.Седнах на пясъка и се вгледах в безкрая.Водята която сякаш се сливаше с небето.Водата достигаше почти до мен.
Може би трябваше да си вървя.Беше късно, а котето ми щеше да ми се сърди ако не се прибера и не я нахраня.Въздъхнах и се излегнах на пясъка.Вгледах се в звездите.Тъмното небе и блещукащите светлини.Представляваха такъв контраст.Както се бях замислила видях в далечината силуети.Единият беше по едър.Мисля, че беше мъж, а другия по малък.Някак си по финен.Момичешки.Леко се приближих към тях защото исках да видя по точно какво правеха.Говореха си или нещо от този сорт.Мъжът беше седнал на едни скали, а момичето говореше нещо.След това момичето тръгна на някъде, а мъжът я последва.

ПП:Съжелявам за забавянето, но се къпах.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пет Мар 08, 2013 9:12 pm

Тя беше красива, но ако не млъкнеше, щях да я убия. За секунди ме беше ядосала, а и яда ми прикриваше факта, че отново ме беше жегнала и се чувствах наранен. Колко пъти го беше правила вече? Защо ли се учудвах изобщо... Както бях казал на брат си, любовта е най-голямата слабост за един вампир (или в моя случай хибрид), а ние не сме слаби. Само че не можех да се овладея... Тя беше красива и винаги успяваше да ми въздейства, винаги успяваше да проникне през издигнатите от мен стени. Чак ме дразнеше с това, но надали го правеше нарочно. Винаги проникваше покрай защитите ми - само за да ме нарани след това. Именно това беше и причината тя и приятелите й да я използват срещу мен в толкова много случаи, за да ме разсее, докато те задействат поредния си план срещу мен. Но бях достатъчно досетлив и всичко това се беше провалило. Само че ето я отново, пред мен, сама. Дали не беше поредната заблуда? Тя тръгна нанякъде и аз я последвах с едно единствено намерение. Настигнах я бързо и хващайки китката й, я завъртях с лице към мен и двамата се спряхме.
-Е, къде си скрила кола? Или чакаш най-удобния момент, за да го забиеш в сърцето ми? Какъв е плана този път?
Говорех сериозно, прикривайки горчивината в гласа си. Надявах се да не я е забелязала, докато я гледах в очите все още със сериозно изражение на лицето си. После погледа ми попадна в далечината и забелязах, че двамата вече не бяхме сами. Подминах Керълайн след "милите" й първи думи за поздрав и приближих непознато момиче, което седеше на плажа.
-Здрасти. - казах, като се усмихнах арогантно. Един поглед и вече знаех, че не е човек. Забелязах скицника в ръцете й и вече с искрено любопитство попитах -Рисуваш ли?
Интересно... Някой, който да споделя моята страст. Усмихнах й се, а тялото ми не се сдържа и се задвижи само, като се обърнах, поглеждайки назад към Керълайн.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Съб Мар 09, 2013 1:31 pm

В началото изглеждаше леко раздразнен и ядосан, но както винаги бързо се овладя. Думите му ме изненадаха… Наистина ли ме мислеше за толкова подла? Бях ли толкова подла? Почувствах се леко засегната, но не казах нищо, а докато измислих достатъчно добър отговор за това той се обърна и тръгна на някъде. Погледнах леко в далечината и видях, че до водата седи едно момиче.Изглежда тя заинтригува Клаус, а това незнайно защо ме раздразни. Той се обърна и ме погледна, а аз станах до такава степен любопитна, че не издържах и се приближих до нея. Колкото по-близо отивах, толкова по-странна ми изглеждаше. Имаше нещо различно в нея. Със сигурност не беше човек, но не приличаше на вампир или върколак а със сигурност не беше и хибрид. Надигнах съвсем лекичко едната си вежда и се приближих още малко.Тогава видях кой беше това.
-О! Здрасти Лин. – прозвучах много изненадано просто защото не я очаквах тук – Какво правиш тук? – много мразех като задавах въпроси, чиито отговори бяха напълно очевидни, но просто не се усетих.
Тя явно беше тук за да рисува и я разбирах. Гледката беше изумителна, въпреки че по мое мнение по залез или изгрев е най-красиво. Клаус се усмихна, а аз неволно направих същото. Луната се отразяваше във водата и осветяваше лицата ни в златисто. Това някак си ме привлече и без ничия покана или разреше се настаних до чернокосото момиче. Това малко разсея мислите ми от ужасните думи, които преди малко наговорих на хибрида. Е, естествено пак се сетих за това и отново ми стана неловко. Извъртях се на една страна и погледнах в скицника на приятелката си.
-Може ли да погледна?

Заглавие: Re: Скалистия плаж Съб Мар 09, 2013 5:35 pm

Усмихнах се.Не мога да повярвам, че бяха толкова заинтересувани от това което правех.Мъжът ме попита дали рисувам.
-Да.Не.Предимно дрехи, но и други скици.Какво то ми дойде на ум.Ти рисуваш ли?
беше задал въпроса така сякаш рисуваше затова реших да съм сигурна в предположенията си.Момичето се приближи и разбрах, че това е Керълайн.Тя седна до мен.Беше ме питала какво правя тук, а след това ме попита дали може да види скиците ми.Не бяха нищо особенно две цветя и няколко рокли.
-Ами търсех вдахновение тук, но не намерих.Поне още не сам.
усмихнах се пак и предадох скицника си на Керълайн.Радвах се, че някой се интересува от това което правя.Луната се отразяваше в морето.Беше магична.Вгледах се в нея.Сребърна и някак си магична.Така изящна.Беше изумителна.Не принадлежеше на този свят.Може би това щях да нарисувам.Луната и светлината й.Божественото обаяние.Трябваше само да й придам още малко магичност и съваршенство.Да изразя красотата която аз виждах в картината така, че всеки като я погледна да я вижда.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Съб Мар 09, 2013 7:54 pm

Видях, че Керълайн и момичето се познаваха, което ме изненада. Двете седяха една до друга, а по-рано Кер я беше нарекла Лин. Значи така се казваше. Клекнах до тях и се обърнах към нея
-Да, може да се каже, че рисувам... - хвърлих скришом поглед към Керълайн, спомняйки си момента, когато й показвах картините си в къщата ми. После погледа ми падна на скицника на момичето, който Керълайн държеше и разглеждаше. Беше отворила на скиците на цветя и аз се протегнах, докосвайки ги, докато тя държеше скицника, но се обърнах към новодошлата
-Имаш талант - линиите ти са доста изящни... аз лично винаги добавям твърде много щрихи, нещо от този сорт...
Взех молива от ръката й и докато Керълайн все още държеше скицника, нарисувах в единия му ъгъл малко, но също изящно цвете. Нейните също бяха красиви, затова отбелязах
-Личи си, че рисуваш добре. - след което й се усмихнах и вметнах -Е, виждам, че с Керълайн се познавате. Впрочем, аз съм Клаус.
Погледнах я в очите и с леко самоуверена усмивка добавих
-Предполагам, че Керълайн ще ти каже по-късно как съм зъл до самите си кости. Това да не те подлъгва... макар че предполагам си е истина.
Повдигнах рамене, все така усмихнат и забелязах, че тя се беше загледала в луната. Тогава погледнах Керълайн в очите и усмивката ми спадна. Обзеха ме различни странни емоции, но не се издадох и се постарах да се овладея, както винаги.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Съб Мар 09, 2013 8:43 pm

Странно беше. Човек рядко можеше да чуе Клаус Майкълсън да говори по този начин. Той се пресегна през рамото ми и започна да рисува едно малко цветенце върху скицника в ръцете ми. Не знам защо но леко се изчервих. За радост тъмнината скри това и те май не забелязаха. Бях веднага готова да отрека това, което той каза, но вероятно си беше прав. И въпреки това…
- Да, Клаус. Аз нямам други теми за разговор и само ти ми се въртиш в главата, за това веднага ще отида да разкажа на целия свят за теб. – аз, разбира се, казах това саркастично, но неговата усмивка ми показваше, че той веднага ще изопачи думите ми.
Знаеше точно какво имам предвид… Но, както и да е. Погледите ни се срещнаха и аз просто потънах в неговите прекрасни синьо-зелени очи. Това, естествено, ме накара да се чувствам неловко. Защо винаги ми беше толкова неловко покрай него? Измъкнах се изпод ръката му и се изправих на крака. Минах с пръсти през косата си, облизах набързо пресъхналите си устни и се усмихнах. Не знам как точно ме караше да се смея с неговото глупаво държание, но доста добре се справяше. Усещах как затъвам в мисли относно него, но побързах да се отърся от тях. Явно единствения ми изход тук беше Линет, затова колкото може по-бързо започнах да говоря с и за нея.
Приближих се до нея и застанах от другата й страна ката прошепнах в ухото й, нещо, което искрено се надявах хибридът да не е чул.
-Спаси ме! – казах това възможно най-тихо, но все пак достатъчно силно за да може тя да ме чуе.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Съб Мар 09, 2013 9:05 pm

Определено ставаше нещо между Керълайн и Клаус.Не знам дали се харесваха или са си бивши, но не се държаха като приятели нито като пълни врагове.Клаус нарисува едно цвете в скицника ми и аз ахнах.Беше така великолепно.
-Уха!Рисуваш страхотно.
усмихнах се.След това Керълайн се премести от другата ми страна и ми прошепна едно тихо и кратко ,,Спаси ме!''Отново се усмихнах.Колко ми бяха смешни.Заяждаха се като хлапета.И както винаги Лин не си държи езика зад зъбите.Изтрелях първата глупост която ми дойде на ума.
-Вие бивши ли сте си?
казах го така спокойно и кротко все едно питах колко е часа.След това леко се усмихнах на Клаус, а след това и на Керълайн.Ето сега ще видиш Лин.Като не си държиш езика зад зъбите.Ще те натъпчат в един човал и ще те метнат в морето.И без това им е близко.Побързах да спася живота си добавяйки тихичко.
-Просто защото се заяждате от време на време и аз...нали няма да ме хвърлите в морето?
усмихнах се лекичко.Е ако посмееха Лекси щеше да ги накълца.Едва ли щяха да го направят, но хубаво е да имам едно на ум.Междувременно подухна лек ветрец и ми стана студено.Полаха погали нежно кожата ми и цялата настръхнах.Взех дънловото си яке и си го облякох.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Съб Мар 09, 2013 9:20 pm

Засмях се, наблюдавайки Лин и като поставих ръката си на рамото й, казах развеселено
-Спокойно, няма да те хвърлим в морето... - подсмихнах се, все така развеселен. Ако исках да й направя нещо, досега да съм го сторил. А и щеше да е нещо къде къде по-жестоко и мъчително за нея от това просто да я метна във водата - скучно.. явно тя нямаше опит как се измъчва някого и как можеш да му причиниш възможно най-много болка, без да засегнеш важните органи. Да направиш смъртта му възможно най-бавна, така че накрая да те моли да го довършиш и да се свърши...
-И не, Лин, не сме бивши. - този път го казах сериозно, като добавих -Не знам как би определила някой, който доста пъти се е опитвал да прониже с кол сърцето ти. Ако има дума за това, то тя би била Керълайн.
Думите ми звучаха безизразно, но частица горчивина се беше прокраднала в тях. Обърнах се към русата вампирка и казах
-И спокойно, няма да има нужда приятелката ти да те спасява. Отдавна вече не бих отделил време за нещо, което няма смисъл. Не се притеснявай, Барби, отлично знам колко ме мразиш.
Гледах я сериозно, смигнах й и после се обърнах към другото момиче, като казах с лека усмивка
-Благодаря ти иначе, но не рисувам чак толкова добре... Всъщност не знам, предполагам имах доста време през вековете да се упражнявам. Скицника винаги ме съпровожда - предполагам тази ми страст никога не е угасвала.. Ами ти, какво рисуваш обикновено, когато не се опитваш да сътвориш дрехи върху хартията?
В тона ми се четеше любопитство, като този път отказвах да погледна Керълайн. Какъв беше смисъла? Най-вероятно пак щеше да каже, че всичко красиво умира в ръцете ми - why bother тогава?

Заглавие: Re: Скалистия плаж Нед Мар 10, 2013 4:42 pm

Въпросът на Лин ме накара да се разсмя. Как точно тя реши че аз ще я хрърла в морето? Имаше по-голям шанс да опитам с Клаус, въпреки че нямаше да постигна нищо с това, освен че той вероятно щеше да ме убие като излезе. Някой който доста пъти се е опитвал до прониже с кол сърцето му? О, боже!
-Да, а аз не знам как се определя някой, който многократно се е опитвал да убие твои приятели и няколко пъти даже се е получавало, – изчаках малко след като казах това и продължих - а след това идва и ти подарява някакви картини... А, да. И превръща гаджето ти в негов подчинен?
Уфффф... Беше чул. Еми какво да направя. Стореното, сторено.
-Странно е как казваш, че отдавна не би отделил време за нещо което няма смисъл, като имаш предвид мен, и в същото време точно това правеше до сега.
Бях се усмихнала и навела главата си на една страна, но изобщо не звучах мило. Напротив.Въпреки тъничкия гласец, който използвах, това прозвуча някак си агресивно. Както и да е. Нали нямаше да си хаби времето с мен. Дори аз самата не знаех защо точно хабях своето с него, за това просто се завъртях и тръгнах на някъде. Не знаеш къде точно. Просто исках да бъде някъде на далеч от него. Обърнах се за малко да се сбогувам с тях и си продължих по пътя. Е, съжалявам за Лин и за това че я оставям сама с него, но аз трябваше да отида някъде другаде. Пак щях да си остана на плажа, просто щях да бъда някъде достатъчно далеч, за да не го чувам.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Нед Мар 10, 2013 4:58 pm

Добре.Защо се заяждаха?Чакай да си спомня.Май заради мен.Аз повдигнах въпроса.Чувствах се така неловко.Обаче това което каза Керълайн ме изненада.И думите на Клаус.Керълайн тръгна да си ходи.Брави бе.Лин е рекордьор по разваляне на атмосфера.Трябва да си затварям устата по често и да премислям всичко преди да го кажа.Станах и тръгнах след Керълайн.Изпречих й се на пътя.
-Извинявй за въпроса.Не мисля преди да питам.Моля те не си тръгвай.Знам, че не трябваше да повдигам тази тема, но не умея да си затварям устата и си пъхам носа там дето не ми е работа.Съжелявам.Само остани.Моля те.
казах й тъжно.Само влоших нещата.Не трябваше да си отварям устата.Изобщо защо ми трябва уста.Гледах Керълайн в очите и чаках отговора й.Очаквах нещо от типа на: ,,Не мога да го понасям.'' или ,,Разбира се ти си виновна.''Щях да я разбера ако ми го кажеше, но Клаус не беше чак толкова лош.Вярно не го познавах добре.Даже не го познавах изобщо.Преди минути се запознахме, но до сега ми се струва, че не чак толкова лош.Краката ми потънаха в мекия пясък.Той беше студен и аз леко потреперах.Извадих краката си на повърхността.Пак ми беше студено, но няма значение.Нямаше значение, защото бях ужасна.Как можах да повдигна въпроса.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пон Мар 11, 2013 2:22 pm

Стиснах зъби, за да овладея гнева си. В момента ми идваше със светкавична скорост да я настигна и да й прекърша красивото вратле. Нима беше забравила как приятелите й убиха брат ми? Поправка, двама от братята ми... А така нареченото й гадже отдавна не ми беше подчинен - беше се освободил от връзката. Но не, аз винаги бях чудовището. Странно как никой досега не беше избирал мен, за да ми е верен. Дори семейството ми.. Бека беше най-близо до това да го направи, но в крайна сметка и тя избра Стефан пред мен, за което си получи заслуженото и лежеше в ковчег за известно време. Обаче фактите си бяха такива, само че защо очаквах една красива руса вампирка, която при това ме ненавиждаше, да успее да ме види наистина? Знаех от самото начало, че няма да стане.
Останах сам на плажа и не помръднах от мястото си. Най-накрая малко спокойствие - отново. Погледнах надолу и видях скицника на Лин, който все още лежеше на пясъка. Подсмихнах се доволно и седнах. Бързо започнах да рисувам, погълнат от страстта си да скицирам, а и това ме успокояваше винаги. Не рисувах Керълайн, нито пък Лин. Всъщност рисунката ми дори не изобразяваше човек. Беше на птица - една малка смъртна птица, чието сърце бях дочул да бие светкавично бързо. Това беше причината за единствения път, в който се бях замислил за това какво е да си човек. Спомних си, че го бях разказал на Керълайн, но нямаше значение. Стоях наведен, рисувайки птицата, а в ума си доста точно пресъздавах многобройните удари на сърцето й само за една минута. Не се бях сещал за това отдавна, но сега го пресъздавах на хартията, потънал в спомена.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пон Мар 11, 2013 4:27 pm

Горкото момиче. Сега се чувствах толкова ужасно заради това което й причинявах...
-Не си ти виновна Лин – казах това с като се засмях леко и се усмихнах много широко – няма за какво до ми се извиняваш.
Това беше може би най-милото момиче на света. Как така точно тя е демон? Не ми се връзва, но както и да е. Все пак и аз съм вампир по някаква странна случайност. Добре, изобщо не беше случайност, беше злобен вампир, но... Линет ме погледна в очите и беше като изгубено малко кученце. Такива огромни и изглеждащи леко насълзени очи, които сякаш проникваха право в душата ми. Как да я оставиш така?
-Добре – казах аз мило – ще остана.
Веднага щом казах тези дъми красивата усмивка се появи на лицето не Лин. Тя тръгна обратно към хибрида, а аз я последвах. Както казах, не мога да я оставя така. Демончето отиде при Клаус и видя, че той рисува нещо в скицника й. Аз се приближих, за да го погледна от по-близо. Беше прекрасно, както всичко останали, което Клаус рисуваше, но аз нищо не му казах... Тази картинка ми напомни за нещо. Една негова история. Разбира се, аз нямаше как да знам дали това е нарисувал, но самата мисъл промени изражението ми. Изведнъж станах толкова миловидна. Просто седях и гледах малкото птиче с тази сладичка физиономия на лицето си. Той забеляза това, но този път не си направих труда да се извъртя. Само си стоях втренчено...

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пон Мар 11, 2013 5:10 pm

Усмивка грейна на лицето ми щом Керълайн се съгласи да остане.
-Супер!
казах аз тихо.Опитах се да прекрия усмивката си, но не се получи.Просто не можех да я сваля от лицето си.Сега се надявах Клаус и Керълайн да не се заяждат и карат толкова много.Бяха свестни хора, да же прекрасни.Керълайн е мила и добра.Винаги е била такава.Клаус, не го познавам добре, мился, че и той не е лош.Приближих се до Клаус, който държеше скицника ми в ръка и рисуваше нещо.Настаних се удобно до него за да имам по-добра видимост към рисунката и се изумих от картината.Беше толкова красива.Толкова красиво пиленце.Толкова изящно.Ахнах като го видях.
-Определено можеш да рисуваш..Великолепно е.
пиленцето беше толкова финно.Приличаше ми на истинско.Как ми се искаше и аз да можех така да рисувам, но надарените са малко.Разбира се той все още, сръчно, добавяше линии върху белият лист, но това което видях сега беше съвършено красиво.Приличаше съвсем на истинско.Липсваше само пъстрота.Ако се добавеха още няколко цвята щеше да стане идеално.Обаче нямахме моливи, нито пастели, нито каквото и да било.Всъщност за секунда се замислих и се сетих, че в чантата си може и да имах някой изостанал цвят.Станах и казах.
-Ей сега се връщам.
след това се затичах някъде из плажа.За демон бях доста голяма забраванка.Как може да си оставя кърпата на плажа без надзор.Още по-лошо да си оставя чантата върху кърпата.Добре, че не си носех телефона или портмонето.Грабнах чантата си и кърпата и се затичах отново към Клаус и Керълайн.Искаше ми се да съм малко по-блиско, но чак такъв лукс.Когато стигнах бях запъхтяна.Оставих кърпата си на пясъка, а след това зарових из чантата си за някой изостанал молив.За мое щастие намерих няколко.Подадох ги на Клаус и казах.
-Реших, че ако се добави малко пъстрота ще стане още по-красиво.
усмихнах му се и побързах да згъна кърпата си.След това я прибрах в чантата си и се притайх дъх гледайки как Клаус ще дорисува картината.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Сря Мар 20, 2013 9:01 pm

Значи двете се върнаха? Не вдигнах поглед, като не погледнах която и да е от двете и продължих да стоя надвесен над скицата си. Обаче при реакцията на Лин вдигнах глава и просто повдигнах вежди. Докато тя търсеше моливите из чантата си, се обърнах и погледнах Керълайн, без да казвам нищо. Гледах я в очите, но все още бях ядосан, че поиска да си тръгне. Знаех, че и все още го искаше и беше тук в момента само заради Лин - аз нямах нищо общо. Извърнах поглед настрани, като тази мисъл ме накара да се намръщя леко и се обърнах към Лин, която се връщаше, държейки няколко цветни молива. Не ги взех обаче, а й подадох скицника й, като под птицата бях написал "Клаус".
-Твоя е. Ако я искаш. - задържах обикновения молив в ръката си и добавих -Искаш ли ти да добавиш цвят?
Изражението ми беше безизразно, тъй като се опитвах да премахна гнева си. Обаче въпреки че не ми харесваше, опитът на Кер да си тръгне ме беше жегнал. Отново. За кой път? Въздъхнах. Вече ставах жалък. Но можех поне да се държа цивилизовано с Лин - не го бях правил от векове, а и тя не беше човек, така че нямах нищо против нея. И също не исках да си го призная, но тя разбираше страстта ми да скицирам и можеше да оцени добрата рисунка. От друга страна ми идваше просто да откъсна скицата с тази птица от скицника й и да я хвърля в морето. В същото време отказвах да погледна Керълайн. Обърнах се към Лин, като предложих
-Може да я довършиш с цветове тук и тук. - очертах леки линии с молива, който все още държах и й се усмихнах. После усмивката ми падна и като погледнах Керълайн, предложих
-Защо не седнеш да й даваш съвети? Мисля, че си добра в това, нали двете се разбирате. Което не е моя работа де, преди да ме обвиниш, че ви се бъркам. - гледах я в очите и добавих -Аз и без това искам да се насладя на морето за малко.
Станах и пристъпих напред, оставяйки ги двете на няколко крачки зад мен. Вълните заляха дънките ми, но не ме интересуваше. Беше добро усещане. Студено. Познато.
Чух, че двете тихо си размениха няколко думи, но напълно ги игнорирах, вгледан напред във водата, като запретнах ръкавите си и се наведох за момент, за да намокря и ръцете си, осъзнавайки, че все още държах молива на Лин в едната си ръка.

П.с.: Извинявам се и на двете за забавянето

Заглавие: Re: Скалистия плаж Чет Мар 21, 2013 9:59 am

Наведох главата си на една страна и присвих леко очи. Всеки път намираше някакво извинение да не се обръща към мен. Не че аз не правех същото де... Погледнах леко тъжно. Защо беше толкова сигурен, че ще обвиня него за всичко? Аз не правех това... Нали? Сама не знам вече какво правя. Клаус винаги успяваше да ме побърка. Той се извъртя с гръб към нас и аз си измърморих нещо под носа, поклащайки главата си ту на ляво, ту на дясно.
-Добре, ще се самоубия.
Въздъхнах тежко и седнах на една скала на около един и полувина, може би два метра от хибрида, като си потопих краката във водата. Отново оставих Лин по средата. Очевидно единственото кето можех да правя е да се ядосвам на Клаус. Явно просто не можех да се спра. Но пък от друга страна... Той се наведе, за да потопи ръцете си в морето и аз веднага се преместих за да го погледна отзад. Боже, направо...
Престани Керълайн! Какви ги вършех? Ядосах се на себе си и се засрамих от това, което току що направих. Това беше глупво. Много, много глупаво.Дори нямам идея защо го направих. Просто се надявам, че никой не видя.
Обърквах сама себе си. Като го мразех толкова много, защо направих това, което направих? Даже мислите ми са сбъркани. „...направих това, което направих“ ? Сериозно? Не мога да повярвам, че казах това. Ъъъ... Полислих това. Бас давам че ако почнех да говоря сега щях да заеквам. Така или иначе вече не знаех какво да кажа. Едва ли има риск да видят колко съм засрамена. Беше твърде тъмно за да видят червеното ми лице, а и като не говоря, няма как да се разбере дали заеквам или не.
Загледах се във водата и се сетих, че под тези дрехи бях със бански. Съблякох блузата и дънките си и махнах джапанките, като после оствих всичкото това на скалата. Тя беше висока горе-долу метър. Аз се качих там, където беше най-висока, изправих се и скочих в морето.Влязох цялата, без да се интересувам от Клаус и Лин, които оставих там. И двамата си имаха занимавки. Нямаше защо да им преча.
Главата ми се потопи във водата и всичко около мен стана тихо. Постоях за малко така и после я извадих на повърхността. Отметнах косата си назад и малки капчици полетяха наоколо. Поех си дълбоко въздух и се огледах наоколо.

Защо се държаха така?Личеше си, че не се мразеха толкова колкото казваха.Отидох при Клаус и го помолих.
-Моля те, Клаус ти довърши рисунката.Едва ли ще се справя толкова добре колкото теб.Ти можеш да рисуваш, а аз просто умея да драскам.
усмихнах му се мило и го загледах с кучешки очички. След това Кер каза, че ще се самоубие и аз подскочих.
-Не!!!
отсякох аз.Струваше ми се, че всички ме игнорираха.Какво съм направила?Аз ли сбърках някъде?Наведох леко глава надолу и се вгледах в пясъка.Беше жълтеникав и много топъл.Напомняше ми на Лекси. Красив цвят.Нежен.Мислиш си, че е гладък, че е мек и релаксиращ. Не предполагаш, че е възможно да ти причини болка или да пари.Не знаеш и не предполагаш, че е опасен.Обаче се оказва, че е горещ и би изгорил ходилата ти ако можеш. Лекси е същата. Изглежда красива и добра.Момиче което е изключително, но разбираш, че не допуска хората близко до себе си.
-Защо се карате толкова много при положение, че не се мразите?Колкото и да го повтаряте не изглежда, че се мразите. Личи ви , че не се мразите, а напротив.Не казвам, че се обичате до полуда макар че на това прилича, но съм сигурна, че не се мразите толкова колкото постоянно повтаряте.
попитах направо.Че на Лин какво й пука.Възпитание няма.Отрасла е с вълци. Съобразителност. От къде на къде? А да си затваря устата да не говорим.Не са такива приоритети те й. Странно е да говориш за себе си в трето лице.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пет Мар 22, 2013 6:40 pm

Откога малката ни приятелка беше толкова прозорлива? Всъщност, аз може и да не мразех Керълайн, но тя със сигурност ме мразеше.
-Лин, май обичаш да изразяваш мнение, а? Не се и съмнявам, че Керълайн веднага ще ти напомни как съм превърнал гаджето й в свой подчинен и всички други ужасни неща, които съм извършил. Да не те заблуждава държанието ми сега, аз съм си чисто зло. А и хората, които вършат ужасни неща, са просто ужасни. - цитирах думите на Кер, повдигайки развеселено вежда. О, не се съмнявах, че русокосата вампирка ме мразеше - сам се бях погрижил да я прогоня... Беше факт, въпреки мнението на Лин, че явно не е така. Повдигнах рамене и започнах да рисувам, но преди да се усетя под птицата бях скицирал основите на лицето на Керълайн. Намръщих се, като пуснах листа във водата и се обърнах към Лин
-Мисля, че е по-добре да е незавършена. А и винаги мога да нарисувам друга. - никой нямаше да види какво имаше под птицата, в съвсем бегла скица, представляваща лицето на Керълайн. Не ми харесваше. Отдалечих се от водата и седнах на пясъка. Стараех се да не наблюдавам Кер във водата, макар гледката да беше изкушаваща. Обаче си бях реалист и знаех как винаги щяхме да сме хванати за гушите. Тя нямаше да ми прости - бях се примирил с това и честно казано, бях уморен да я преследвам. Може би щях да опитам отново след век или два, но не сега. Сега ме мразеше твърде много.
-Спокойно, Лин, двамата сме свикнали да се мразим. - наведох се и съвсем тихо й го прошепнах в ухото, така че русокосата й приятелка да не ни чуе. Знаех обаче, че не беше вярно - или поне аз не бях свикнал, но знаех и че никога нямаше да го покажа. Какво пък - достатъчна ми беше нейната омраза. Може би тя щеше да помогне да сложа край на чувствата си към нея. Със сигурност бях имал достатъчно откази от нейна страна - беше го показала, беше ме отхвърлила повече от веднъж. Щях да продължа да живея, да пътувам, да рисувам... Както правех винаги.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пет Мар 22, 2013 7:01 pm

Аз слушах от далеч и гледах с интерес. Знаех, че Клаус определено не ме мрази и някъде дълбоко си знаех, че аз само се преструвам, но не беше се га времето да показвам това. Изплувах малко по-близо до брега за да разбирам по-добре какво точно си говорят.
-Да, Клаус ти си ужасен. – казах аз като неволно прозвучах саркастично – Може би няма да ми толкова ужасен ако престанеш да ме объркваш постоянно. – не се сдържах – Може да спреш да се държиш първо като най-ужасния човек на света, а после да ми подаряваш рокли и картини и други такива. – май получих изблик на чувства – Може и да престанеш да се правиш че не се интересуваш от нещата които се случват около теб и че нищо не може да те нарани, защото знам че ти пука. Знам и че всеки път, когато аз то кажа „не“ ти ставаш все по-наранен и все повече го прикриваш.
Той обаче не ми обърна особено внимание, а вместо това надраска нещо на картинката и после я хвърли във водата. Аз обаче не изтърпях и се хвърлих във водата за да я хвана.
Когато я взех молива леко се беше отмил, но още се разбираше какво точно е имало на листа. Бях аз! Той беше нарисувал лицето ми! Изненадано изражение се появи на лицето ми. Игнорирах за пореден път разговорите на хибрида и демона и само стоях втренчена в Клаус. Той обаче беше решил да се прави, че не съществувам и се беше извъртял на другата страна, за да не ме гледа.
Аз се изправих и водата започна да се стича по тялото ми. Вървях бавно през водата и изглеждах като някоя секси реклама, за която винаги се наемат някакви мокри жени с добре оформено тяло.
Стигнах до брега и Никлаус най-накрая се обърна към мен. Аз вдигнах високо рисунката на моето лице върху птичката и протегнах ръката към него така че картината да застане точно пред очите му. Изглеждах по-разгневена отколкото съм, за това си поех дълбоко дъх и се опитах да се усмиря.
-Какво по-точно е това?

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пет Мар 22, 2013 7:39 pm

Изправих се, този път много бавно и приближих Керълайн така, че бях застанал точно пред нея и я гледах в очите сериозно.
-Това е поредното доказателство, че ме е грижа за теб. Но тъй като вече знам как реагираш, когато ти подаря рокли, картини или бижута, реших да не си правя труда.
Исках да я разтърся, да стисна раменете й и силно да я разтърся, така че да е точно толкова влудена, колкото бях и аз в момента.
-Значи аз те обърквам? Като гледам ме разчиташ доста точно - не ми изглеждаш ни най-малко объркана... А и аз не се държа дружелюбно с теб в единия момент, пиейки шампанско, а в следващия да ти показвам само и единствено колко те мразя. Заради теб показах чувства... показах милост, състрадание, прошка... беше само за теб. Всичко. Но не, отговора ти беше същия, нали? И след като знаеш какво става всеки път, когато ми кажеш "не", тогава защо си още тук? - взех мократа рисунка от ръката й и ядно я хвърлих отново във водата. Знаех защо беше тук - заради Лин, затова продължих -Очевидно показа, че нямаш желание да си в компанията ми. Ами тогава вземи Лин и си тръгни.
Повдигнах леко вежди, но не се обърнах към демона до мен, а продължих, отново сериозно, все още гледайки Керълайн настоятелно в очите
-Или пък ми кажи аз да си тръгна. Какво значение има. Уверявам те, че ще го направя за теб. Както всички други пъти.
Леко присвих очи, наблюдавайки реакцията й. Сега щеше да ми каже да си вървя и аз щях да го направя. Нямаше да се почувствам по-добре, но поне щях да се успокоя. Евентуално. Някой жалък смъртен и кръвта му щяха да свършат работа за тази цел. Всичко друго, но не и да продължавам да бъда жегван от думите й и да го прикривам всеки път - точно както беше казала тя. И беше права. За всичко.

П.с.: Лин, извинявай, че писах преди теб, ама не се сдържах... Smile

Заглавие: Re: Скалистия плаж Нед Мар 24, 2013 4:32 pm

Той определено се справяше добре с това да ме побърква. Направо ми идеше да го шамаросам. Не че щеше да му стане нещо, но поне щях да се отпусна малко. Човек ще се изненада колко релаксиращо е да удряш Клаус.
-Ами не знам. Явно съм тук защото съм идиотка. Или просто много заблудена. А и ти нямаш право да ми казваш как се държа дружелюбно и после съм злобна защото ти правиш абсолютно същото. В единия случай ми показваш колко много ме обичаш, а в другия се опитваш да убиеш приятелите ми. И понякога дори успяваш. – Звучах много плачливо и в същото време много ядосано и не знаех защо точно го правех - Ами да, разбира се. Ще те мразя. Ти вършиш само ужасни неща. Затварял си собственото си семейство в ковчези за стотици години. – боже, жестикулирах толкова много че направо вече дразнех себе си. – Замисляш ли се изобщо за това което правиш? Колко нараняваш хората?
Очите му бяха толкова огромни и тъжни, че направо ти идеше да го гушнеш. Обаче не мен направо ми идеше да го убия. Как може да е такъв тъпанар.
-Аз не дойдох на този плаж заради теб. Просто се случи така, че моят ужасен късмет ме натресе на теб. Ти продължаваш да повтаряш как правиш всичко заради мен, но ако наистина е така... – прекъснах за малко защото не знаех какво да кажа тук – Просто се надявам да не така, защото ако е истина, то тогава аз съм виновна за убийството на кой знае колко хора. А аз не мога да понеса това. Аз имам съвест. Веднъж убих човек и после съжалявах толкова много... И все още съжалявам за това.
Май очакваше да му кажа да си тръгва. Честно казано и аз го очаквах от себе си, но по някаква причина просто не можех. Горката Лин седеше отстрани и ни търпеше да се караме. Може би аз трябваше да си тръгна. Така или иначе развалих вечерта на всички.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пон Мар 25, 2013 7:37 pm

Гледах ги как се джафкат и просто се наслъждавах на безплатното кино.Леко се усмихнах.Не знам защо го направих.Изглеждаха ми смешни.Бяха като малки деца въпреки, че от думите на Кер разбирах, че доста я е наранил.И въпреки това ми беше смешно.Явно съм го прихванала от Лекси.Ах, лошо лошо.Сдържах все пак смеха си, но не знаех за колко дълго.Искаше ми се да съм сериозна, защото това си беше сериозно, но просто ми беше...весело.Не че имаше логика, но света е объркан.Намира се логика дори и в нещата в който няма логика.Това е както грешното твърдение ,,Нямам нищо''.Това практически е невъзможно.Дори когато нямаш нищо ти фактически имаш нищото което означава, че имаш нещо дори когато нямаш нищо.Почнала съм да мисля като Лекси.А може би тя мисли като мен.И разбира се волята ми е ме предаде само заради безмислините ми мисли и се разсмях.Опитах се да се успокоя, защото беше грубо от моя страна да се хиля като луда на нещо толкова сериозно, но не можех да се спра.
-Извинете ме.
казах през смеха си между глътките въздух.Обърнах се с гръб към тях, защото като ги гледах ме разсмиваха, но не можех да се спра.Какво по дяволите беше толкова смешно и аз не можех да разбера.Смея се на нещо което не знам дали е смешно или не.Объркана съм.Успокойх се и се обърнах с почервеняло от смях лице.
-Съжелявам.Много съжелявам, че с разхилих така, но не знам какво ми стана.
вече бях сериозна и гледах леко виновно и засрамено.Така де държах се като идиотка докато те спореха.Едва ли им беше приятно.Обикновено не реагирах така, но сега се бях побъркала повече от всякога и затова стана така кофти.Трябва да се срещна с Лекси и да си се налигавим добре та после да съм нормална.

Заглавие: Re: Скалистия плаж Пон Мар 25, 2013 8:12 pm

Гледах Керълайн тъжно, но постепенно се ядосвах все повече. Стиснах юмруци, като очите ми измениха цвета си, а зъбите ми се удължиха и казах твърдо
-Нямаш представа какво съм вършил и най-вече защо съм го извършил. Не си наясно с обстоятелствата, поради които съм го правил, така че не говори за нещо, за което не знаеш всичко. Не си тази, която ще ме съди, след като също си убивала. - говорех през стиснати зъби, за да не й се развикам. Нямаше никакво право да се бърка в тема, засягаща единствено мен и семейството ми. Гледах я намръщен в очите със сериозно изражение, но тогава Лин се разсмя. Чух смеха й и някак изненадано се извърнах към нея, наблюдавайки я недоумяващо. Нямаше как да не се усмихна в отговор, виждайки изражението й, като лицето ми се смекчи и очите и зъбите ми възвърнаха нормалния си вид. Наклоних леко глава на една страна и ведро попитах, пристъпвайки към нея
-Ще ни кажеш ли кое е толкова смешно? - не отделях погледа си от лицето й, но тя само поклати отрицателно глава, опитвайки се да потисне смеха си. Тогава ми хрумна идея и я предупредих
-Ако не ни кажеш, ще... - замислих се за момент, но не довърших, а тя все така мълчеше. Действайки импулсивно, пристъпих отново към нея и казах, заключавайки
-Добре тогава. Изпроси си го... - за секунда стоях на сантиметри от нея, придвижвайки се с вампирска скорост и още преди да се е усетила вече я бях вдигнал на ръце. Изненадано възклицание се откъсна от устните й, но също така бързо се запътих към морето и преди тя да успее да реагира или да се опита да направи нещо, за да ме спре, я пуснах във водата с дрехите. Не издържах, виждайки реакцията й и също се засмях, докато се опивах да избегна пръските вода, запратени към мен от движенията й във водата.

» Нощния плаж
» Плаж лукс.
» Плаж - " Веселие "
» Пустият плаж..
» Централния плаж